Решение № 1677 от 15.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел Оперативни дейности София при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юрк. Младенова, срещу Решение 485/17.03.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 951/2021 г., с което, по жалбата на АТР 2006 ЕООД, [ЕИК], гр. Гоце Делчев, [улица], представлявано от М. Иванова, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1221-0083435/15.09.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с противоречие между мотивите и изводите на първостепенния съд, с пропуск на инстанцията по същество да назове действие на административния орган, обективиращо намеса в занятието на търговеца. Касаторът акцентира върху самостоятелния характер на производството по прилагане на ПАМ и по налагане на административно наказание по ЗАНН. Поддържа, че безспорно установеният факт на неподаване на данни към конкретен момент е достатъчен, за да обуслови извод, че търговецът е преустановил отчитането на реализирания оборот от дейността си, а причината, довела до неизпълнението, е без значение. Подчертава се, че в Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/, в раздел IIIб, т. 1, б. е е регламентирано изискването фискалните устройства да подават по установената дистанционна връзка дневен отчет с нулиране на фискалното устройство за всеки ден на определен от НАП период. Неизпълнението на това нормативно установено изискване засяга важен държавен интерес, изразяващ се в неотчитане на приходи, доколкото търговецът използва неодобрен тип фискални устройства, които са в отклонение от данъчно облагане. По тези съображения се иска отмяна на решението, вместо което бъде постановено отхвърляне на оспорването срещу административния акт с присъждане на деловодните разноски. Ответникът, АТР 2006 ЕООД, чрез адв. Вакареев, оспорва основателността на касационната жалба и претендира разноските за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и основателност. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-С1221-0083435/15.09.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект автомивка, намиращ се в [населено място], общ. Гърмен, стопанисван от АТР 2006 ЕООД, и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Според фактическите установявания на Административен съд Благоевград на 30.07.2021 г. в стопанисваната от дружеството автомивка е извършена проверка, продължила на 07.09.2021 г., в рамките на която е констатирано, че са въведени в експлоатация две фискални устройства с регистрационни номера в НАП 4487361/07.05.2021 г. и 4487107/07.05.2021 г., които не подават по установената дистанционна връзка дневен отчет с нулиране на фискалното устройство за всеки ден от определен от НАП период. Така за първото от фискалните устройства последно изпратените данни са от 12.06.2021 г., а за второто не били изпращани от 07.08.2021 г. При тези фактически данни е издаден оспореният пред първостепенния съд индивидуален административен акт. При съдебното му обжалване от дружеството са посочени доказателства, че въз основа на установените при проверката факти спрямо АТР 2006 ЕООД са образувани административно-наказателни производства. Административен съд Благоевград е приел, че ЗНПАМ ФК-С1221-0083435/15.09.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол е издадена от овластен с правомощията по чл. 186, ал. 3 ЗДДС орган в хипотезата на делегация Заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, при спазване на предписаната по чл. 59, ал. 2 АПК форма с изложени фактически съображения за извършеното нарушение на изискванията по чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба Н-18 за подаване на данни за дневните финансови отчети от монтираните в автомивката две фискални устройства. С посочените факти от хипотезата на чл. 8, ал. 1 вр. ал. 1 от Наредба Н-18 във връзка с т. 1 буква е на раздел IIIб от Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, за които ЗДДС предвижда прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Неотговарящото на функционалните изисквания по Приложение 1 към чл. 8, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18 /по т. 1, б. е на раздел IIIб на Приложение 1 да подава данни по установената дистанционна връзка между фискалното устройство и НАП дневен отчет с нулиране на ФУ за всеки ден на определен от НАП период/ се смята за фискално устройство от неодобрен тип по аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18, а използването му в търговската дейност както в случая с функциониращата на 30.07.2021 г. услуга на автомивката измиване на кола с вода е материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Първостепенният съд е разгледал законодателното разрешение за санкциониране на използването на ФУ от неодобрен тип в търговската дейност като административно нарушение с налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС и е посочил, че прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС е относимо към правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 ХОПЕС и чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, поради което