Решение № 3655 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2018 г.

Решение № 3655 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "Рахила Ангелова" АД, гр. Перник /МБАЛ "Рахила Ангелова" АД/, със седалище и адрес на управление гр. Перник, представлявано от изпълнителния директор д-р В. Димитров, против решение № 65 от 19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 692/2017 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като моли при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК съдебният акт да бъде отменен. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Перник (РЗОК - Перник) не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Перник е писмена покана изх. № 29 - 02 – 1432211001-606 от 16.11.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Перник, в частта й относно КП № 197, с която на осн. чл. 76 а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е постановено възстановяване на суми от МБАЛ "Рахила Ангелова" АД, получени без правно основание в размер на 714 лева за отчетени и заплатени дейности по случай с ИЗ № 2770/2017 г. по КП № 197. От представените в хода на делото доказателства е видно, че проверката срещу лечебното заведение е образувана в съответствие с разпоредбите на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, глава дванадесета на Национален рамков договор 2017 г. за медицинските дейности (НРД 2017 г. за МД), § 11 от ПЗР на НРД 2017 г., изпълнение на договор № 140253/19.05.2017 г. и договор № 140253/25.02.2015 година. Административното производство по издаване на писмената покана е започнало по инициатива на органа и на основание негова заповед № РД – 09-751/20.09.2017 година. По своето предметно съдържание заповедта касае проверка на 18 клинични случая на здравноосигурени лица (ЗОЛ), на които е извършена повторна хоспитализация в рамките на 30 дни, след дехоспитализацията по същата клинична пътека и в същата болница. Съобразно постигнатите договорености за предоставяне на болнична помощ и медицински услуги по индивидуален договор от 19.05.2017 г., изпълнителят – МБАЛ "Рахила Ангелова" АД е длъжен да оказва на ЗОЛ, на здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. (за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 Закона за здравето) и на лицата по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г., болнична медицинска помощ по описаните в договора и съпътстващите го приложения, клинични пътеки. Видно от писмената покана лечебното заведение е извършило съответните медицински дейности по посочените в приложението клинични пътеки, както следва: № 1 "Стационарни грижи при бременност с повишен риск", № 2 "Пренатална инвазивна диагностика на бременността и интензивни грижи при бременност с реализиран риск ", № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена сърдечна недостатъчност без механична вентилация", № 78 "Диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 години", № 163 "Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи", № 197 "Консервативно лечение на остри коремни заболявания", № 68 "Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт", № 183 "Оперативни процедури при хернии с инкарцерация". Според протокол № РД – 13-168 от 01.11.2017 г. на комисията и протокол за неоснователно получени суми № 132 от 20.10.2017 г., проверката е осъществена по документи за посочените в писмената покана хоспитализации. От данните по делото не се установяват причините, поради които лицето в настоящия случай е било хоспитализирано повторно в хипотезата на цитирания в поканата текст на чл. 215, ал. 1 от Решение №РД - НС – 04 – 24 – 1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК и чл. 349, ал. 1 от НРД за 2017 година. Основателни са касационните доводи на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Изясняването на относимите факти и обстоятелства по случая, свързани с предмета на административната проверка, е в правомощията на директора на РЗОК – Перник. Последният е длъжен да установи с всички доказателствени средства и по реда на АПК, при коя от двете хоспитализации е нарушено правилото за поведение, свързано с въведената забрана по чл. 215, ал. 1 от Решение № РД - НС – 04 – 24 – 1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК (само "Решението") и чл. 349, ал. 1 от НРД за 2017 година. В тежест на административния орган е било да докаже пред първоинстанционния съд обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Независимо от точно разписания нормативен принцип за заплащане само една от двете хоспитализации, ответникът с оглед разпределената му доказателствена тежест в процеса, е бил длъжен да изложи мотиви, свързани с проведеното лечение на ЗОЛ по клиничната пътека, причините, наложили двете последователни хоспитализации на пациента в рамките на 30 дни. Възложената му доказателствена тежест се съобразява с обстоятелството, че писмените доказателства по делото, които всъщност са медицински документи, се съставят от ответника и се съхраняват у него. Съдържанието на чл. 215, ал. 1 от Решението и чл. 349, ал. 1 от НРД за 2017 г. е идентично и съгласно него, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата клинична пътека в същото лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите след провеждане на проверка, освен ако в клиничната пътека е предвидено друго. Така разписани нормите имат за цел да бъде преустановено неправилното предоставяне на медицинска помощ с оглед клиничното поведение на болницата по конкретната клинична пътека. Но в случаите, при които се установяват индикациите за повторна хоспитализация на пациента, тези норми няма да намерят приложение. Затова не са без значение медицинските предпоставки за извършване на втора хоспитализация. След като медицинската практика представлява високо специализирана дейност, базирана на научни достижения и е насочена към лечение на хората, няма основание да се откаже заплащане по втората хоспитализация, ако без нейното извършване ще бъде застрашено здравето или живота на пациента. Съображенията се обосновават и с факта, че медицинското лечение по една и съща клинична пътека, повече от един път, за определен период от време, следва да бъде в най – висока степен ефективно и щадящо човешкия организъм. Тази преценка е необходимо да се направи и с оглед нормата на чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето, който текст е свързан с принципа за качество, своевременност и достатъчност на медицинската помощ. В случая директорът на РЗОК – Перник е бил длъжен в хода на образуваното административно производство, да установи по един безпротиворечив начин, дали проведеното лечение след първата дехоспитализация също е своевременно и ефикасно. Грижата за пациента и запазване на здравето му е задължение на лекаря, дори когато се налага извършване на повторна хоспитализация в хипотеза като настоящата. Административният орган не е изложил мотиви в тази насока, приложил е неправилно материалния закон и е постановил незаконосъобразен административен акт. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, съдът следва да го реши по същество като отмени порочния административен акт. За производството пред настоящата инстанция разноски не са претендирани и съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: