Решение № 11232 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15465/2018 г.

Решение № 11232 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15465/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Димитров, [населено място], [улица] Област Русе срещу Решение № 40 от 3.10.2018 г. на Административен съд, гр. Русе, постановено по административно дело № 419/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-д Димитров срещу Заповед № 18-0247-000106 от 30.07.2018 г. на началника на Районно управление – Бяла в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

Касационният жалбоподател – М. Димитров, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и неправилно е ценил доказателствата по делото като не е дал вяра на незаинтересованите свидетели. Излага подробно фактите по делото и прави извод, че не той е управлявал моторното превозно средство. Счита, че съдът не е установил допуснати от контролните органи нарушения, тъй като не е показано мястото където да спре проверяваният водач, не е показана стоп-палка. "Това е съществено нарушение по съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление".

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. П. Николаев, Адвокатска колегия, гр. Разград.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление – Бяла, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото и не е дал вяра на показанията на свидетеля Илиев, чиито показания не кореспондират с останалите доказателства по делото. Излага подробно фактите по спора и счита за несъответни на доказателствата по делото доводите на касатора за допуснати нарушения при извършването на контролната проверка. Сочи, че издаденото въз основа на акта наказателно постановление е потвърдено от съда.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Г. Димитрова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че:

1. На 27.07.2018 г. в 00, 10 часа М. Димитров е управлявал собствения си лек автомобил марка "Ауди", модел "А6", регистрационен [рег. номер на МПС] в [населено място] по [улица]. При извършена проверка с техническо средство – "Алкотест 7510", фабричен №ARBB-0088, контролните органи установяват 0, 88 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта. На г-н Димитров е издаден талон за медицинско изследване № 0033634. Иззети са свидетелството за управление и контролния талон.

2. На 30.07.2018 г. е съставен Протокол № 411 за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол, в който е установен резултат от кръвната проба на г-н Димитров - 0, 97 на хиляда.

3. На 30.07.2018 г., със Заповед № 18-0247-000106, началникът на Районно управление – Бяла, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) прилага на г-н Димитров принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

4. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № 1120 от 23.06.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Русе, с която на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП оправомощава длъжностни лица от дирекцията да прилагат принудителни административни мерки. Под № 3 са началниците на районните управления.

5. В хода на съдебното производство съдът разпитва актосъставителя и очевидецът на нарушението, както и братът и приятелят на г-н Димитров – г-н Илиев, и извършва очна ставка.

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че от доказателствата по делото е безспорно управляването на лекия автомобил от г-н Димитров след употреба на алкохол. Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел – приятелят на г-н Димитров, тъй като той не само е заинтересован поради отношенията, в които се намира с г-н Димитров, но и тъй като неговите показания не кореспондират с останалите доказателства по делото и са противоречиви. Въз основа на подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че нарушението е извършено от г-н Димитров и прави извод, че заповедта за прилагане на принудителната мярка е законосъобразна.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като доводите му са относно преценката на фактите и основно за преценката на съда на показанията на свидетеля Илиев – негов приятел.

Първо, съдът е разпитал подробно и четиримата свидетели – актосъставителят, очевидецът на нарушението, брата и приятеля на касатора, като е предоставил на страните възможност да задават своите въпроси. Второ. В хода на разпита на свидетелите съдът е извършил и очна ставка между актосъставителя и свидетеля Илиев, при която се установяват несъответствията в показанията на свидетеля Илиев. Трето. След изключително изчерпателния и прецизен разпит на свидетелите съдът в мотивите си е направил анализ на техните показания и е изложил детайлни мотиви защо кредитира показанията на съставителя на акта и на очевидеца на нарушението, но не кредитира показанията на приятеля на касатора. Мотивите на съда са логични, последователни и обосновани. Конкретно съдът е посочил противоречията в показанията на свидетеля Илиев и фактите, които обосновават некредитирането на неговите показания. Касационният съд счита изводите на първоинстанционният съд досежно установените от показанията на свидетелите факти и обстоятелства за правилни и обосновани.

Многократното повтаряне на защитната теза на касатора, че не той е управлявал лекия автомобил, само по себе си не я превръща в доказан по делото факт. Направената в касационната жалба интерпретация на фактите по делото съдът приема в контекста на защитната теза на касатора, която обаче не се подкрепя от доказателствата по делото, които установяват по безспорен начин обратното. От доказателствата е безспорно, че на процесната дата касаторът е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол като при това установената с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта е 0, 88 на хиляда, а установената чрез кръвна проба – 0, 97 на хиляда.

Що се отнася до довода на касатора за осъществени от контролните органи нарушения при извършване на проверката, а именно - не е показано мястото където да спре проверявания водач и не е показана стоп-палка, съдът не ги обсъжда, тъй като те са ирелевантни за предмета на спора. За целите на проверката за законосъобразност на акта за прилагане на принудителната мярка е важно актът за установяване на административно нарушение да е съставен от компетентен орган по надлежния ред, за да може да има доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства – нещо, което по делото е безспорно, че е сторено.

А довода на касатора, че сочените от него нарушения са "съществено нарушение по съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление", е абсолютно неотносим към предмета на спора, тъй като настоящото производство не е по обжалване на наказателно постановление, а на принудителна административна мярка.

Изложеното прави извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед правилен. Съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди г-н Димитров да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на същото съдът определя на 200, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд