Решение № 5965 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2014. г.

ВАСIII отделение25.05.2015 г.докладчик Емилия Георгиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 330 от 12.06.2014 г., постановено по адм. д. № 138/2014 г. на Административен съд - гр. Пазарджик и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. Пазарджик съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5965 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2014. г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ейвис - Иван Георгиев" срещу решение № 330 от 12.06.2014 г., постановено по адм. д. № 138/2014 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо № 02-130-2600/5148 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от вр. и. д. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано и да върне делото за разглеждането му от друг състав на административния съд, алтернативно - да отмени оспорения административен акт. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с писмено становище по делото оспорва касационната жалба, намира решението на Административен съд - гр. Пазарджик за правилно и законосъобразно и иска от съда да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е валидно и допустимо, но е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неговата необоснованост. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Съдът е установил, че ЕТ "Ейвис - Иван Георгиев" е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2012 г. с уникален идентификационен номер 13/140612/65289, в което са посочени имотите, с които кандидатства за подпомагане по схемите за единно плащане на площ и по схемата на националните доплащания и за плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските. Заявени са общо 13 БЗС с обща площ за подпомагане в размер на 126.16 ха. По това заявление с оспореното уведомително писмо е отказано на едноличния търговец финансово подпомагане по СЕПП в размер на 33 362.22 лв. и по НР1 - 20 964.42 лв. Административният съд е приел, че оспореното пред него уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и носи белезите на чл. 21 от АПК, тъй като с него се засягат права и законни интереси на земеделския стопанин във връзка с общото му заявление за подпомагане за кампания 2012 г., поради което е допустим съдебния контрол за законосъобразност. За да се произнесе по основателността на оспорването е установил обстоятелствата по спора въз основа на приетите като писмени доказателства документи, представляващи административната преписка по издаване на оспорения акт и е назначил съдебна експертиза. Съгласно експертното заключение е установено, че разликата между декларираната и установената за подпомагане площ е в размер на 60.15 ха по СЕПП и по НР1, като процентното съотношение на наддекларираната към установената площ по СЕПП е 91.12%, по НР1 - 94.25%. Съдът е обсъдил подробно приетото по делото експертно заключение, описал е възприетите от него обстоятелства, дали му основание да обоснове правните си изводи за неоснователност на оспорването. Установил е, че от всички заявени от земеделския стопанин БЗС, само парцел 10104-476-2-5 в землището на с. Варвара с площ от 1.21 ха не попада в одобрения със заповед на министъра на земеделието окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Останалите заявени парцели попадат в допустимия за подпомагане слой, но от общо заявената площ са установени застъпвания, които са в размери, изключващи правото на подпомагане и дали основание на административния орган за налагане на санкции за бъдещ период. Съдът е приел за установено, че БЗС 10104-477-5 със съответните парцели и БЗС 10104-484-9 със съответните парцели са заявени от оспорващия за кампания 2012 г. и съответно са идентични със заявени БЗС за кампания 2011 г. по отношение на хектари и култури. Застъпване е установено и със заявени за подпомагане площи от Емилия Иванова и от Сийка Георгиева, като и за двете са издавани фотосхеми с дата 5.05.2013 г. за БЗС-та, които са идентични с посочените в издадените от 28.05.2013 г. фотосхеми на едноличния търговец. Вещото лице е посочило в своето заключение, че едни и същи парцели, заявени от едноличния търговец, но с различни хектари и култури са заявени и очертани от съпругата и дъщерята на собственика на едноличния търговец на 5.05.2012 г. от ОСЗ - Септември. Тези застъпвания земеделският производител твърди, че са допуснати поради грешки на служители на съответните ОСЗ - в Пазарджик и в Септември. Във връзка с тези си твърдения е представил пред съда писмени доказателства, видно от които е, че инспекторатът към министерството на земеделието е правил проверка на служители и е установил допуснати нарушения при обработката на заявлението на едноличния търговец и съответно на съпругата и дъщерите на собственика на едноличния търговец. Преписката по проведената в инспектората проверка е изпратена по делото в изпълнение на съдебно определение след като е било проведено последното по делото съдебно заседание, видно от входящия номер, дата и час на постъпването й в регистратурата на Административен съд - гр. Пазарджик. Данни за допуснати от служителите на ответника нарушения по обработка на заявлението на земеделския производител се съдържат и в писмо до оспорващия от инспектората към министерството на земеделието, което писмо е представено от оспорващия още с жалбата. Съгласно текста на това писмо, едноличния търговец е уведомен, че предвид констатираните технически грешки на длъжностните лица при въвеждане данните от заявлението му в системата, докладът с резултатите от проверката е изпратен на изпълнителния директор на ДФЗ с цел, тези констатации да бъдат взети предвид при окончателното произнасяне по подаденото заявление за подпомагане. Това писмо е прието като доказателство по делото и не е обсъдено от съда, както и не са обсъдени от съда обстоятелствата, които установява писмо от 15.05.2013 г. до министъра на земеделието и храните от директора на инспектората към министерството. В резултат на това е останал неизяснен въпросът дали установеното застъпване в заявените площи е в резултат на допуснатите технически грешки, взето ли е предвид при вземане решение за определяне размера на санкционираната в резултат на застъпване площ. Решението е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е обсъдил в мотивите на своето решение установените от проведената проверка допуснати технически грешки от служители на оторизиращата администрация и отстранени ли са те от административния орган при издаване на оспореното уведомително писмо. Не са обсъдени и установените в тази връзка застъпвания, отразени в приетото по делото експертно заключение между заявени за подпомагане парцели от едноличния търговец с тези, заявени от Емилия Иванова и Сийка Георгиева. Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане на Административен съд - гр. Пазарджик за събиране на нови доказателства, които да изяснят въпросът дали и доколко допуснатите застъпвания в заявените БЗС са в резултат на технически грешки на служителите на ответника и доколко те са пренесени в крайния акт, който е предмет на спора и взети ли са предвид допуснатите от служителите на ответника нарушения при формиране волята на административния орган при издаване на оспорения акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1