Решение № 9926 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13643/2017 г.

Решение № 9926 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13643/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. Славова, против решение № 5624 от 09.10.2017 г., постановено по адм. д. № 6802/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град. С жалбата се оспорва извода на съда за извършено нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Посочват се още касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - С. М., гражданка на Иран, лично и като законен представител на децата си Х. К. и Д. К., чрез адв. А. Ганева с писмено становище и в съдебно заседание моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че при издаването на оспорения административен акт е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), поради и което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В административното производство, в което безспорно се засягат правата на малолетните деца, не е било изслушано детето, което е навършило 10 години. Не е спазено и императивното изискване на закона да бъде уведомена дирекция "Социално подпомагане", която да изрази становище по молбата за закрила и интересите на малолетните деца. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на С. М., гражданка на Иран, лично и като законен представител на децата си Х. К. и Д. К., решение № 10990/31.05.2017 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че в мотивите на административния акт не е разгледано и обсъдено положението на децата. Отделно от това е прието, че към датата на постановяване на решението, децата са съответно на 12 години и на 1 месец и следователно имат качеството на придружени малолетни лица, които принадлежат към уязвима група със специфични нужди, по смисъла на Директива 2013/ЗЗ/EC от 26 юли 2013 г. Съдът е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето. Въз основа на посоченото, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, като е върнал преписката на органа за ново разглеждане и произнасяне, при спазване на следните указания по прилагане на закона - да се уведоми съответната дирекция "Социално подпомагане" и да се изиска становище по молбата за закрила на малолетните деца, да се проведе интервю с навършилото 10 години малолетно дете, да се обсъди положението на децата и последиците за тях при евентуалното им връщане в страната по произход. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - С.-град е правилно. Касационната инстанция споделя мотивите на съда, че в административното производство е допуснато нарушение на императивното изискване на чл. 15, ал. 1 на Закона за закрила на детето. Посочената разпоредба изисква във всяко административно производство или съдебно производство по което се засягат права или интереси на дете, то задължително да се изслуша, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, защото едното дете е било на 12 години към момента на постановяване на административния акт. Административният орган нито е изслушал детето навършило 10 години, нито е обосновал изрично в решението си, че изслушването би увредило интересите на това дете. Императивният характер на разпоредбата не допуска изключения, поради което посоченото нарушение на административно-производствените правила е съществено. След анализ на данните по делото, касационният състав намира, че допуснатото от административния орган нарушение по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, е било отстранено от съда след уведомяването на Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница и изразеното изрично становище в съдебно заседание на представителя на дирекцията. Съгласно чл. 15, ал. 6 от закона, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като представителят изразява становище или ако не се яви, представя доклад. Законът не изисква спазването на този ред и от административния орган, и от съда, поради което спазването на законовата разпоредба в една от двете хипотези е достатъчна, за да се счита, че интересите на детето са били охранени. С оглед на това след връщането на преписката на административния орган не се налага ново уведомяване на дирекцията и излагането на ново становище от нея по отношение на децата на С. М.. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,