тези мерки следва да са съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели чл. 6, ал. 2 АПК. В този контекст е приел, че оспореният акт не е мотивиран със съображения за възможна вреда за бюджета. Самите проверяващи не поддържат, че заплатената на 30.07.2021 г. услуга измиване на кола с вода на стойност 1 лев не е регистрирана чрез ФУ в обекта, съответно, нарушението по чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба Н-18 да има за последица избягване на заплащането на ДДС. Двете мерки по чл. 186, ал. 1 и по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС се отнасят до един търговски субект за едно и също деяние, като сама по себе си мярката запечатване на търговския обект не е насочена към компенсиране на вреди за фиска, обратно, ще доведе до загуба на приходи за бюджета от облагаеми услуги за периода на запечатването. При липсата на данни търговецът да разполага с други обекти като източник на приходи запечатването, макар и временно, би осуетило възможността му да упражнява занятието си. Най-сетне, не е изяснена причината да бъде преустановено подаването на данни по дистанционната връзка дали се касае за недобросъвестно поведение, цели ли се отклонение от облагане. Съдът заключава, че оспореният акт противоречи на целта на закона отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС "запечатване на обект" е използването от задълженото лице на ФУ или ИАСУТД, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българският институт по метрология. По силата на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18 от одобрен тип е ФУ, което отговаря на техническите и на функционалните изисквания по ал. 1 и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 от Наредбата /публичен регистър, воден от БИМ/. Преценката за осъществяването на пораждащия правомощието за налагане на ПАМ фактически състав е към момента на издаване на утежняващия административен акт чл. 142, ал. 1 АПК. Към този момент използваните от задълженото лице ФУ не отговарят на функционалното изискване по раздел IIIб, т. 1, б. "е", предложение 4 от Приложение 1 към Наредба Н-18 да подават чрез изградена дистанционна връзка дневен отчет с нулиране на ФУ за всеки ден на определен от НАП период; първоначално зададеният период от време е в диапазон от 1 до 30 дни. При установено по съответния ред от административния орган нарушение, той налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него", но преценява продължителността на срока на мярката с оглед всички факти и обстоятелства, или, при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Следователно, освен преценката на посочените в конкретната материалноправна норма граници на оперативната самостоятелност, проверката за законосъобразност включва и спазването на принципите на административния процес и особено тези на законност и пропорционалност /съразмерност/, регламентирани в чл. 4 и чл. 6 АПК. Правилна е преценката на първостепенния съд, че конкретните факти по спора не обосновават продължителност на срока 14 дни, или половината от максимално допустимия. Действително, установено е неизпълнение на регламентирано в правна норма задължение от страна на търговеца към датата на проверката да използва фискални устройства, които подават чрез изградена дистанционна връзка дневен отчет с нулиране на ФУ за всеки ден на определен от НАП период. Но според приложената към Протокол сер. АА 1729173/ 07.09.2021 г. разпечатка от информационната система на НАП в периодите, в които не са подавани дневни отчети с нулиране за всеки ден данни от всеки фискален бон са подавани в хронологичен ред по установената дистанционна връзка /л.38-50 от първоинстанционното дело/. В рамките на проверката на 30.07.2021 г. /протокол сер. АА 0083435/ при контролната покупка на услугата измиване на кола с вода за извършеното плащане е визуализиран фискален бон на дисплея на фискалното устройство, вградено в автомат на самообслужване /ФУВАС/. Информацията от ФУ, дори да не е от одобрен тип, представлява доказателство за реализираните приходи с аргумент от чл. 54, ал. 3 ДОПК. Това означава, че последиците от установеното нарушение, преценени от административния орган като укриване на приходи, не са доказани чл. 170, ал. 1 АПК. Лишаването на администрацията от възможността да контролира продажбите на задължения субект чрез проверка на подадените данни чрез дистанционната връзка препятства обосноваване на извод, че поведението на ответника по касация обективира отклонение от облагане. В този аспект касаторът не е определил тежестта на нарушението - използването на ФУ, което не осигурява изпращане на данни, предполага отчитане на приходите от касови продажби на стоки/услуги. По така изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че като е отменил оспорения административен акт, Административен съд Благоевград е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски, каквито дружеството е направило за заплащане на възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Вакареев на 31.01.2023 г. в размер на 700 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение