Решение № 15764 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2018 г.

Решение № 15764 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С., против решение № 2947 от 02.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1386 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена наложената на Г. Н. принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (принудително задържане на автомобил "Ситроен" М5 с ДК [рег. номер на МПС] с техническо средство тип "скоба"), описана в съобщение № В 0741233 от 18.01.2018 г. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Г. Н. от гр. [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил като незаконосъобразна принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, наложена на Г. Н. от контрольори автомобилен транспорт в сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", Дирекция "Паркиране и мобилност" в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С., описана в съобщение № В 0741233 от 18.01.2018 г., изразяваща се в принудително задържане на автомобил "Ситроен" М5 с ДК [рег. номер на МПС] с техническо средство тип "скоба" на 18.01.2018 г. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът, не попада в обхвата на режима за платено почасово паркиране. Този извод произтича от анализа на приложените фотоснимки, на които ясно се вижда, че автомобилът е бил паркиран пред гараж, а платното е маркирано с пътна маркировка М 14 - "Начупена линия", която съгласно чл. 65, т. 5 от ППЗДвП очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства. В териториалния обхват на почасово платената зона за паркиране не влизат местата, на които по закон са забранени престоят и паркирането на ППС. С. като ЗДвП и НОДТСО (Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община) са установили забрана за паркирането пред вх...дове на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях, то недопустимо и в противоречие на ЗНА ще бъде тълкуването, че режимът на почасово платено паркиране допуска дерогиране на тази забрана чрез заплащане от водачите на МПС на установената такса за паркиране. При наличие на забрана по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за престой и паркиране на платното за движение и на тротоара, непосредствено пред вх...довете на жилищни сгради и гаражи, служителите на "ЦГМ" ЕАД е следвало да предприемат действия по сигнализиране за нарушението и принудително преместване на автомобила, а не да го заскобяват, респ. в случая е следвало да се приложи мярката, предвидена в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че процесният автомобил е бил паркиран пред гараж и поради това не е заемал място за платено паркиране. Поддържа се твърдение, че малката част от автомобила, която е била пред гаража, не е пречела на ползването му, но е пречела на заемането на паркомясто в зоната за почасово платено паркиране от други водачи. Така твърдяното обстоятелство не се подкрепя от снимковия материал по делото (л. 83 – л. 85), на който се вижда, че автомобилът в по-голямата си част е паркиран пред вратата на гараж. Не се забелязва засегнато от паркирания автомобил съседно паркомясто. Разпитаният по делото св. Гайдаров е дал показания, че той и още двама-трима човека, между които и г-н Н., посещават редовно съседния бар "Тони" и им позволяват да паркират пред гаража, защото не се ползва. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил обоснован извод за прилагане на мярката за административна принуда в нарушение на материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения са неоснователни. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (Закона за движението по пътищата) - принудително задържане на пътното превозно средство чрез техническо средство (в случая използвана скоба), се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3. В разглеждания случай фактическата предпоставка за прилагане на предвидената мярка не е налице, доколкото не е доказано паркиране в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Режимът на платено почасово паркиране е приложим по отношение на всички места, представляващи части от улици, булеварди и площади в определените зони, с изключение на забранените по закон места за паркиране. Наличните в случая данни сочат, че автомобилът е бил паркиран пред гараж в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а за нарушения на правилата за паркиране се прилага мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Материалноправните предпоставки, които обосновават прилагане на ПАМ, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване. Поради рестриктивния им характер е недопустимо да бъде разширяван предметният им обхват и мерките да бъдат прилагани по аналогия за друг вид нарушения на правилата на ЗДвП. Като е приел, че оспорената принудителна административна мярка е приложена при неосъществен фактически състав съгласно посоченото правно основание и я е отменил като незаконосъобразна, Административен съд С. – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,