Решение № 13958 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2024 г.

6207 final от 05.09.2014 г., относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/С) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. След връщане на делото като преписка съдът е посочил да се постанови решение при спазване на дадените указания. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. От изложените от касатора съображения става ясно, че се релевират всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За неоснователно касационният жалбоподател счита, че съдът е приел, че по делото липсват събрани доказателства за преценка и обосноваване на качеството предприятие За безспорно касаторът твърди, че Европейската комисия (ЕК) постановява два вида отрицателни решения за подлежаща на възстановяване държавна помощ 1.отрицателно решение, с което посочва конкретният бенефициер, от когото следва да възстанови помощта и определен конкретен размер, подлежащ на възстановяване и 2. ЕК вменява задължение на държавата да установи бенефициера и да определи размера на помощта. За настоящия случай касаторът счита, че постановеното от ЕК отрицателно решение вменява задължение на държавата в определения срок да състави списък като констатира броят на сключените сделки за извършена замяна на поземлени имоти частна държавна собственост и поземлени имоти горска територия, собственост на физически и юридически лица, да индивидуализира бенефициерите и да определи размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване от всеки един от тях. За неправилно касаторът счита, че в обжалваното решение е прието, че липсват мотиви на акта във връзка с определяне на адресата на акта като предприятие. В тази връзка сочи, че в АУПДВ е прието, че извършените от бенефициерите разпоредителни действия с имотите, предмет на замяната определят осъществяване на икономическа дейност. В касационната жалба се твърди, че съдът е извършил необоснована преценка, която е в несъответствие с постановеното решение по дело С 325/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС), в което изрично се казва, че понятието "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС се разглежда в аспекта на извършване на икономическа дейност от съответните бенефициери. Втората хипотеза на понятието предприятие касаторът счита, че обхваща допълнителен аспект, когато лицето не осъществява икономическа дейност, но извършва икономическа дейност с получената от замяната земя. В тази връзка посочва, че от справка в имотния регистър към Агенция по вписванията на името на жалбоподателите за периода от 01.01.2008 г. до 15.04.2021 г. се установява, че физическите лица Т. и Д. Г. са осъществили вещно прехвърлителна сделка с получените като насрещна престация държавни имоти, находящи се в местността Атлиман гр. Китен, Област Бургаска, като са прехвърлили правото на собственост на търговско дружество Ростов АД. Установява се според касатора, че със заявление от 10.04.2009 г. посочените лица са депозирали искане за започване на процедура за предварително съгласуване за промяна на предназначението на получените от замяната имоти, като са заявили реализиране на инвестиционно намерение. Фактът, че не е издаден окончателен акт за промяна на предназначението касационният жалбоподател счита, че следва да се преценява с оглед решението на Народното събрание от 03.09.2009 г., обн. В ДВ. бр. 72/08.09.2009 г. за спиране изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините чрез замяна с гори и земи частна държавна собственост, както и впоследствие са приети промени в Закона за горите и е създаден § 3, според който не подлежат на промяна на предназначението и не може да се извършва строителство в такива имоти. Това според касатора обуславя извод, че посочените физически лица са упражнявали стопанска дейност като предприятие. Относно изложените от съда мотиви за обвързаността на оценителя с администратора на помощта, в касационната жалба са развити доводи, че в изпълнение на решението на ЕК от 05.09.2014 г. е проведена обществена поръчка за избор на независим изпълнител и това е изпълнено. В касационната жалба са изложени подробни съображения относно приложението на решението по дело С 325/22 на СЕС, както и назначените от съда експертизи, като е направен обобщен извод, че от тях не се установяват реални пазарни цени и се оспорват техните констатации и заключения. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са развити в касационната жалба, като се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Т. И. Г. и Д. П. Г.. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. М. Тодорова. Ответниците по касационната жалба Т. И. Г. и Д. П. Г. и двамата от гр. Плевен чрез процесуалния си представител адв. Г. Въжаров, я оспорват с искане да се остави в сила обжалваното решение по подробни съображения, развити в представените писмени бележки. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като са обосновани изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с процесуалните правила и на материалния закон. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна поради следните съображения:

6207 final от 05.09.2014 г. въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС следва да бъде разгледан предварително, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само, когато бенефициерът е предприятие. Посочено е от съда, че в съображение 126 на същото решение на ЕК е прието, че СЕС определя понятието предприятие за целите на чл. 107, § 1 от ДФЕС като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина на финансиране. Според съда качеството на предприятие е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ. Съдът е приел, че съгласно съображение 127 ЕК е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия, поради което квалификацията на даден субект като предприятие винаги е свързана с определена дейност . Според първоинстанционния съд в акта не се съдържат мотиви, въз основа на които Т. Г. и Д. Г. са определени като предприятие по смисъла на чл. 107, § от ДФЕС и бенефициери на държавна помощ. Посочено е в съдебния акт, че единствените мотиви в оспорения административен акт са посочени на стр. 4 от АУПДВ и с които съдът не се е съгласил са, че жалбоподателите са се разпоредили по възмезден начин с получените по замяната държавни имоти, независимо, че са участвали като физически лица, те дължат връщане на държавната помощ, което било в съответствие с т. 7 10 от Известие на ЕК относно понятието за държавна помощ, посочени в чл. 107, § 1 ДФЕС, в което предприятията се определят като субекти, извършващи стопанска дейност, независимо от правния им статут по националното право и начина им на финансиране. Изложени са мотиви в обжалваното съдебно решение, че съгласно съображение 142 от решението на ЕК е отбелязано, че понятието предприятие по чл. 107, § 1 ДФЕС е обективно понятие така, че дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, които действително са извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. Според съда в административния акт липсват мотиви за такава преценка от страна на административния орган, което обуславя незаконосъобразността му. Съдът се е позовал на съдебна практика по адм. дела 2415/2021 г. и 3436/2021 г. на Върховния административен съд. Съдът е приел, че в конкретния случай преценка за квалификацията икономическа дейност отсъства. В тази връзка е изложил мотиви,, че решението на ЕК не обвързва понятието предприятие със сделки със заменените имоти, вкл. в постановената съдебна практика на СЕС не изисква извършваната икономическа дейност да бъде свързана единствено и само с пряко използване на помощта, което е прието и в решение 7216/2022 г. на Върховния административен съд. Относно решението по дело С 325/22 на СЕС е прието от съда, че в него е постановено, че решение (ЕС) 2015/456 на ЕК от 05.09.2014 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки със замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическата дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ, което административният орган в процесния АУПДВ не е установил. Това според съда представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което води до незаконосъобразност на административния акт. Относно Методиката за определяне размера на помощта, тя е посочена в съображение 173 от решението на ЕК формула, която изисква определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени. Според съда положителната разлика между първата и втората стойност определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката със замяна. По повод решението по дело С 325/22 на СЕС, когато съответната държава членка трябва да определи размера на подлежащата на възстановяване държавна помощ, тя трябва да го направи въз основа на метода, посочен в решението за възстановяване (решение по дело С 69/13). В случая съдът е приел, че пазарните цени са определени посредством експертна оценка, извършена от независим оценител, определен по Закона за обществените поръчки (ЗОП) Агролеспроект АД, като се цитира съображение 76 от решението на ЕК, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера. Посочено е в решението на съда, че от данни в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на Агролеспроект АД е министерство на земеделието и храните, а възложител на обществената поръчка, респ. на изготвяне на оценката на процесните имоти е Изпълнителна агенция по горите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка, а изпълнителният й директор е второстепенен разпоредител с бюджета към министъра на земеделието и храните. В тази връзка е прието от съда, че посоченото дружество не може да се разгледа като независим субект, който действа при обвързаности на конфликт на интереси. В този смисъл съдът е цитирал и съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела 7002/2022 г., 9707/2022 г. и 4848/2022 г. Направен е извод от съда, че административният орган не е определил размера на подлежащата на възстановяване неправомерно получена помощ, въз основа на пазарните цени на заменените имоти, определени от независим оценител, в изпълнение решението на ЕК. По направеното възражение на жалбоподателите в първоинстанционното производство за изтекла абсолютна погасителна давност съдът е разгледал съгласно решение по дело С 627/18 на СЕС и чл. 16, §2 от Регламент 2015/1589 съгласно, който подлежащата на възстановяване помощ включва и лихви и принципът на ефективност, посочен в § 3 чл. 16 от същия Регламент трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на ЕК, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда възстановяването й или когато този давностен срок е изтекъл основно поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение. Това тълкуване според съда е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на ЕК С

6207 final от 05.09.2014 г. държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките със замяна на горски земи, е приведена в действие от Република България в нарушение на изискването за предварително уведомяване на ЕК решение по дело С 349/17, т. 98. Според СЕС принципът на правната сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, като в този смисъл е прието че решение ЕК С

final от 05.09.2014 е издадено в рамките на 10 годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по това време Регламент (ЕО) 659/99, отменен с Регламент 2015/1589. Съдът е приел в решението си, че от доказателствата по делото е установено, че компетентният национален орган е издал оспорения АУПДВ по чл. 38, ал. 3 ЗДП на 09.04.2020 г. и давностният срок, предвиден в националния закон не следва да се прилага и в този смисъл са решения на Върховния административен съд по адм. дела 10923/2020 г. и 704/2021 г., цитирани в първоинстанционното решение. Съдът е отразил в съдебния си акт, че назначените в съдебното производство експертизи основна, тройна и допълнителна съдебно оценителски експертизи, както и комплексна съдебно счетоводна и съдебно лесотехническа експертизи, са компетентно дадени и съобразени с доказателствата по делото. Крайният извод от комплексната експертиза съдът е посочил, че е установено, че първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна е отрицателна величина, т.е. не е установена държавна помощ. При така изложеното съдът е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен, като постановен при наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона, обективирана в основни принципи на националното и общностното административно право. Със същото решение преписката е върната на административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ. Обжалваното решение е правилно като краен резултат в частта, в която е отменен посочения по горе индивидуален административен акт и частично неправилно в частта, в която преписката е върната на административния орган по следните мотиви: