Решение № 4512 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2008 г.

Решение № 4512 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по пет касационни жалби, първите две от които подадени съответно от Държавен културен институт "Културен център - Двореца" - гр. Балчик, чрез адв. Мина Вълева, и от Министерски съвет, чрез юрк. Цветан Василев, срещу решение № 4253 от 10 април 2008 година, постановено по адм. д. № 8392/2007 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено решение № 564 от 28 август 2007 година на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на управление на недвижим имот - публична държавна собственост, на ведомства, в частта му по т. 1 досежно отнемането от Софийски университет "Св. Климент Охридски" на правото на управление върху част от недвижим имот със статут на паметник на културата с категория "национално значение", защитена територия, находящ се в гр. Балчик, м. "Двореца", с площ от 196048 кв. м съгласно Акт за публична държавна собственост № 604/02 февруари 1998 година. С останалите три касационни жалби, подадени от Държавен културен институт "Културен център - Двореца" - гр. Балчик, чрез адв. Мина Вълева, от Министерството на културата, чрез процесуалния представител юрк. Цвета Милева и от Министерски съвет, чрез юрк. Цветан Василев, е оспорено решение № 10173 от 08 октомври 2008 година, постановено по същото административно дело, с което е отменено решение № 564 от 28 август 2007 година на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на управление на недвижим имот - публична държавна собственост, на ведомства, в частта му по т. 2, с която са предоставени имотите по т. 1 от решението безвъзмездно за управление на Министерството на културата за нуждите на Държавен културен институт "Културен център - Двореца" - гр. Балчик, с конкретно описание в т. 2.1. и на Софийски университет "Св. Климент Охридски" - описаните в т. 2.2.1. и т. 2.2.2. имоти. В двете касационни жалби на Държавен културен институт "Културен център - Двореца" - гр. Балчик, се поддържат оплаквания за недопустимост на оспорените решения и за тяхната неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В подадените от Министерския съвет две касационни жалби срещу постановените от съда две съдебни решения са изложени доводи за тяхната неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на Министерството на културата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на решение № 10173 от 08 октомври 2008 година поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - Софийски университет "Св. Климент Охридски", чрез процесуалните представители адв. Златимир Орсов и адв. Андрей Делчев, намират за неоснователни подадените касационни жалби. Подробни съображения излагат в представено по делото писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на подадените касационни жалби. Всички касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред тричленния състав на Върховния административен съд Софийски университет "Св. Климент Охридски" е оспорил решение № 564 от 28 август 2007 година на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на управление на недвижим имот - публична държавна собственост, на ведомства, с което е отнето от Министерството на културата - Държавен културен институт "Културен център - Двореца", гр. Балчик и от Софийски университет "Св. Климент Охридски" правото на управление върху недвижим имот със статут на паметник на културата с категория "национално значение", защитена територия, находящ се в гр. Балчик, м. "Двореца", с площ от 196048 кв. м съгласно Акт за публична държавна собственост № 604/02 февруари 1998 година. Със същото решение недвижимия имот е предоставен безвъзмездно за управление на Министерството на културата за нуждите на Държавен културен институт "Културен център - Двореца", гр. Балчик и на Софийски университет "Св. Климент Охридски" по описания в решението начин. Съдът е приел, че оспореното решение - т. 1, е издадено при противоречие с материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което го е отменил. В съответствие с указанията, дадени в определение № 6420 от 30 май 2008 година, постановено по адм. д. № 5657/2008 година по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, с второто оспорено решение № 10173 от 08 октомври 2008 година, съдът е отменил и т. 2 от решението на Министерския съвет - предмет на производството, като е приел, че предвид отмяната на т. 1 от решението на Министерския съвет, не е налице предмет на т. 2 от това решение, т. е. - липсва имот, публична държавна собственост, правото на управление върху който да бъде предоставено. Така постановените решения са допустими и правилни. Направените в обратния смисъл възражения са неоснователни. Въпросът относно допустимостта на оспореното решение на Министерския съвет е разрешен с посоченото по-горе определение № 6420 от 30 май 2008 година, постановено по адм. д. № 5657/2008 година по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, в което освен констатираната имплицитна връзка между отделните части на решението на Министерския съвет, съдът изрично е посочил, че това решение представлява административен акт, с който се засягат права и законни интереси на организации. Прието е също така, че законосъобразността на посочения административен акт следва да бъде изследвана в неговата цялост и единност на материализираното в него властническо волеизявление. Поради това в настоящото производство не може да бъде разглеждан въпроса за това годен ли е за обжалване самия акт (решението на Министерския съвет), каквото искане се съдържа в представената от пълномощниците на Министерството на културата писмена защита. От данните по делото е установено, че правото на управление върху недвижим имот, намиращ се в гр. Балчик, м. "Двореца", с площ 196048 кв. м съгласно Акт за публична държавна собственост № 604/02 февруари 1998 година, е било предоставено на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и на Държавен културен институт "Културен център - Двореца", гр. Балчик. Съгласно чл. 15 от ЗДС и чл. 6, ал. 1 от ППЗДС предоставянето на имоти - публична държавна собственост, безвъзмездно за управление на ведомства и организации, се извършва с решение на Министерския съвет. В текста на чл. 17 от ЗДС пък е предвидено, че при определени условия правото на управление може да бъде отнето с решение на органа, който го е предоставил. Този орган в случая е Министерския съвет. Последният се е позовал именно на разпоредбата на чл. 17 от ЗДС, която предвижда, че правото на управление върху имот - публична държавна собственост, се отнема при нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 от същия закон - когато имотите не се ползват по предназначение и се предоставят на трети лица извън изрично посочените случаи, както и когато нуждата от имота отпадне. Мотивите за издаването на решението на Министерския съвет са изложени в приложения съвместен доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на културата. В този доклад обаче не е посочено нито една от визираните в чл. 17 от ЗДС предпоставки за отнемане правото на управление на имот - публична държавна собственост. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че оспореното пред него решение е издадено в противоречие с изискванията на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които обуславят отмяната на това решение, е правилен. Неоснователно е възражението, направено в касационните жалби на Държавен културен институт "Културен център - Двореца", гр. Балчик и на министъра на културата, че не е налице акт за предоставяне правото на управление в полза на Софийски университет "Св. Климент Охридски", издаден при действието на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44/1996 година). Такъв акт действително не съществува, но в закона не е поставено изискването предоставянето на правото на управление да е станало след влизането му в сила. Неоснователно е и възражението, че при упражняване правото си да отнема предоставени за управление имоти - публична държавна собственост, Министерският съвет действа при условията на оперативна самостоятелност. В подкрепа на това се сочи разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗДС. Този текст предвижда правото на Министерския съвет да предоставя управлението на имоти - публична държавна собственост, като в него не са предвидени конкретни изисквания. Не така стои въпросът относно отнемането на предоставеното право на управление, което е регламентирано в чл. 17 от ЗДС и в който текст са посочени конкретни предпоставки, при наличието на които Министерският съвет може да отнеме предоставеното право. Наличието на някоя от тези предпоставки следва да бъде аргументирано от органа, както е прието в оспореното решение. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че решава даден въпрос при условията на оперативна самостоятелност, не освобождава административния орган от задължението да изложи мотиви относно съображенията, довели до направения от органа избор - т. 2 от ТР № 4/2004 година на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Затова не е достатъчно органът да констатира отпадането на нуждата без да се налага да излага фактически основания, както се поддържа от касаторите. По аргумент от текста на чл. 169 от АПК следва извода, че органът следва да спази изискванията за законосъобразност на административните актове, а това включва и излагането на съображения. Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая нито в оспореното решение на Министерски съвет, нито в съвместния доклад на министрите на регионалното развитие и благоустройството и на културата, е направена констатация за отпадане на нуждата от предоставяне право на управление. Неотносими са доводите на тези касационни жалбоподатели относно наличието на някои от предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 17 във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗДС. Такива доводи са правени и пред тричленния състав на Върховния административен съд, който в оспореното решение законосъобразно е приел, че не следва да ги обсъжда, защото административния орган не се е позовал на такива фактически основания. Няма пречка мотивите за издаването на административен акт да бъдат изложени и отделно от него, както е в случая, но не е допустимо допълването на изложените от органа основания, при това направено от страните във фазата на съдебното оспорване. Въпросът относно приложното поле на нормата на чл. 22, т. 2 от АПК също е обсъждан от първоинстанционния съд, като изложените от него съображения се споделят изцяло от касационната инстанция. Тук следва да се допълни, че по-широкото тълкуване на разпоредбата в смисъл, че по отношение на индивидуалните административни актове, издавани от Министерския съвет, не се прилага чл. 59 от АПК, би обезсмислило съдебния контрол за законосъобразност на тези актове, а те не са изключени от такъв. При постановяването на двете оспорени решения съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това оспорените решения като допустими и правилни ще следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,