Решение № 14999 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11146/2011 г.

Решение № 14999 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11146/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нонка Дечева Матова от гр. София, чрез пълномощника си адвокат Емануил Георгиев от САК, срещу решение № 7047 от 19.05.2011 г., постановено по административно дело № 2581 от 2011 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № К-13403 от 26.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното й правоотношение като главен инспектор, специалист I степен в Центъра за бойна подготовка и спорт - МВР, категория В, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба се поддържат доводи и оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалноправни разпоредби и необоснованост - относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и вместо него касационния съд да постанови решение по същество, с което да уважи жалбата на Нонка Матова против оспорената заповед на министъра на вътрешните работи и съдът да му укаже как да изпълни Указ № 271 на Президента на Република България. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез упълномощения юрисконсулт Миролюб Стоев, оспорва касационната жалба като неоснователна и по съображения, изложени в писмени бележки, моли решението да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд - пето отделение, е оспорената от Нонка Дечева Матова заповед № К-13403 от 26.11.2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното й правоотношение на заеманата длъжност главен инспектор, специалист I степен в Център за бойна подготовка и спорт - МВР, категория В, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторката против горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган и в предвидената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е дал обоснован отговор на основното възражение на оспорващата, поддържано и пред касационната инстанция, защо в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение пред името Нонка Дечева Матова не е записано званието "генерал-майор" от МВР, с което е била удостоена с Указ № 271 на Президента на Републиката (обн. ДВ, бр. 61/2003 г.). В мотивите на първоинстанционното решение са изложени съображения, че липсва законова възможност в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката да бъде вписано званието "генерал-майор", тъй като съгласно § 3, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на сега действащия Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.), военните звания на държавните служители в МВР се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност. Във връзка с цитираната законова норма и на основание чл. 170, чл. 183 , чл. 185 и чл. 199, ал. 1 от ЗМВР е била издадена министерска заповед (МЗ) рег. № К-2144/18.09.2006 г. (лист № 36 на делото), с която на Нонка Матова е присъдена категория "В" - главен експерт и е била назначена на длъжност специалист I степен в ЦБПС- сектор "Приложна подготовка", от която длъжност с процесната МЗ № К-13403 от 26.11.2010 г. е прекратено служебното й правоотношение с МВР. Решението на тричленния състав на ВАС, пето отделение е правилно и изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд. С жалбата си (наименована молба), депозирана до министъра на вътрешните работи, касационната жалбоподателка е поискала заповедта, с която е прекратено служебното й правоотношение, да бъде допълнена като се зачете факта, че с Указ № 271 на Президента на Републиката е била удостоена със звание "генерал-майор" от МВР за принос за високите спортни резултати и за развитието на физкултурата и спорта в Република България. Основните оплаквания пред тричленния състав и пред касационната инстанция са за допуснато нарушение на закона, изразяващо се в това, че издадената от министъра заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, била като за гражданско лице, а не като за офицер от армията, както и че не било посочено дали следвало да остане в резерва или в запаса. Атакуваният административен акт е издаден на предвиденото в приложимия Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) материалноправно основание. Поради това, доводите в касационната жалба, основани на ЗОВСРБ, са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, респективно към правилността на постановеното съдебно решение и не могат да обосноват различен от направения в него правен извод. Както правилно е посочил тричленният състав, с приемането на новия ЗМВР - ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., се премахва военизацията на Министерството на вътрешните работи, премахнати са военните звания (чл. 203 от отменения ЗМВР) и са въведени категории и специфични наименования - чл. 170 от същия. В съответствие с § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност се запазва, а само званията и ранговете се преобразуват в съответните категории, съгласно § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, като при присъждането на категория по реда на ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. Нормата вменява задължение на органа по назначаване да издаде индивидуални заповеди за отделните служители, с които да конкретизира съответната категория, съобразно правилата на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР. Както вече се посочи, на заеманата длъжност - главен инспектор, специалист I степен в Център за бойна подготовка и спорт - МВР, категория "В", Нонка Дечева Матова е била назначена със заповед рег. № К-2144 от 18.05.2006 г. на министъра на вътрешните работи. От същата длъжност и придобита категория е прекратено и служебното правоотношение на касаторката със заповедта, предмет на настоящото съдебно производство. В тази връзка следва да бъде споделен изводът на тричленния състав, че за административния орган не съществува законова възможност да впише в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение длъжност, която е премахната по силата на новия ЗМВР, поради което наведените доводи в този смисъл са неоснователни. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът не обсъдил твърденията за незаконосъобразност на постановената заповед, свързани с липсата на изрично произнасяне в нея къде следвало да бъде отнесена касаторката след прекратяване на служебното й правоотношение - в резерва или в запас, предвид фактът, че, според нея, се запазвало военното й звание и права. Твърдението не намира опора в данните по делото. Съдът е посочил в мотивите си, че ЗМВР не съдържа норми от типа на глава осма от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). За резерв се говори единствено в нормата на чл. 155 от ППЗМВР но в смисъл, че министърът на МВР може да поддържа резерв от неразпределени по структурите щатни бройки за държавни служители и за лица, работещи по трудово правоотношение, които да бъдат използвани при промени в оперативната обстановка, но не и в смисъла, влаган в ЗОВСРБ. Този извод е правилен. По ЗОВСРБ военнослужещите, при прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност, се зачисляват в резерва, т. е. след пенсиониране. Според чл. 155 от ППЗМВР поддържането на резерв от министъра на вътрешните работи не означава назначени в резерва служители, нито пенсионирани такива, което е различно от посочената правната регламентация на резерва по ЗОВСРБ. В МВР изразът "в резерв" се отнася за свободни (незаети) щатни бройки и се използва за оптимизиране числеността на структурите при промени във функционалните задължения или при извънредни промени в оперативната обстановка. Предвид изложеното, като е приел за законосъобразна оспорената заповед, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия,