Решение № 5650 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Мигаров, чрез адв. Д. Стоянова, против решение 766/02.02.2024 г., постановено по адм. дело 5616/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът против Столична община за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 628 лева, ведно с мораторната лихва в общ размер на 185,40 лева и неимуществени вреди в размер на 500 лева. Касаторът, чрез процесуалния му представител, твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че по делото не са доказани настъпилата вреда и причинно-следствената връзка между отменените актове и настъпилата както имуществена, така и неимуществена вреда. Иска отмяна на решението и присъждане на обезщетението в пълния му размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски. Ответната страна Столична община, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Със съдебното решение е отхвърлен искът на М. Мигаров против Столична община за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди както следва: - сумата от 302 лева, заплатена по изпълнително дело 20208380400159, във връзка с отменено Наказателно постановление 286359/2016 г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 104,94 лева за периода 28.01.2020 г.-08.06.2023 г.; - сумата от 326 лева, заплатена по изпълнително дело 202083800407434, във връзка с отменено Наказателно постановление 323479/2017 г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 80,46 лева за периода 25.01.2021 г.-08.06.2023 г. С исковата молба се претендира и заплащането на неимуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в отрицателни психо-емоционални изживявания, описани като стрес, безпокойство и необосновано неудобство в ежедневието за периода от 28.02.2020 г. до 13.12.2022 г., относим към Наказателно постановление 286359/2016 г., като в този период е включен и периода 25.01.2021 г. - 02.12.2021 г., относно Наказателно постановление 323479/2017 г. От фактическа страна по делото е установено, че с Наказателно постановление 286359/2016 от 11.11.2016 г. , издадено от зам. кмета на Столична община, на Мигаров е наложено административно наказание глоба , в размер на 200 лева, на основание чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община /Наредбата/, за нарушение по чл. 18, ал. 1, б. а , б и в . Поради неоткриването на Мигаров и невъзможността наказателното постановление да му бъде съобщено, НП е върнато в цялост като неполучено, а органът е приел, че връчването е извършено редовно. Вследствие на това, с възлагателно писмо с изх. СОА20-ДИ11-6791/30.12.2019 г., събирането на вземането е изпратено до ЧСИ М. Бъзински, за което е образувано изпълнително дело 20208380400159. С покана за доброволно изпълнение изх. 3779/17.01.2020 г., М. Мигаров е уведомен за задължението и съответно е поканен в двуседмичен срок да изпълни задължението си, като също така със запорно съобщение 3781/17.01.2020 г. е наложен запор върху вземанията по сметки му в Общинска банка АД, от където и касационният жалбоподател разбрал за наложеното му наказание. Съответно М. Мигаров оспорил Наказателното постановление пред съда, вследствие на което същото е отменено с решение от 08.07.2022 г., постановено по НАХД 7238/2021 г. по описа на Софийски районен съд поради изтекла абсолютна давност. По отношение на Наказателно постановление 323479/14.11.2017 г. , издаден от зам. кмета на Столична община, съдът установил, че на Мигаров е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на същото основание, на което е издадено и предходното НП. С възлагателно писмо изх. СОА20-ДИ11-8580/16.10.2020 г., събирането на вземането е изпратено до ЧСИ М. Бъзински, за което е образувано изпълнително дело 20208380407434 и със запорно съобщение 3833/15.01.2021г. е наложен запор върху вземанията по сметките на Мигаров в Общинска банка АД, от където и той разбрал за наложеното му наказание. Наказателното постановление е оспорено пред съда, във връзка с което е образувано НАХД 6974/2021 г. по описа на Софийски районен съд, който с решение 805/27.10.2021 г. го отменил поради изтекла абсолютна давност. За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан един свидетел, който дал данни за емоционалното и психическо състояние на Мигаров след наложените му запори във връзка с двете НП. От правна страна съдът приел, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно двата незаконосъобразни акта. Прието е, че претърпените негативни последици от проведените изпълнителни дела не са в пряка причинно-следствена връзка от издадените незаконосъобразни актове, а са в резултат от предприети действия от страна на орган при Столична община, каквито твърдения обаче липсват в исковата молба. Посочено е, че Мигаров е следвало да обжалва действията на съдебния изпълнител, да иска спиране на производството или връщане на недължимо събраните суми. Поради неоснователността на иска за присъждане на имуществени вреди, за неоснователен е счетен и искът за присъждане на неимуществени вреди. Посочено е, че на обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Съдът приел, че Мигаров не е успал да докаже по несъмнен и категоричен начин в какво конкретно се изразяват негативните му емоции, нито в какво се изразяват душевните му притеснения. Така в заключение е прието, че М. Мигаров не е успял да се справи с доказателствената тежест по закон и не е успял да докаже наличието на понесени както имуществени, така и неимуществени вреди от двата незаконосъобразни акта, поради и което исковата молба е отхвърлена изцяло. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че по делото не са доказани предпоставките на закона за частичната основателност на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Не се споделя заключението на съда, че в процесния случай не е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от двете незаконосъобразни наказателни постановления. Настоящият състав счита, че на база събраните гласни и писмени доказателства М. Мигаров е доказал понесените от него както имуществени вреди, изразяващи се в заплатените суми по всяко изпълнително дело, ведно със законната лихва в съответния период, така и неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, психически дискомфорт и чувство на несигурност поради наложените му запори без да е бил уведомен нито за НП, нито за започналото изпълнително производство. Доказателствата по делото установяват, че по отношение на М. Мигаров са издадени два незаконосъобразни акта - Наказателно постановление 286359/2016 от 11.11.2016 г. и Наказателно постановление 323479/14.11.2017 г., които не са му били връчени. Въпреки това, административният орган, считайки ги за стабилни актове, ги е възложил за принудително събиране на ЧСИ, като чак след запорирането на сметката на Мигаров той е разбрал за наличието на НП, вследствие на което ги е оспорил пред СРС, който ги е отменил. Необосновани са изводите на съда, че претендираните от Мигаров вреди не са пряка и непосредствена последица от предприетите действия на ЧСИ, в следствие на което той е заплатил съответните претендирани като вреда суми по образуваните изпълнителни дела. Установените по делото факти сочат наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Намалението на имуществото на Мигаров е настъпило именно в пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане на Столична община да се съберат дължимите суми по наказателните постановления от ЧСИ. Или казано по друг начин ако не са били двете незаконосъобразни наказателни постановления, то Столична община не би разпоредила към ЧСИ да се съберат съответните суми, посочени в НП. Отделно от това, следва да се посочи още, че при образуването и изпълнението на запорните производства се начисляват такси, дължими от съответните лица, в случая Мигаров, от където и следва отново, че тези такси не биха били дължими, ако не са били издадени Наказателно постановление 286359/2016 от 11.11.2016 г. и Наказателно постановление 323479/14.11.2017 г., отменени от СРС като незаконосъобразни. Противно на приетото от съда, редът за защита срещу действията на ЧСИ не би довел до удовлетворяване на претенцията на касатора, защото събраните такси не биха могли, в случая, да бъдат върнати в резултат на упражняването на този ред, след като ЧСИ е действал в кръга на правомощията си. Следва да се отбележи и това, че към момента, в който касаторът е получил уведомлението, изпълнението по повод събирането вземанията е било приключено и съответните такси начислени. Въз основа на изложеното, следва, че по делото е доказано наличието на трите предпоставки за основателност на иска за присъждане на имуществени вреди на М. Мигаров. Налице са две незаконосъобразни НП - Наказателно постановление 286359/2016 от 11.11.2016 г. и Наказателно постановление 323479/14.11.2017 г., отменени по съдебен ред. Доказано е, че Мигаров е заплатил съответните суми в размер на 302 лева по изпълнително дело 20208380400159, във връзка с отменено Наказателно постановление 286359/2016 г., и в размер на 326 лева, заплатена по изпълнително дело 202083800407434, във връзка с отменено Наказателно постановление 323479/2017 г., като ако не са били издадени незаконосъобразните НП, то Столична община не би потърсила услугите на ЧСИ за събиране на съответните суми по НП и съответно ЧСИ не би начислило и такси по изпълнителните дела. Именно това показва наличието на причинно-следствената връзка между НП и понесената имуществена вреда в общ размер на 628 лева. Основателността на иска за имуществени вреди влече основателност на иска за присъждане на мораторна лихва върху сумите от двете изпълнителни дела. Началният момент, от който се дължат лихви за забава е моментът на отмяна на наказателните постановления - ТР 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Касационният жалбоподател претендира заплащането на законна лихва върху сумата от 302 лева в размер на 104,94 лева за периода 28.01.2020 г.-08.06.2023г. и законна лихва върху сумата от 326 лева в размер на 80,46 лева за периода 25.01.2021 г. - 08.06.2023 г. Действително дължимите суми за лихва за забава, изчислени посредством електронния калкулатор на НАП, са в размер съответно: 16, 83 лв за периода 13.12.2022г. - 08.06.2023г. и 52,21 лв за периода 02.12.2021г. до 08.06.2023г. и тези суми следва да бъдат присъдени. Настоящият състав счита, че исковата молба е основателна и в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение, представляващо понесени неимуществени вреди, но не в пълния предявен размер от 500 лева. Безспорно установено е, че двете НП не са били връчени на М. Мигаров, поради и което същият не е знаел, че дължи съответните суми по тях. Отделно от това, Столична община инициира събирането на сумите чрез ЧСИ няколко години по-късно, поради и което напълно естествено е касационният жалбоподател да е изпитал стрес и негативни емоции, още повече, че той е разбрал за всичко това при налагането на запор на сметката му. Несъмнено невъзможността да използваш паричните си средства поради неоснователно наложен запор води до стрес и притеснение. За лошото емоционално състояние на Мигаров се установява и от показанията на разпитания по делото на АССГ в проведеното на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание свидетел. Ето защо, според настоящия съдебен състав, неимуществените вреди, понесени от М. Мигаров се изразяват в емоционални и психически страдания. Те, според законовия критерий за справедливост, следва да бъдат обезщетени. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. Обезщетението в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В случая М. Мигаров претендира обезщетяване на претърпените от него негативни емоционални изживявания във връзка с двете изпълнителни дела, образувани въз основа на двете незаконосъобразни наказателни постановления. Видно от свидетелските показания лицето е понесло отрицателни за него преживявания. По тези причини съдът неправилно е приел, че искът против Столична община за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди е изцяло неоснователна. При съобразяване на установеното по делото от фактическа страна, размерът на справедливото обезщетение, което е в състояние да компенсира неимуществените вреди, претърпени от Мигаров, според настоящия състав следва да е в размер на 200 лева. Определен по този начин той е съразмерен, справедлив и обоснован, така че да е в състояние да компенсира преживяното. Следва да се посочи, че определеният размер не е завишен, така че да обогати Мигаров, а се явява паричен еквивалент на преживяното от него като последица на незаконосъобразните наказателни постановления. Въз основа на изложеното до тук, следва решението на АССГ да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът на М. Мигаров за присъждане на имуществени вреди в общ размер на 628 лева, от които сумата от 302 лева, заплатена по изпълнително дело 20208380400159, във връзка с отменено Наказателно постановление 286359/2016 г., и сумата от 326 лева, заплатена по изпълнително дело 202083800407434, във връзка с отменено Наказателно постановление 323479/2017 г., ведно с лихва за забава върху посочените суми. Решението следва да се отмени и в частта, с която е отхвърлен искът на М. Мигаров за присъждане на неимуществени вреди до размер от 200 лева, изразяващи се в отрицателни психо-емоционални изживявания, описани като стрес, безпокойство и необосновано неудобство в ежедневието за периода от узнаването за налагане на запора до отмяната на НП - 15.01.2021г. до 13.12.2022 г. За разликата над 200 лева до пълния предявен размер на иска от 500 лева решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски. В проведеното на 15.04.2024 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на Мигаров е посочил, че претендира разноските, сторени ред АССГ, а за касационната инстанция претендира заплатената държавна такса. Пред АССГ, на стр. 53 от делото, е приложен списък на разноските, съгласно който същите са в размер на 10 лева заплатена държавна такса и 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Като доказателства са представени Договор за правна защита от 05.06.2023 г. и фактура 19831/17.07.2023 г. При определянето на разноските за адвокатското възнаграждение следва да се съобрази и това, че исковата молба е уважена частично. Именно поради това, в полза на Мигаров следва да се присъдят разноски за адвокатско представителство в размер на 370 лева. Пред ВАС е заплатена държавна такса в размер на 70 лева. Съгласно чл. 2а от тарифата по чл. 73 ГПК - Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса от 10 лв. за граждани, а съгласно чл. 18, ал. 3 от посочената тарифа за обжалване пред въззивна и касационна инстанция и по молби за отмяна по делата, водени по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, се събират такси в размер на половината от предвидените по чл. 2а т.е. 5 лева. Значение в касационното производство при определяне на дължимия размер на държавната такса има и броя на касационните жалбоподатели и броя на исковете, по отношение на които се оспорва съдебното решение. В процесния случай се касае за един касационен жалбоподател, който оспорва решението по отношение на 3 иска 2 имуществени и един неимуществен, поради и което дължимата такса пред касационната инстанция е в общ размер на 15 лева. Именно това е и размерът, които следва да се присъди в полза на М. Мигаров. За разликата над този размер касационният жалбоподател може да поиска възстановяване на сумата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,