Решение № 14489 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6775/2014 г.

Решение № 14489 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6775/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Христина Миткова Дакова и Красимир Ангелов Даков, двамата от гр. Русе против решение № 8/14.03.2014 г. по адм. дело № 336/2013 г. по описа на Административен съд-Русе, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-01-2085/29.07.2013 г. на кмета на Община Русе, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и 2 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Парк кафе-бистро", находящ се в УПИ II-569, кв. 894 по регулационния план на гр. Русе, с идентификатор 63427.2.5692 по кадастралната карта на града. В касационната жалба и писмената защита се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Ответната страна кмет на Община Русе оспорва жалбата и иска отхвърлянето й, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците "Прима груп-2011" ЕООД, "Вили - Ал Строй" ЕООД и "Полистрой-2001" ЕООД, всички със седалище в гр. Русе не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният адмиинстративен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Счита, че процесният обект представлява строеж, а не преместваем обект, "с оглед степента на техническа сложност на конструкцията, габаритите, начина на закрепване към терена, многобройността на обособените в него помещения и многообразието от довършителни работи". Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорените заключения по назначените комплексна тричленна съдебно-техническа експертиза и допълнителна експертиза първоинстанционният съд е установил правнорелевантните факти: Обектът "Парк кафе-бистро" с площ от 372,93 кв. м. е разположен изцяло в УПИ II-569, кв. 894 по регулационния план на гр. Русе, собственост на касаторите и не принадлежи към пространството на площад "Александър Батенберг" ( стар "Девети септември"), нито е част от прилежащата архитектурна рамка. Обектът е изпълнен по начин, "който напълно кореспондира" на одобрените проекти и в съответствие с издаденото Разрешение за поставяне № 95/24.09.2012 г. и одобрена схема от Главния архитект на Община Русе. Носещата конструкция на обекта е образувана от 16 бр. метални колони, разположени по периферията. Колоните са конструктивно свързани с терена посредством изградени единични и ивични бетонови фундаменти с дълбочина 75-80 см и широчина 40 см и изпълнена под целия обект армирана бетонова настилка с дебелина 10 см. Върху терена на УПИ е имало бетонова настилка към момента на монтиране на съоръжението . Връзката между колона и фундамент е осъществена посредством метални планки и анкерни болтове, които могат да освободят колоните без да се налага срязването им. Стените са изградени от термопанели, дървена обшивка и стъкло. Покривът от метални ферми, обшити с дървени плоскости, термопанели и ламарина. Обектът е обвързан с инженерната инфраструктура с постоянни връзки. Заведението е с капацитет 120 посетители, състои се от основна зала с под на няколко нива, кухня, шибър, 3 бр. санитарни помещения с преддверия и умивалник; подът в залата е от дървени плоскости, а в кухнята и санитарните помещения с керамични плочи. Всички конструктивни елементи са облицовани с дърво. Вещите лица извеждат и заключения, че обектът може да бъде демонтиран като обратен процес на монтажа и същият да бъде отново монтиран на друго място в същите габарити, ползвайки същите конструктивни елементи. Не е възможно преместваеми обекти с метална конструкция да бъдат закрепени към почвата без бетонови стъпки или фундаменти. Тези фактически установявания следва да се подведат под приложимите материалноправни разпоредби, действащи към момента на издаване на Разрешението за поставяне и на оспорената заповед - чл. 142, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 56 ЗУТ (в редакцията към издаване на Разрешението за поставяне) върху поземлените имоти могат да се поставят "преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности- павилиони, кабини, маси", като се издава разрешение за поставяне по ред, установен в наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти-и въз основа на схема, одобрена от гл. архитект на общината. Наредбите на общинските съвети относно преместваемите обекти са приложими само относно реда за издаване на разрешенията за поставяне, но не и при определяне кои обекти са преместваеми, както правилно е прието в мотивите на обжалваното решение. След отпадане на израза "които не са трайно свързани с терена" с изм. на чл. 56, ал. 1 ЗУТ /ДВ, бр. 103/2005 г./, начинът на прикрепване на обекта за терена е без правно значение при правното му квалифициране. Затова изложените в оспорената заповед и в обжалваното решение мотиви за определяне на обекта като строеж поради конструктивното му свързване с терена посредством бетонови фундаменти и изпълнена подова бетонова настилка са неправилни и в противоречие с материалния закон. Легално определение за "преместваем обект" е въведено с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ със ЗИД, ДВ, бр. 82/2012 г., което е след издаване на разрешението за поставяне и според него това е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Приемането на това определение означава, че посочването в чл. 56, ал. 1 ЗУТ на видовете преместваеми обекти е примерно, а не изчерпателно, "ограничително", както неправилно приема първоинстанционният съд. ЗУТ не въвежда ограничения относно обема, размера и теглото на преместваемите обекти. Такива са и големите и тежки панаирни павилиони-напр. тези в гр. Пловдив. Няма законови изисквания и относно начина за вътрешно пространствено разпределение и броя на обособените помещения. Наличието на санитарни помещения също не следва да има определящо значение. Свързването с временни, а не постоянни, връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране, е въведено като изискване за преместваемите обекти с новата ал. 3 на чл. 56 ЗУТ с ДВ, бр. 82/2012 г., поради което не е могло да бъде съобразено от гл. архитект на община Русе при одобряване на проектите и издаване на разрешението за поставяне. Нарушаването на това изискване не може да бъде основание за издаване на заповед за премахване на обекта, нито е "индиция, че не отговаря на изискванията на чл. 56 от ЗУТ", както неправилно се мотивира административният съд. Определящи при правното квалифициране на обекта са предназначението му ( за търговски и други обслужващи обществени потребности дейности) и съществуването на възможност той да бъде отделен от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, да бъде преместен в пространството и да бъде поставен на друго място, където да бъде ползван със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. В случая е установено, че процесният обект може да бъде демонтиран без разрушаване като обратен процес на монтажа и да бъде отново монтиран в същия вид на друго място, с което се покриват изискванията към вида и конструкцията за преместваемите обекти, преди приемането на легалната дефиниция. С нея е въведено условие за преместване на обекта в пространството "без да губи своята индивидуализация", което би могло да се тълкува като изискване за преместване без да се нарушава целостта му, но такова не е имало към момента на издаване на разрешението за поставяне. За процесния обект е налице и другото изискване за преместваемите такива-поставянето му и/или премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, върху която се поставя или от която се отделя. Обектът е монтиран върху съществуваща бетонова настилка и след отделянето му теренът ще запази вида си преди поставянето. Настоящият състав на ВАС, второ отделение намира, че съществено за решаването на повдигнатия административноправен спор е обстоятелството, че за поставянето на процесния обект е налице влязло в сила разрешение, издадено от компетентния гл. архитект на Община Русе и въз основа на одобрени схема за разполагане, идеен инвестиционен проект и конструктивно становище. Разрешението за поставяне е благоприятстващ индивидуален административен акт и след влизането му в сила е недопустимо преразглеждането му по аргумент от чл. 99 АПК. Влезлият в сила акт е окончателен и стабилен административен акт, който има обвързваща сила както по отношение на неговите адресати, така и по отношение на органа, който го е издал. Недопустимо е пререшаването на същия административноправен въпрос. С издаването му индивидуалния административен акт проявява своето действие чрез пораждането на свързаните с него правни последици. Извършеното в изпълнение на акта е законно. В случая е безспорно установено, че процесният обект е изпълнен в пълно съответствие с влязлото в сила разрешение за поставяне и "начин, указан в одобрените проекти" ( според заключението по тричленната експертиза). Затова извършеното е законно и незачитането му като такова, каквото по същество представлява издаването на оспорената заповед, е незаконосъобразно. Недопустимо е кметът на общината да пререшава въпроса за статута на процесния обект и да го квалифицира като незаконен строеж след като гл. архитект от същата общинска администрация е разрешил извършването му като преместваем обект и той е изпълнен в пълно съответствие с влезлия в сила акт ( което е установено при неколкократните проверки от служители на общинската администрация и на длъжностни лица в РО"НСК" - Русе към РДНСК - Северен централен район по време на изпълнението, резултатите от които са обективирани в констативни протоколи от 15.02.2014 г., 22.02.1014 г. и 13.05.2014 г.). Издаването на заповед за премахване на обект, изпълнен въз основа на влязъл в сила административен акт, е в драстично нарушение на принципите за законност, правна сигурност и защита на легитимните правни очаквания - чл. 4 и чл. 13 АПК. Необосновано и неправилно е прието в обжалваното решение, че заповедта е издадена в установената форма и че е мотивирана. В нея са преписани изцяло констатациите на Констативни протоколи № 1 и № 2 от 06.06.2013 г. за проверка, извършена от длъжностни лица на РО" НСК" Шумен при РДНСК Североизточен район на "строеж: "Парк кафе-бистро", находящ се в УПИ II-569, кв. 894 по плана на гр. Русе", който е определен като строеж от IV категория. Тези лица нямат компетентност да упражняват контрол по законосъобразността на изпълнението и ползването на строежите от IV до VI категория съгласно чл. 222 и чл. 225 ЗУТ, както и чл. 4, ал. 2 от Устройствен правилник на ДНСК. Както се посочи по-горе, проверката е извършена на строеж, според изрично посоченото в констативния протокол, а не "на действията на общинските администрации и на участниците в инвестиционния процес за спазването на разпоредбите по устройство на територията за всички категории строежи". Тази проверка, както и издаването на оспорената заповед са по искане за издаване на заповед по чл. 225а ЗУТ на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 АПК на прокурор при Окръжна прокуратура-Русе, което по никакъв начин не е мотивирано " от важен държавен или обществен интерес", както изисква чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК. Извършването на проверката от некомпетентни длъжностни лица и изпращането на резултатите от нея като основания за издаване на заповедта е в нарушение на принципа за самостоятелност при осъществяване на производството от компетентния административен орган - чл. 10 АПК. Самостоятелността означава и ненамесата на външни органи, организации и лица в работата на административния орган, водещ производството. По изложените съображения настоящият състав приема, че оспорената заповед не е мотивирана с фактически и правни основания, самостоятелно установени от компетентни служители по контрол на строителството в администрацията на Община Русе, издадена е при съществени нарушения на принципите на административния процес за законност, правна сигурност и последователност и предвидимост, както и в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Следва да се отбележи, че в практиката на административните съдилища и ВАС, второ отделение има случаи на потвърдени заповеди за премахване на незаконни строежи, за които има издадени разрешения за поставяне като преместваеми обекти, но във всички тях изпълненото е при съществени отклонения от разрешението за поставяне. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо нега да бъде постановено друго по същество за отмяна на оспорената заповед. При този изход на делото разноските са в тежест на органа, издал отменения акт и следва да се присъдят в полза на касаторите, които са направили своевременно искане за това и до доказаните размери за платени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред двете инстанции. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед обстоятелството, че упълномощеният адвокат представлява двамата оспорващи и възнаграждението е платено общо и като размер ( 1000 лв пред първата инстанция и 1300 лв пред касационната инстанция) не надхвърля значително установените минимални възнаграждения за представителство пред съда по дела по ЗУТ за двама представлявани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,