Решение № 2091 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от пълномощника му юрк. Стоянова, против Решение 1022/02.06.2023 г. на Административен съд (АС) Пловдив, постановено по адм. д. 556/2022 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002120007097-091-001/22.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната му част, потвърдена с негово Решение 52/04.02.2022 г. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение 8 680 лв. за всяка инстанция и държавна такса 805.78 лв. Ответникът по касационната жалба Тейн Марк ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Княгиня Мария Луиза 72 - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Иванов по съображения, изложени в писмен отговор и в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е РА Р-16002120007097-091-001/22.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната му част, потвърдена с Решение 52/04.02.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Със същия са установени задължения на Тейн Марк ЕООД за ДДС в общ размер 84 033.10 лв. и лихви за забава 16 689.70 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по 3 фактури, издадени от Ади 21 ЕООД, по 11 фактури, издадени от Инфолог 33 ЕООД и по 11 фактури, издадени от Чез-Ко ЕООД. Първостепенният съд правилно е приел, че оспорването на РА е допустимо, както и че актът е издаден от компетентни органи при спазване на административнопроцесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства и дадените от доставчиците и от ревизираното лице писмени обяснения, както и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), и е обосновал извод за материална незаконосъобразност на акта. Правилен е съответен на материалния закон е изводът на съда, че Тейн Марк ЕООД е доказало материалноправните предпоставки за упражненото от него право на приспадане на ДДС по фактурите от Инфолог 33 ЕООД и Чез-Ко ЕООД за доставки на описаните в тях видове и количества стоки (спортни комплекти, чанти, часовници, салфетки, кърпи, халати, ръкавици и др.). Фактурите от тези доставчици отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС. Отразени са както в счетоводствата на доставчиците, така и в счетоводството на жалбоподателя. ДДС по тях е начислен от доставчиците. Фактурите са включени в дневниците им за продажбите, съответно ДДС е отразен и в подадените от тях справки декларации. Предаването и приемането на стоките е удостоверено с двустранно подписани от управителите на дружествата приемо-предавателни протоколи. От доставчиците са представени фактури за придобиването на стоките от предходни доставчици Интернешънъл Транс Ко ООД и Транс Континентал ООД. Счетоводно стоките са заведени по стоковите сметки на доставчиците и на Тейн Марк ЕООД и изписани във връзка с реализацията им. Същите са реализирани от Тейн Марк ЕООД чрез осъществените от него облагаеми доставки към дружествата, изброени в ССЕ (стр. 20 от експертизата), както и на стр. 19 от Ревизионния доклад (РД). Предаването на стоките от Тейн Марк ЕООД на неговите клиенти също е удостоверено с приемо предавателни протоколи. Вещото лице е проследило стоковия поток от доставчиците на Инфолог 33 ЕООД и Чез-Ко ЕООД до клиентите на Тейн Марк ЕООД. Плащанията по всички фактури са по банков път, като само по една от фактурите, издадени от Тейн Марк ЕООД, плащането от неговия клиент е с пощенски паричен превод. Платежните нареждания за заплащането на стоките по фактурите от двамата доставчици са представени от ревизираното дружество в хода на ревизията и са описани на стр. 18 и стр. 23 от РД. Както посочва жалбоподателят в касационната си жалба, установеното от експерта не са различава от констатациите на приходните органи. Тезата на издателите на РА е, че стоките не са доставени именно от издателите на фактурите. Обосновават я с обстоятелството, че доставчиците не представят доказателства за наличието на собствени или наети складови помещения и транспортни средства, както и документи във връзка с транспортирането на стоките. Тези доводи на касатора са неоснователни. Според представените договори за съхранение на стока и дадените писмени обяснения доставчиците се задължават да съхраняват стоките в склад в гр. София, ж.к. Младост - 3 до предаването й на клиентите на Тейн Марк ЕООД. Според инвентарните книги на доставчиците същите разполагат със стелажи, складово оборудване и пакетиращи машини, а Чез-Ко ЕООД с товарен автомобил Фиат, товарно ремарке и платформа. Липсата на доказателства за собственост или ползване на склад от доставчиците и непредставянето на транспортни документи за транспортиране на стоките до такъв склад и от него до следващите получатели не може да обоснове отказ на правото на приспадане на ДДС, при положение, че задължението за транспортирането им от този склад не е на Тейн Марк ЕООД. Този отказ би бил законосъобразен, ако приходните органи предоставят на съда достатъчно обективни данни за това, че самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг субект по веригата от доставки (виж т. 66 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben kft, Peter David, т. 37 и т. 38 от Решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник). В решението си решаващият орган констатира, че данните от регистрите по ЗДДС на двамата доставчици показват, че дружествата, на които Тейн Марк ЕООД е продало стоките, са основни клиенти на неговите доставчици, с което обосновава извода си, че няма фактическо предаване на стоките от Инфолог 33 ЕООД и Чез-Ко ЕООД на Тейн Марк ЕООД, а формално издаване на фактури с цел Тейн Марк ЕООД да докаже реализирани приходи на територията на страната минимум 25 %, необходими му за издаването на удостоверения А1. Липсата на фактическо предаване на стоките от издателите на фактурите на получателя не дава основание да се приеме, че не е налице доставка на същите и да не бъде признато правото на приспадане на ДДС от получателя, при положение, че са предадени от доставчиците на крайните клиенти. (виж в този смисъл т. 40 от Определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14, Коела Н, т. 40). Измама с ДДС приходните органи не доказват. Показателно в случая е признаването на правото на приспадане на ДДС с решението на решаващия орган по фактура 4094/14.11.2019 г., издадена от Равдин Трейд ЕООД, за доставка на кашкавал, който е доставен директно на клиента на Тейн Марк ЕООД Аркус 99 ООД. Фактите във връзка с доставката на кашкавал по фактура 514/16.07.2019 г. от Ади 21 ЕООД са сходни с тези за доставката на същата стока от Равдин Трейд ЕООД по фактура 4094/14.11.2019 г. Установено е, че Равдин Трейд ЕООД продава млечни продукти, за производството на които предоставя собствена суровина. Има договор за изработка с Мандра Равдин ЕООД, като готовата продукция се натоварва в склада на Мандра Равдин ЕООД в с. Тополово на ул. Земеделска 1 и оттам се разпространява. Не е спорно, че Ади 21 ЕООД закупува кашкавала предмет на доставката към Тейн Марк ЕООД, от Равдин Трейд ЕООД и го предава с приемо предавателен протокол на Тейн Марк ЕООД без същия да е транспортиран от склада на Мандра Равдин ЕООД в с. Тополово до склад на Тейн Марк ЕООД. Същият обаче е доставен на клиент на Тейн Марк ЕООД - Аркус 99 ООД. Не е спорно също така, че Равдин Трейд ЕООД осъществява доставките на кашкавал от склада на Мандра Равдин ЕООД с автомобил марка ИВЕКО и рег. [рег. номер]. Както и другите двама доставчици - Инфолог 33 ЕООД и Чез-Ко ЕООД, така и Ади 21 ЕООД, е дало писмени обяснения, с които е потвърдило извършването на доставката и е представило извлечения от счетоводните си сметки за осчетоводяване на процесната фактура. Начислило е ДДС и е включило фактурата в отчетните си регистри по ЗДДС. Получило е плащане по банков път. С оглед изложеното, неоснователен е доводът на касатора, че правото на приспадане по фактурата от Ади 21 ЕООД за доставка на кашкавал законосъобразно е отказано с РА, тъй като не е налице фактическо движение на стоката от доставчика към получателя. В съответствие с определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14, Коела Н е изводът на административния съд, че при така безспорно установените факти това право е налице. Сходна е и фактическата обстановка във връзка с доставките на хладилни камери 2 броя, газова горелка и газов котел по другите две фактури, издадени от Ади 21 ЕООД. Не се оспорва от приходните органи, че стоките, предмет на тези фактури, са доставени на Мандра Равдин ЕООД в базата му в с. Тополово. Същите са придобити от Ади 21 ЕООД по фактура, издадена му от Кристи 61 ЕООД, а Мандра Равдин ЕООД ги придобива от Тейн Марк ЕООД. Непредставянето от страна на Ади 21 ЕООД на документи за транспорта на същите до с. Тополово с твърдението, че то не го е осъществило, не може да обоснове отказ на правото на приспадане на ДДС. От Мандра Равдин ЕООД в хода на ревизията не са изисквани писмени обяснения във връзка с това как са транспортирани стоките. След като приходните органи не са предоставили на съда достатъчно обективни данни за извършена от самото данъчно задължено лице данъчна измама или извършена такава от доставчика или от предходния доставчик, за която то е знаело или е трябвало да знае, правилен е изводът му, че правото на приспадане на ревизираното лице незаконосъобразно е отречено с РА при наличие на стоката при крайния получател. Този негов извод е в съответствие с цитираните по-горе решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-285/11, на които той се е позовал. Дори Тейн Марк ЕООД да има интерес от доказването на оборот във връзка с издаването на удостоверения А1, то това не е основание за отказ на правото на приспадане. Доставчиците са начислили ДДС по процесните фактури, а Тейн Марк ЕООД е начислил ДДС във връзка с доставките на същите стоки на негови клиенти и е отчел приходи от продажбите, обстоятелство установено от ССЕ. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсват собствени мотиви, свързани с обсъждане на доказателствата, а само позоваване на ССЕ. Съдът е посочил точно материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит в съответствие с решението на СЕС по делото Боник и правилно е приел, че те са доказани от дружеството, върху което пада доказателствената тежест. Позовал се е и на решенията на СЕС по съединените дела С-80/11 и С-142/11 и по дело С-18/13, Макс Пен, за да обоснове изводите си за незаконосъобразност на РА, тъй като липсват данни за участие на жалбоподателя в данъчна измама. По така изложените съображения касационният състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение