Решение № 6942 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2009 г.

Решение № 6942 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 16.12.2008 г. по адм. д. № 541 от 2008 г. Добричкият административен съд е отменил т. IV от Заповед № РД-09-533 от 24.09.2008 г. на директора на РЗОК - Добрич, с която на "Диагностично-консултативен център-I-Добрич" ООД -Добрич е наложена финансова неустойка по чл. 230, ал. 4, т. 4, б. "бб" от НРД-2006 в размер на 1 980 лв. (по 90 лв. за 22 нарушения) като жалбата в останалата част е отхвърлена. Против това решение на административния съд "ДКЦ-I-Добрич" ООД е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба по отношение на финансовата неустойка в размер на 2 070 лв. В тази част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е частично основателно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. С решението, предмет на касационното обжалване е потвърдена т. II и т. V от заповедта на директора на РЗОК, с които са наложени санкции на касатора - финансова неустойка по чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а" от НРД-2006 в размер на 135 лв. за нарушение на установения ред за работа с медицински документи и финансова неустойка по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "бб" от НРД-2006 в размер на 990 лв. (по 90 лв. за 11 нарушения) за неизвършена медицинска дейност, включена в алгоритъма на КТ № 132. До този резултат административният съд е стигнал, като е обсъдил всички писмени доказателства без да изопачи нещо в съдържанието им, а тълкуването на писмените доказателства и изводите извлечени от тях, е суверенно право на инстанцията по същество. Тази преценка на съда, която почива на представените писмени доказателства не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. Съдът правилно е квалифицирал като нарушение на указанията за работа с първични медицински документи по КП № 120 неотбелязаните два консултативни прегледа в епикризата в полза на болния, на които той има право в рамките на един месец след изписване. Обстоятелството, че тези два амбулаторни прегледа са били извършени на пациента от ИМП не следва друго. В конкретния случай е констатирано, че изследванията на 11 пациенти по КП № 132 са били направени от друго лечебно заведение повече от 7 дни преди датата на тяхната хоспитализация. След като изследванията не са реализирани същия ден или в деня преди датата на хоспитализацията, правилно е преценено, че е налице неизвършена медицинска дейност, включена в алгоритъма на клиничната пътека и е основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "бб" от НРД-2006. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Затова в таза част касационната жалба е неоснователна. За да потвърди т. III от обжалваната заповед, с която на касатора е наложена финансова неустойка чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "бб" от НРД-2006 в размер на 2 070 лв. (по 90 лв. за 23 нарушения), административният съд след като е констатирал, че ИБП е приключил лечебния процес (оперативното лечение) по КП № 132 в рамките на един ден, е приел, че клиничната пътека не се счита за завършена, тъй като на пациентите не е осигурен минималния болничен престой от 1 денонощие. Това становище на административния съд е неправилно. Страните не са спорили пред административния съд, че минималният болничен престой е 1 ден, за да се счита за завършена КП № 132. Очевидно е, че продължителността на престоя на болния съставлява еднодневен лечебен процес (оперативно лечение). Еднодневен лечебен процес (оперативно лечение) означава лечение по КП № 132 в рамките на един ден без осигуряване на болнично легло. При минимален болничен престой от един ден не се осигурява задължително на болния болнично легло за една нощ. Само ако е предвиден болничен престой за повече от един, тогава на болния се осигурява болнично легло в лечебното заведение. При това положение КП № 132 се счита за завършена и когато на болния не е осигурено болнично легло за една нощ или той сам е отказал преспиване в болничното заведение, поради което в този случай не е налице нарушение на лечебно-диагностичния процес по клиничната пътека. Затова в тази част решението на административния съд следва да се отмени като се постанови ново по същество съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, с което да се отмени т. III от заповедта на директора на РЗОК. По изложените съображения, Върховният административен съд,