Решение № 10004 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията срещу решение 1427 от 08.03.2021 г. по адм. дело 6438/2020 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на П. Соколов заповед ЧР-01-727/16.06.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че към датата на издаване на оспорената заповед е била налице обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения поради липса на разрешение за работа в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнение на стратегическите дейности. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал релевантните факти по спора и е достигнал до необосновани правни изводи за отсъствие на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Иска да се отмени обжалваното решение и да се реши спора по същество като се потвърди оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба П. Соколов, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изяснил релевантните фактически обстоятелства по спора и въз основа на точния им анализ е достигнал до обосновани правни изводи. По делото е установено от фактическа страна, че П. Соколов е назначен на длъжност "директор" на Регионална дирекция София в Главна дирекция Регистри към Агенция по вписванията. Със заповед ЧР-01-494/01.02.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по вписванията, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение със служителя за заеманата длъжност. С решение 6430/31.10.2019 г., постановено по адм. дело 2478/2019 г. на АССГ, оставено в сила с решение 6141/27.05.2020 г., постановено по адм. дело 78/2020 г. на Върховния административен съд, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Със заповед ЧР-01-726/12.06.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по вписванията, в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, П. Соколов е възстановен на длъжността "директор" на Регионална дирекция София, в Главна дирекция Регистри на АВ, считано от 12.06.2020 година. С оспорената пред административния съд заповед ЧР-01-727/16.06.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108 ЗДСл, служебното правоотношение с жалбоподателя (сега касационен ответник) е прекратено. В мотивите на заповедта е посочено, че към датата на издаването й е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения поради липса на разрешение за работа в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности. Съгласно Постановление на Министерския съвет 12 от 24.01.2019 г. Агенцията по вписванията е включена в единен списък, представляващ Приложение 1 към Постановление 181 на Министерския съвет от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност. В тази връзка достъпът до стратегическите зони в стратегически обект се осъществява след получаване от съответното лице на разрешение за работа, издавано на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 43 ППЗДАНС на лица, които отговарят на условията на чл. 44 и 45, ал. 1 ППЗДАНС. Липсата на разрешение за работа в стратегическата зона на стратегически обект е обстоятелство, което поставя служителя в обективна невъзможност да изпълнява вменените му функции. Посочено е, че обективната невъзможност не произтича от вътрешни актове на органа по назначаване, а е последица от обявяването на Агенция по вписванията за стратегически обект от значение за националната сигурност, което е постановено с акт на Министерския съвет. В заключение е формиран извод, че е налице нова фактическа обстановка, при която служителят вече не отговаря на специфичните изисквания за работа в стратегически обект, тъй като притежаването на разрешение за работа в такъв е законово и нормативно определено изискване Съдът е констатирал, че с Постановление на Министерския съвет 12 от 24.01.2019 г. Агенция по вписванията е включена в единен списък, представляващ Приложение 1 към Постановление 181 на Министерския съвет от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност. В изпълнение на указанията на съда, изпълнителният директор на Агенцията по вписванията е заявил, че в качеството му на ръководител на стратегическия обект не е отправял писмено искане до ДАНС за издаване на разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 ППЗДАНС за служителя П. Соколов. Също така при възстановяване на служителя на заеманата длъжност след отмяната на предходното му уволнение като незаконно, от него не е изисквано да представи документите, необходими за издаване на разрешение за работа в стратегическа зона на стратегически обект. На следващо място съдът вярно е установил, че в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от служителя, утвърдена на 14.05.2019 г., не е предвидено изискване за разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 ППЗДАНС. Длъжността "директор" на Регионална дирекция - София в Главна дирекция Регистри на АВ не е включена в списъка на длъжностите в стратегическите обекти, за които се изисква достъп до стратегическите зони в тях, утвърден със Заповед РД- 01-466/30.08.2019 година. При тези фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Съгласно чл. 44, ал. 1 ППЗДАНС, разрешенията по чл. 40, ал. 1, т. 2 за работа в стратегическа зона на стратегически обект се издават от председателя на ДАНС или от оправомощени от него длъжностни лица по писмено искане на ръководителя на стратегическия обект или на възлагащия или извършващия съответната дейност или на оправомощени от тях лица. В искането се посочват пълните имена на кандидата и индентифициращи данни от документа за самоличност (единният граждански номер, личен номер на чужденец, рождена дата и адрес на лицето), длъжността, която ще заема, или конкретната задача, която ще изпълнява. Към искането се прилагат попълнен въпросник (приложение 6), свидетелство за съдимост, документ за липса на водени срещу лицето досъдебни или съдебни производства за престъпления от общ характер и удостоверителен документ за липса на психични заболявания. Следователно, ако за изпълнение на функциите и задачите, възложени на служителя, е било необходимо издаване на разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 ППЗДАНС, задължение на ръководителя на стратегическия обект е да предприеме действия по издаване на разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 ППЗДАНС на служителя, като изиска от същия да представи необходимите документи и сезира органа по чл. 44, ал. 1 ППЗДАНС, както и че за последния не съществува задължения по собствена инициатива да инициира процедура по издаване на разрешение. Правилни са изводите на съда, че не е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. за да се приеме, че е налице обективна невъзможност по смисъла на визираната разпоредба. Според трайната съдебна практика, приложението на правилото на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл изисква да е създадена нова фактическа обстановка, която води до невъзможност служителят да изпълнява функционалните си задължения и възникналата нова ситуация е извън волята на страните. Както точно е отбелязал съдът, Агенцията по вписвания е включена в единния списък, представляващ Приложение 1 към Постановление 181 на Министерския съвет от 20.07.2009 г., с ПМС 12 от 24.01.2019 г., т.е. още при предходното прекратяване на служебното правоотношение със служителя на съвсем различно фактическо основание, този юридически факт е съществувал, но не е възприет от органа по назначаване като пречка да изпълнява служебните си задължения. Също така органът по назначаването, след като е преценил, че е необходимо служителят да притежава разрешение по чл. 40, ал. 1, т. 2 ППЗДАНС, е бил длъжен да инициира процедурата по издаването му. Едва след приключване на процедурата по издаване на разрешение, в зависимост от характера на акта, органът по назначаването следва да прецени дали е налице обективна невъзможност служителят да продължи да изпълнява присъщите на длъжността задачи и дейности. Поради това съдът правилно е подчертал, че касаторът е прекратил служебното правоотношение с касационния ответник без да е налице промяна в съществуващото фактическо и правно положение, а последното е резултат на неговото бездействие. Ето защо съдът вярно е заключил, че не е налице и третата предпоставка - причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Предвид изложеното, съдът правилно е приел, че не е налице нова фактическа обстановка, по силата на която и извън волята на страните, служителят е поставен в обективна невъзможност да изпълнява служебните си функции и задачи и правилно е отменил обжалваната заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл като материално незаконосъобразна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, Агенцията по вписванията следва да заплати на П. Соколов сумата 2500лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,