Решение № 10217 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2009 г.

Решение № 10217 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив против решение № 76/23.01.2009 г. постановено от Пловдивски административен съд по адм. д. № 650/08 г. С обжалваното решение, по жалба на ЕТ "Нури Мустафа", гр. Сърница е отменен РА № 1300875/12.12.07 г. издаден от ТД на НАП-Пазарджик, потвърден с решение № 187/10.03.08 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта, в която му е отказан данъчен кредит в размер на 3 700 лв. за данъчен период м. 10.02 г. и са начислени лихви за просорочие в размер на 2 495, 91 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу РА в тази част. Релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - ЕТ "Нури Мустафа", гр. Сърница не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, тъй като не ставали ясни обстоятелствата, във връзка с които съдът е отхвърлил наличие на хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, както и, че по делото не са представени доказателства за наличието на нормативно определените изисквания за легитимно осъществяване на процесната доставка- писмено позволително съгласно чл. 59 от Закона за горите, превозен билет съгласно чл. 133 от ППЗГ. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но неоснователна. РА № 1300875/12.12.07 г. издаден от ТД-Пазарджик е резултат от извършена ревизия на Нури Ахмед Мустафа по ЗДДС за периода -01.09.02 г.-31.10.02 г. С решението на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, РА е отменен в частта за непризнат данъчен кредит за м. 09.02 г. в размер на 1540 лв. С жалбата до съда, РА е обжалван в потвърдената му част, а именно относно отказа да се признае данъчен кредит на ревизирания субект в размер на 3790лв. по фактура № 0. . . 3/30.10.02 г. издадена от "Редлес" ООД. Отказът на данъчния кредит по тази фактура е на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Видно от РД е, че фактическите основания, мотивирали този резултат са- не са представени заверено копие за регистрация на ЕКАФП, документи за начина на разплащане на фактурата, документи за техническа, технологична и кадрова обезпеченост на доставчика, документи за извършен транспорт, а така също и дневник за постъпилия преработен и експедиран дървен материал, позволителни за транспортиране, превозни билети. Направени са също така констатации, че предходният доставчик - ЕТ "Сърница-Тинев-Шукри", чийто правоприемник е "Континентал - Р" ЕООД не е открит на данъчния адрес, в резултат на което му е връчено искане по реда на чл. 32 от ДОПК за представяне на документи, каквито не е представил. С решението на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив е прието, че в конкретния случай става въпрос за родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с отделянето и предаването на стоката. По преписката обаче не били представени доказателства в тази насока. Прието е, че самият доставчик не е представил доказателства за наличие на складова база, в която могат да се съхраняват посочените стоки, като липсват и доказателства за заприходяване на стоката при доставчика. Възприета е също така като относима към спора и липсата на изискващи се по нормативен път съответни документи за доставката, регламентирани в чл. 59, ал. 1 от ЗГ, чл. 133, ал. 1 от ППЗГ и чл. 108, ал. 1 от Наредба № 30 от 02.12.98 г. и § 1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на Инструкция № 17/10.08.99 г. Административният съд е отменил РА в обжалваната част, излагайки следните мотиви: съдът е приел, че съдържанието на протоколите за посещение на адрес, съставени при насрещната проверка на предходния доставчик не отговарят на императивните изисквания на закона, поради което не могат да се приемат като годно доказателствено средство, поради което неправилно данъчните органи са приели за доказано наличието на обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ДОПК по повод на предходния доставчик и на това правно основание са отказали правото на данъчен кредит на жалбоподателя по процесната фактура. Съдът е приел, че хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е била налице обаче по отношение на прекия доставчик. Административният съд е кредитирал приетото, неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е извършило проверка в счетоводствата на доставчика и жалбоподателя, в резултат на което е направило констатации, че доставчикът е осчетоводил фактурите, с които е придобил стоката по въпросната фактура, като е осчетоводил и процесната фактура и е начислил ДДС по нея в счетоводството си. Установено е плащане по фактурата, извършено в брой с 5 броя приходни касови ордера, а така също е дадено заключение, че доставчикът разполага с необходимата материална база и машини във връзка с извършваната от него дейност по доставка на дървен материал, както и, че през процесния период е имал двама работници на трудови договори. В заключението се съдържат констатации, че жалбоподателят е осчетоводил процесната фактура, като към този момент той е разполагал с необходимия кадрови ресурс и транспортни средства за осъществяване на сделката. Съдът е отчел и казаното от вещото лице, при разпита му, а именно, за редовно водено счетоводство от жалбоподателя и от "Редлес" към момента на проверявания период. Наред със заключението, съдът е възприел и