Решение № 23 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2019 г.

Решение № 23 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от И. Иванов, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1129 от 22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1069/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002617003237-091-001/3.01.2018 г., потвърден и изменен с Решение № 137/19.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, както и в частта на разноските, с която Иванов е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив сумата от 1326, 89 лева.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че в нарушение на материалния закон и в противоречие с представените доказателства съдът е достигнал до неправилния извод, че констатациите на РА са законосъобразни. Счита, че неправилно органите по приходите са приели наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 за провеждане на ревизията по особения ред. В тази връзка възразява срещу констатациите в РА за несъответствие между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и получени доходи по години за 2014 г. в размер на 6 173, 78 лв.; за 2015 г. в размер на 101844,88 лв.; за 2016 г. в размер на 12 074,21 лв. Поддържа, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че задълженото лице е разполагало с 0. 00 лв. към 1.01.2013 г., като излага, че органите по приходите не са взели предвид доходите от минали периоди преди 1.01.2013 г. Жалбоподателят твърди още, че решаващия съд е оставил под съмнение резултатите от допуснатите съдебни експертизи и е дал вяра на изготвените в хода на ревизионното производство. Защитата тезата, че ССчЕ е дала верен отговор за размера на първоначалното салдо на ревизираното лице и движението на паричните потоци за всяка година на процесния период. Сочи, че назначената СОЕ за определяне на пазарната стойност на закупените недвижими имоти е установила, че пазарната цена на същите се доближава до реалната продажна цена, противно на констатациите в РА. По отношение на назначената съдебна авто-техническа – оценителна експертиза за определяне на пазарната стойност на закупените МПС при режим на СИО, заявява, че същата е оспорена в съдебно заседание, тъй като е била изготвена на база вестникарски обяви. Счита, че на база предположение административния съд отказал да признае сключените от Иванов договори за заеми и неправилно е приел, че същите са съставени за нуждите на ревизията. В подкрепа на тезата си излага, че датите на договорите за заеми кореспондират с датите на пребиваване на ревизирания в Р. Турция и това обстоятелство е видно от представена справка за задгранични пътувания. Иска отмяната на решението със законните последици, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в подадена писмена защита от 05.11.2019 г. оспорва основателността й, като настоява за оставяне в сила на съдебния акт, с присъждане на сторените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на производството пред Административен съд – Пловдив е законосъобразността на РА № Р-16002617003237-091-001/3.01.2018 г., потвърден и изменен с Решение № 137/19.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ:

• за 2014 г. в размер на 440, 50 лв. и лихви в размер на 119, 87 лв.;

• за 2015 г. в размер на 9 379, 50 лв. и лихви в размер на 1 597, 42 лв.;

• за 2016 г. в размер на 883, 80 лв. и лихви в размер на 60, 89 лв., както и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото се лице, както следва:

• вноски за ДОО 2014 г. главница 790, 24 лв. и лихва 215, 05 лв.

• вноски за ДОО 2015 г. главница 3 993, 60 лв. и лихва 680, 15 лв;

• вноски за ДОО 2016 г. главница 1545, 50 лв. и лихва106, 48 лв;

• вноски за ЗО 2014 г. главница 292, 30 лв.; лихва 79, 54 лв.;

• вноски за ЗО 2015 г. главница 2 294, 40 лв.; лихва 95, 49 лв.;

• вноски за ЗО 2016 г. главница764, ЗЗ лв.; лихва59, 92 лв.;

• вноски за ДЗПО - УПФ 2014 г. главница 308, 69 лв.; лихва 84, 00 лв.;

• вноски за ДЗПО - УПФ2015 г. главница 1560, 00 лв. и лихва 265, 68 лв.;

• вноски за ДЗПО - УПФ2016 г. главница 603, 71 лв. и лихва 41, 59 лв.

С обжалваното решение АС - Пловдив е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения.

Административният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА, в частта, с която са му определени допълнително задължения и лихви за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2016 г., както и в частта на определените задължения главница и лихви за ЗОВ за същия период. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че ревизираното лице не е оборило с годни доказателства констатациите на РА и по делото безспорно се установява наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и законосъобразно с РА са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Според съда данъчната основа на Иванов е определена правилно на реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при спазване на принципите на чл. 123 и чл. 124 от ДОПК. Изложено е, че приходните органи правилно са приели, че ревизираното лице е извършвало трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основани чл. 124а от ДОПК правилно са установили задължения за ЗОВ, в качеството му на самоосигуряващо се лице, върху доход с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

Решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационна инстанция намира, че Административен съд - Пловдив не е формирал самостоятелни фактически изводи, а е възприел установените в хода на ревизионното производство и всъщност е възпроизвел представената писмена защита от процесуалния представител на ответника. Или в обобщение липсват изложени собствени съображения от фактическа и правна страна от състава на съда относно това, кои обстоятелства приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на собствени мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба.

При така установеното настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда приетите по делото заключения на назначените в хода на производството експертизи.

Като не е осъществил собствен анализ и обсъждане на възраженията и доказателства, както и на заключенията на вещите лица наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение при на практика липса на мотиви.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства конкретно по отделни данъчни периоди и във връзка с отделните получени суми от ревизираното лице. Да бъдат изложени мотиви конкретно за кои данъчни периоди, какъв размер на данък, на какво основание е определен, дали е определен правилно и въз основа на какви доказателства се стига до тези изводи. Съдът с оглед материалната законосъобразност на акта следва да прецени дали паричните потоци на ревизираното лице са изготвени на месечна или годишна база. Следва да изложи самостоятелни изводи във връзка с формирането на началното салдо към 1.01.2013 г. и въз основа на какви доказателства достига тях. Следва да бъдат обсъдени относимите доводи на жалбоподателя, доказателствата, представени както в хода на ревизията, така и пред съда, да се дадат указания на страната с оглед изложеното в мотивите и при необходимост да се назначат допълнителни експертизи.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,