Решение № 12494 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ж. Джамбазова от гр. София чрез пълномощника адв. Джамбазова против решение 728 от 08.02.2023 год. постановено по административно дело 4676/2022 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата ѝ срещу Решение 215321189/27.04.2022 год. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане 21221351834 от 01.01.2022 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване като неоснователна като жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката иска отмяна на атакувания съдебен акт като моли спорът да бъде решен по същество или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ София-град действащ чрез пълномощника гл. юрк. Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение като моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните: С разпореждане 21221351834 от 01.01.2022 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ София-град на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО е преизчислен размерът на отпуснатата на Ж. Джамбазова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и размер на добавката по чл. 84 от КСО от пенсията на починал съпруг. Разпореждането е атакувано от Джамбазова по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на § 7е от ПЗР на КСО, поради което размерът не е бил правилно изчислен. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - София-град с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 215321189/27.04.2022 год. е оставил без уважение сезиралата го жалба като е аргументирал теза, че пенсията е изчислена правилно. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е извел решаващ извод, че решението на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ София-град са законосъобразни, като издадени от компетентни органи, при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че административните органи правилно са приложили относимия правен ред. Формирани са изводи, че в § 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 от ПЗР КСО не е предвидено общо увеличение със съответен процент на целия размер на пенсиите, т. е. не се прави всеобща индексация или осъвременяване на пенсиите, а се предоставя алтернатива на заложената формула на преизчисление, така че да се гарантира целеното през годините нарастване на пенсията. Според решаващия съд преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 год. не могат да се насложат върху преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като по същество те се заместват от него, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО са неприложими, доколкото след преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО няма как да е изпълнена хипотезата (съответният размер на пенсията) на § 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 от КСО. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. От фактическа страна по делото е установено, че с Разпореждане 011664 от 22.08.1995 год. считано от 30.06.1995 год. е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. Джамбазова по чл. 5 от Закона за пенсиите (отм.), при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 33 години, 03 месеца и 23 дни. С разпореждане 011207 от 20.08.1996 год. на Ръководителя по пенсионно осигуряване въз основа на осигурителния доход на лицето за периода 01.09.1988 - 31.08.1991 г. считано от 01.07.1996 г. е изчислен и индивидуален коефициент 1,334. След отпускането й пенсията е преизчислявана и осъвременявана съгласно действащите през годините законови разпоредби. С разпореждане [номер]/2 от 21.05.2020 год. е отпусната добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на съпруга ѝ М. Джамбазов считано от 01.04.2020 год. С разпореждане 21214767199/01.07.2021 год. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване пенсията е осъвременена от 01.07.2021 год. на основание чл. 100 КСО в размер на 314, 17 лева, а добавката по чл. 84 КСО в размер на 208, 82 лева (787, 99 х 26, 5 %). С разпореждане 21221351834 от 01.01.2022 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. Джамбазова и добавката по чл. 84 от КСО са преизчислени от 25.12.2021 год. на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО като са определени в размер на съответно личната пенсия за осигурителен стаж и възраст 343, 28 лева, приравнен на минимален размер 370, 00 лева и добавката по чл. 84 КСО 228, 18 лева (861, 05 х 26, 5 %). Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР от КСО. Въз основа на събраните по делото доказателства е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ София-град като са опровергани възраженията на жалбоподателката за незаконосъобразност на административния акт. Основният спорен по делото въпрос е правилно ли е извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателката и на добавката по чл. 84 от КСО на основание § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО и правилно ли е приложена разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсиите. В унисон с разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2021 г. в сила от 25.12.2021 г.) пенсионният орган правилно е приложил новия процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Ж. Джамбазова по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО спрямо сбора на осигурителния ѝ стаж без превръщане, както и по отношение на добавката по чл. 84 от КСО, каквото именно е изискването на посочената разпоредба. Определените в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по отношение на стажа с продължителност от 33 години и 3 месеца без превръщане и по отношение на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО на нейния наследодател. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО преизчисляването по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането и до 24 декември 2021 год. включително. За 2017 год. пенсиите се преизчисляват на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), която от своя страна препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 год. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване - 1,126 на сто. През 2017 год. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1 е станал 1,126. По същия начин е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането потвърдено с процесното решение като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория. Правилен е изводът, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент, поради което правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 год. пенсиите се преизчисляват от 01.07.2018 год. също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г. в сила от 1.01.2018 г.). Налице е и промяна в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО към 01.07.2018 г., а с чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО през 2018 г. е определен процентът по чл. 70, ал. 1, изр. първо от КСО - 1,169. През 2018 г. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО макар извършените преизчисления да включват в себе си величини получени по реда на чл. 100 от КСО. През тази година обаче освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. (в редакцията за 2018 г.) е предвидено и увеличение по реда на новата разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. като този увеличен размер се съпоставя с размера изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на лицата се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. размерът на пенсията определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 г. с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, т.е. с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В конкретния случай от 1,126% за 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169%. Това е и приложеното през 2018 г. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 г., с което е сравнен размерът получен при преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисляване, нито индексация. През 2019 г. § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с § 3, т. 26 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г., но едновременно с това с § 3, т. 25, б. "б" са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 г. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с 5,7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2% (при 1,169% през 2018 г.). Идентични за тази година са изводите относно преизчислението и увеличението за 2018 г. Анализът на разпоредбата на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент. Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията със законодателно установената, в случая 1,35 % при по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който се начисляват всички осъвременявания и преизчислявания и индексации на пенсията, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателката до 24.12.2021 г. Преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017 г. и 2018 г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО. Преизчислението по § 7е от ПЗР на КСО замества тези по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО и по § 7в от ПЗР на КСО, като запазва същата философия на закона - увеличението на пенсията да стане или за по-висок процент на осигурителния стаж, или при директно увеличение на пенсията с определен коефициент, но изчислена по предходния, по-нисък процент на осигурителния стаж, без двата метода да се наслагват - т.е. двата способа не се кумулират, а са алтернативни. Приложимият при преизчисляване на пенсията, считано от 25.12.2021 г., ред по § 7е от ПЗР на КСО се явява специален и изключва алтернативния ред за увеличение на пенсиите по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и по чл. 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО. В същия смисъл е и формираната константна и безпротиворечива съдебна практика на VІ отд. на ВАС по сходни и/или идентични казуси, изразена в решение 9954 от 19.10.2023 г. по адм. д. 11387/2022 г., решение 8176 от 27.07.2023 г. по адм. д. 11759/2022 г., решение 7235 от 29.06.2023 г. по адм. д. 968/2023 г., решение 7224 от 29.06.2023 г. по адм. д. 1349/2023 г., решение 6356 от 14.06.2023 г. по адм. д. 8929/2022 г., решение 5628 от 30.05.2023 г. по адм. д. 9151/2022 г., решение 5559 от 29.05.2023 г. по адм. д. 9668/2022 г., решение 5491 от 25.05.2023 г. по адм. д. 10414/2022 г. и др. Неоснователно е релевираното от процесуалния представител на касаторката възражение, че извършените от отпускането до 2009 г. преизчислявания и осъвременявания на ЛПОСВ на Ж. Джамбазова и на нейния съпруг и наследодател (с оглед получаваната от нея добавка по чл. 84 от КСО) не са включени при преизчисляванията на пенсиите по реда на § 7е от ПЗР на КСО, в нарушение на ал. 2. От доказателствата по делото е видно, че с разпореждания от 01.07.2008 г. при осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО на ЛПОСВ на Ж. Джамбазова е определен размер на получаваната от нея пенсия 170.94 лв., а на получаваната от съпруга ѝ М. Джамбазов в размер на 390.68 лв., в които са включени всички предхождащи преизчислявания и осъвременявания на пенсиите им. С разпореждания от 01.10.2008 г. ЛПОСВ на касаторката и съпруга ѝ са преизчислени на основание чл. 7а от ПЗР на КСО, като са определени в размер на 176.71 лв., съответно в размер на 443.00 лв., който е по-благоприятен за тях, в съответствие с изискването на § 7а, ал. 2 от ПЗР на КСО. Пенсиите са преизчислени и осъвременени и през 2009 г. на основание §22з, ал. 2 и § 22и от ПЗР на КСО. Тези обстоятелства не се оспорват от касационната жалбоподателка. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съществено е единствено нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационната жалбоподателка Ж. Джамбазова следва да бъде осъдена да заплати в полза на ТП на НОИ - София-град сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, като размерът е съобразен с вида и количеството на извършената дейност. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,