документите, представени от третото неучастващо по делото лице - "Редлес" ООД, които са в основата на констатациите на вещото лице, като е приел, че те потвърждават изводите на експерта. Съвместно с така посочените доказателства, съдът е обсъдил и представения ДРА№ 160/20.06.03 г. издаден на доставчика, касаещ и периода на процесната фактура. Възприето е от съда, че с този ДРА на доставчика не са правени корекции на декларирания за въпросния период резултат по справката-декларация относно извършените доставки, от което е направен извод, че данъчните органи, извършващи ревизията на доставчика са приели за законосъобразно извършеното от данъчния субект деклариране на данъчната основа на осъществените облагаеми доставки, в това число и реалността на доставките. Съдът е приел, че подобно третиране на една и съща доставка (в единия случай, като реална, а в другия като нереална) противоречи на принципа на установяване на обективната истина и препятства постановяване на правилно решение по спора. Административният съд е приел, че в резултат на съвкупната преценка на всички доказателства по делото е установена реалността на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Относно предходните доставки, съдът е кредитирал представения по делото ДРА № 595/05.12.03 г. издаден на "Редлес" ООД, в качеството му на правоприемник на ЕТ "Кьосей-67-Реджеп Кьосей", в който част от ревизирания период е периодът през който са издадени фактурите от предходния доставчик по въпросната доставка. Съдът е установил, че за този месечен данъчен период не са правени корекции на декларирания резултат по СД. С оглед на това и предвид обстоятелството, че не било спорно, че фактурите на предходния доставчик са отразени в ДП и СД за въпросния период-м. 05.01 г. следвало да се приеме, че данъчните органи са преценили като реални доставките по тези фактури. В заключение, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин реалността на предходните доставки, а така също и по процесната фактура. Решението на административния съд е правилно. Съдът е извършил обстойна проверка на събраните по делото доказателства. Спазени са съдопроизводствените правила за съвкупна преценка на доказателствата, в резултат на което обективно е установена фактическата обстановка по спора. Изводите на съда са обосновани. След като по делото е установена материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, а така също и обезпеченост при ревизирания субект за приемане на доставката, то обосновано и правилно е да се приеме, че по спорната фактура е налице реална доставка. Първоинстанционният съд правилно е възприел, че представените ДРА на доставчика обосновават реалността на доставката при съвкупната им преценка обаче с останалите събрани по делото документи и заключението на съдебно-икономическата експертиза. В този смисъл неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда нарушения при преценката на доказателствата по делото. Въз основа на изяснена фактическа обстановка по спора, административният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че на ревизирания субект незаконосъобразно е отказано признаване на право, на данъчен кредит по процесната фактура. Настоящата инстанция не споделя довода на касатора, че от значение за реалността на доставката по фактурата са нормативноустановените специфични документи за търговия с дървен материал. Със Закона за горите, ППЗГ и Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. за ползване на дървесината от горите, законодателят е предвидил разрешителен режим за сечта, извозването и транспортирането на дървесината от горите. Липсата на позволително за тези дейности влече административно- наказателна отговорност за извършителите (чл. 102 от ЗГ), но само тази липса не е достатъчна да обоснове извод за липса на доставка по издадени фактури за целите на данъчното облагане с ДДС. Съгласно чл. 133 от ППЗГ е предвидено задължение за лицата, притежатели на складове и извършващи търговски сделки с обли или фасонирани дървени материали да водят дневник, заверен от държавното лесничейство за постъпилия дървен материал, за неговия произход и за документите, с които е придобит. Тази отчетност е предвидена за целите на установяване, на легалната търговия с определени видове дървени материали. Ако подобна отчетност не е създадена въпреки необходимостта от нея, търговецът следва да понесе санкцията, предвидена в чл. 167 от ППЗГ за неправомерното си поведение. Този дневник и по конкретно- съдържанието му би могъл да служи като доказателствено средство за извършени доставки, но ако такъв липсва не означава, че извършването на доставките не би могло да стане с други допустими от закона доказателствени средства. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция приема, че непредставянето на специфичните документи, изискващи се за търговията, съхранението и транспортирането на дървен материал съгласно цитираните по-горе нормативни актове не води автоматично до извод за липса на доставки, ако по делото, както е в конкретния случай са представени достатъчно годни доказателства обосноваващи обратния извод. Касационните отменителни основания, посочени в жалбата на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив не са налице, поради което, решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза последна от АПК, Върховният административен съд