Решение № 9780 от 2.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против Решение 2515 от 16.12.2021 г. на Административен съд Пловдив (АС), постановено по адм.д. 710/2021 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001620001783-091-001/07.12.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден и изменен с решение 132 от 23.02.2021г. на директор на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив, с който на И. Кирякова са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 3761,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1757,89лв. и за 2016г. в размер на 756,31лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 276,71лв. и допълнително определени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице: за 2015г. ДОО в размер на 3220,22лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1552,14лв.; ЗО в размер на 2012,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 970,11лв. и ДЗПО УПФ в размер на 1257,90лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 606,29лв. и за 2016г. ДОО в размер на 1510,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 596,69лв.; ЗО в размер на 943,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 372,95лв.; ДЗПО УПФ в размер на 589,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 233,08лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че съдът е установил наличие на превишения на извършените разходи над доходите с установен произход за 2015г. и 2016г., същият се е позовал на отменително решение на АС- Пловдив по отношение на РА, издаден на съпруга на ревизираното лице, което не е било влязло в сила. Въз основа на това съдът е достигнал до извод, че са налице парични средства при съпруга Киряков, които са достатъчни да покрият недостига на ревизираното лице. В тази връзка касаторът е приповторил мотивите си в подадената касационна жалба срещу решение на АС- Пловдив по отношение на РА, издаден на съпруга на ревизираното лице. Претендира се отмяна на процесното решение, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на направените разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба И. Кирякова оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Иванов по съображения, изложени в писмена молба, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА Р-16001620001783-091-001/07.12.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с решение 132 от 23.02.2021г. на директор на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив, с който на И. Кирякова са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 3761,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1757,89лв. и за 2016г. в размер на 756,31лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 276,71лв. и допълнително определени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице: за 2015г. ДОО в размер на 3220,22лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1552,14лв.; ЗО в размер на 2012,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 970,11лв. и ДЗПО УПФ в размер на 1257,90лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 606,29лв. и за 2016г. ДОО в размер на 1510,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 596,69лв.; ЗО в размер на 943,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 372,95лв.; ДЗПО УПФ в размер на 589,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 233,08лв.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 от ДОПК. След пълно и точно установена фактическа обстановка и преценка на събраните доказателства е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА.

Съдът е обсъдил изключително подробно и обстойно всички твърдения и възражения на страните по делото и всички, представени доказателства в хода на ревизионното производство и в съдебното производство, като е изложил мотиви, достатъчни за касационната проверка на решението.

АС - Пловдив е заключил, че основните спорни въпроси по делото са:

• относно началното салдо на паричните средства на ревизираното лице към 01.01.2015г. и

• относно действително заплатената продажна цена на недвижимия имот, собственост на майката на ревизираното лице, която според нотариалния акт е в размер 18000 лева, а според твърденията на ревизираното лице и свидетелите по делото е 18000 евро.

По отношение на началното салдо на паричните средства на ревизираното лице към 01.01.2015г. съдът е констатирал, че на съпрузите Кирякови са извършени паралелни ревизионни производства, при които е установен недостиг на парични средства и при двамата за 2015г. и 2016г. Изложил е, че поради тази причина, не са констатирани налични парични средства в брой при съпруга, с които да бъде компенсиран недостигът на парични средства при съпругата. Издадените при ревизионните производства на съпрузите РА са предмет на административно обжалване, при което са потвърдени и изменени, но при производството по административно обжалване, независимо от посочения неправилен подход на ревизиращия екип и неточности в изчисленията, за 2015г. и 2016г. отново е констатиран недостиг на парични средства и при двамата съпрузи и е направена констатация за доход с неустановен източник по чл. 122 от ДОПК. Ревизионните актове, издадени на двамата съпрузи, потвърдени и изменени в производството по обжалването им по административен ред, са предмет на съдебно обжалване, като в производството по обжалване на РА на съпруга Киряков същият е отменен, включително в частта му на допълнително определените дължими суми данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви за 2015г. и 2016г.

Съдът подробно е посочил, че при запознаване с мотивите за отмяна на ревизионния акт на съпруга Киряков е установил, че в съдебното решение са изложени доводи за наличие на твърдените парични средства в брой, именно с твърдения източник доходи от производство на земеделска продукция за 2004г. и 2005г. АС- Пловдив е отбелязал, че съдебният акт не е влязъл в сила, но споделил доводите, изложени в същия, тъй като в хода на разглежданото пред него производство са ангажирани същите доказателства по отношение на реализираните доходи: регистрация на Киряков като земеделски производител за периода от 2003г. до 2005г., доказателства за наличие на обработваеми площи в землището на с. Горни воден и заплатени разходи за извършени мероприятия от ППЗК Прогрес 93 гр. Асеновград, свидетелски показания на свидетеля Аргиров, съответващи на останалите събрани по делото доказателства, надлежно декларирани доходи от производството на непреработена земеделска продукция за 2004г. и 2005г. В тази връзка, е кредитирал заключението на вещото лице по отношение на изготвения паричен поток на И. Киряков за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2014г. (стр. 6 8), като е извършил следните корекции: в разходната част на паричния поток за 2005г., 2006г. и 2007г. е извършено компенсиране на недостигащите парични средства при ревизираното лице, без да са налице несъмнени доказателства за съвместно съжителство с И. Киряков. Съдът е изложил, че съгласно представените доказателства, И. и И. Кирякови са сключили граждански брак през 2011г., т.е. след тази година могат да се приемат за извършени покупки в режим на съпружеска имуществена общност и компенсиране на недостигащите средства на единия съпруг с налични парични средства при другия съпруг.

След обсъждане на доказателствата по делото и извършване на корекция на заключението на вещото лице с подробни доводи в тази връзка, съдът е достигнал до извод, че към 01.01.2015г. съпругът на И. Кирякова разполага с налична сума на парични средстава в размер на 163 364,52 лева. С оглед на това е посочил, че правилният подход следва да бъде извършване на компенсация в края на годината, в случая 2015г. на недостигащите парични средства на Кирякова с част от установените налични парични средства при нейния съпруг.

Относно действително заплатената продажна цена на недвижимия имот, собственост на майката на ревизираното лице, съдът не е кредитирал свидетелските показания по делото, тъй като изхождат от близък роднина и съпруг, които са пряко заинтересовани от изхода на делото. Обсъдил е доказателствата, представени по делото в тази връзка, и е посочил, че не обосновават извод за получаване на по високата цена от 18000 евро.

С оглед на това съдът е констатирал, че действително са налице превишения на извършените разходи над доходите с установен произход за 2015г. и 2016г., съответно със сумите в размер на 44 110,46лв. и 11 799,22лв. Посочил е отново съображенията си относно налични парични средства при съпруга Киряков в значителни размери от доход с установен източник производство на продукция като земеделски производител през 2004г. и 2005г. Към 01.01.2015. съпругът на ревизираното лице разполага с налична сума на парични средства в размер на 163 364,52 лв., които са достатъчни да покрият недостигащите при нея парични средства за 2015г. и 2016г. С оглед на това е достигнал до извод, че липсва превишение на направените разходи над доходите с установен произход, не се формира данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г. и осигурителен доход от трудова дейност, върху който са дължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване за същите години, ведно с прилежащите лихви.

Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно.

По отношение РА на съпруга И. Киряков е налице влязло в сила съдебно решение 6738 от 07.07.2022г. по адм.д. 241/2022г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е оставено в сила решение 2085 от 05.11.2021 г. постановено по адм. д. 709 по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е постановена отмяна на РА на Киряков с излагане на мотиви касаещи голяма част от спорните в настоящия процес моменти. Постановеното окончателно съдебно решение следва да се съобрази по отношение задълженията на съпругата И. Кирякова - настоящ ответник, установени с процесния РА. Правилно първоинстанционният съд е съобразил фактическите констатации, потвърдени и в хода на съдебното производство по отношение на ревизията извършена на съпруга на ревизираното лице И. Киряков, тъй като те са относими и в пряка връзка с основата за облагане и на съпругата И. Кирякова. В съдебното производство по оспорване на РА на съпруга, Върховният административен съд е достигнал до извод, че И. Киряков към 01.01.2014г. разполага с налични суми на парични средства в размер на 240 077, 69 лева. С оглед на това е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че след извършена компенсация на недостига на парични средства на Кирякова с налични суми на парични средства на съпруга за 2015г. и 2016г. не е налице превишение на разходите над доходите с установен произход, поради което не се формира данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г. и осигурителен доход от трудова дейност, върху който са дължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване за същите години, ведно с прилежащите лихви.

По отношение на действително заплатената продажна цена на недвижимия имот, собственост на майката на ревизираното лице, настоящия състав споделя изводите на първоинстанционния съд. На основания чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

В заключение следва да се посочи, че като е отменил процесния ревизионен акт първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, изложени в касационната жалба и като валидно и допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Такива не се дължат на ответника по касация, тъй като не е направил искане за това.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение