Решение № 564 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 882/2009 г.

Решение № 564 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 882/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Постъпила е молба от Т. Г. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на решение № 1* от 15.12.2008 г. по гр. д. № 4993/07 г. на ВКС IV ГО. Ответникът по молбата Н. Т. Н. оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение. Ответниците по молбата Г. Т. Н. и В. А. Т. не вземат становище. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: Видно е от данните по делото, че с решение № 2* от 19.10.2006 г. по гр. д. № 492/06 г. Районен съд гр. В. е допуснал на основание чл. 33, ал. 2 ЗС Н. Н. да изкупи 5/6 ид. ч. от сграда, заедно с 1/2 ид. ч. от ПИ № 3 и ПИ № 12 от кв. 226 по плана на гр. Варна, продадени с нот. акт № 48 от 20.06.2005 г. от К. Т. Т. и Г. Н. на Т. Т., в режим на СИО с В. Т., при цена 11 944.92 лв. С решение № 802 от 9.07.2007 г. по гр. д. № 2241/06 г. Окръжен съд гр. В. е оставил в сила първоинстанционното решение. С решение № 1* от 15.12.2008 г. по гр. д. № 4993/07 г. на ВКС IV ГО е потвърдил решението на въззивния съд. С молбата за отмяна Т. Г. Т. е представил саморъчно завещание от 1.12.2003 г., с което Т. Н. Т., починал на 28.06.2004 г., му завещал своята част от имота. Съгласно молба до нотариус за приемане на завещанието за съхранение, и протокол за приемане, същото е депозирано при нотариус на 22.12.2003 г. от М. Н., майка на молителя Т. Г. Т. и е обявено на 23.10.2008 г. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Основание за отмяна са и новооткрити юридически или доказателствени факти които са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото защото са съществували към деня на приключване на устните състезания. За съществуването на новите доказателства страната трябва да не е знаела, или ако е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа. Представеното завещание не представлява ново доказателство което да не е било известно на молителя. То е било представено за съхранявано при нотариус от неговата майка, поради което молителят е могъл да узнае че съществува завещание и да поиска обявяването му след смъртта на наследодателя през 2004 г. Освен това, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗН, саморъчното завещание може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Този регистър е публичен и всеки може да направи справка дали определено лице е оставило на съхранение завещание. В молбата за отмяна молителят не е посочил изрично кога и при какви обстоятелства е узнал за съществуването на завещанието, за да може съдът да прецени, могъл ли е той да се снабди с него своевременно, ако беше положил дължимата грижа. Друга би била хипотезата за узнаване, ако саморъчното завещание е било предадено съхраняване не от нотариус, а от лице за което молителят не е могъл да узнае че съхранява завещание. С оглед на изложеното, няма основание решението да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и хипотезата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да преодолее. За съдебно заседание на 8.12.2008 г. молителят Т. Г. Т. е бил призован чрез ДВ бр. 94 от 31.10.2008 г. С молба от 8.12.2008 г. адвокат Б е поискала отлагане на делото тъй като Т. Т. бил с тежко заболяване и не можел да се предвижва, а тя била в годишен отпуск от 05 до 14.12.2008 г. Съставът на ВКС приел че няма възникнали непредвидени причини които да възпрепятствуват страната и процесуалния представител да се явят, поради което не е уважил молбата за отлагане на делото. С това действие съдът не е нарушил правото на страната да вземе участие по делото. Само внезапното, а не хроничното заболяване е основание за отлагане на делото. Молителят, видно от представените епикризи е бил в болница през м. 05 и м. 06.2008 г. и няма данни здравословното състояние му състояние да се е влошило внезапно за да не може да вземе участие в делото, а ползуването на отпуск от процесуалния представител не е внезапно препятствие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Молителят може да защити правата си чрез предявяване на иск за собственост, но не и чрез отмяна на постановеното решение. Ответникът по молбата Н. Н. претендира за разноски. С оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, молителят дължи заплащане на 600 лв. разноски за настоящото производство В. от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,