Решение № 1392 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4985/2007 г.

Решение № 1392 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4985/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ш. Х. Г. срещу решение № 1332 от 6.07.2007 г. по гр. д. № 1551/06 г. на П. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответникът по касация С. Ю. О. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Карловския районен съд, постановено на 28.04.2006 г. по гр. д. № 157/05 г., с което касаторът Ш. Х. Г. е осъден да предаде на С. Ю. О. владението върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 302 кв. м, за което е отреден парцел **** - 915 по плана на с. Р. Въззивният съд е приел, че ищецът О се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор за дарение, оформен с нотариаленакт № 33, т. I, дело № 62/1982 г. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че е закупил спорния имот от ищеца, като в тази насока е приел, че предмет на договора за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 49, т. III, дело № 718/94 г. е не процесният имот, а съседният парцел **** 915 в кв. 28 по плана на с. Р., представляващ дворно място с площ от 700 кв. м, ведно с построените в него къща и стопански постройки. Този извод на въззивния съд е обоснован и законосъобразен. С договор за дарение, оформен с нотариален акт № 33, т.I, дело № 62/82 г. ищецът С е придобил процесното дворно място с площ от 302 кв. м, съставляващо имот пл. № 6* за който в съсобственост с имот 685 е бил отреден парцел ****Х. От доказателствата по делото е установено, че по регулационния план на с. Р. от 1988 г. за този имот е бил отреден самостоятелен парцел **** 915. С нотариален акт № 88, т.II, дело № 646/1989 г. родителите на С. О. му дарили и дворно място с площ от 700 кв. м, ведно с построените в него жилищна и стопански сгради, съставляващо парцел **** 915 в кв. 28 по плана на с. Р. По този начин ищецът е придобил собствеността върху два парцела, отредени за един и същи имот. Безспорно, с оглед събраните по делото доказателства, същият се е разпоредил в полза на касатора само с парцел **** - 915. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че по силата на сключения с ищеца договор касаторът не се легитимира като собственик и на процесния парцел, независимо от субективното му убеждение, че купува цялото дворно място, без да знае, че за него са отредени два парцела. Относно възражението за придобиване на имота на оригинерно основание - придобивна давност, въззивният съд е приел, че същото е останало недоказано, тъй като касаторът не е ангажирал никакви доказателства за осъществяването на този придобивен способ. От данните по делото се установява, че в съдебно заседание на 15.02.2007 г. касаторът е направил искане за събирането на гласни доказателства за доказване на границите на имота, който е владял, което не е уважено от въззивния съд по съображение, че тези обстоятелства следвало да бъдат уточнени с писмени доказателства. Това становище на въззивния съд е неправилно, тъй като факта на владението и границите на имота, върху който същото е упражнявано, могат да се доказват с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Поради това като не е събрал допустими и относими към предмета на спора доказателства, съдът допуснал съществено нарушение на процесуални правила, с което е лишил ответника от възможността да докаже възражението си за придобиване на имота по давност. По тези съображения въззивното решение като постановено в нарушение на съществени процесуални правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът