Решение № 4156 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11217/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. С. И., гражданин на Сирия против решение 20288/17.10.2024г. по адм. д. 7078/2024г. по описа на Административен съд - София-град. С посочения съдебен акт е отменено Решение 7232/27.06.2024г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът М. С. И., чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. По същество се оспорват фактическите и правни изводи на съда, като се твърди, че съдът не е съобразил фактите по спора и неправилно е приложил закона. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с молба от 29.04.2024г. малолетният тогава М. С. И., роден на [дата]. в Сирия, гражданин на Сирия, [етническа принадлежност], [вероизповедание] е поискал от Република България закрила. В проведеното на 27.05.2024г. интервю чужденецът е мотивирал молбата си за международна закрила с войната в Сирия и трудния живот в тази държава, както и със страха си от това, че там може да умре. Влязъл е незаконно в България с вуйчо си, преведени от трафикант, заедно с група други чужденци и е заловен. Посочва, че от 2015г. до 2022г. е живял с родителите си в Турция. Отишли на гости до Сирия, след което Турция не им позволила да се върнат. Чужденецът не съобщава данни за преследване по смисъла на закона. С обжалваното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1 т.2 и т.4 ЗУБ, вр. чл.8 и чл.9 ЗУБ, е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Съдът подробно е обсъдил изложените в решението мотиви, свързани с бежанската история, както и съображенията на административния орган, че действителният мотив за напускане на родината е стремежът към по-добър живот, а основателни опасения от преследване по причините по чл.8, ал.1 ЗУБ раса, религия, националност, политическо мнение, принадлежност към определена социална група не са заявени, не е установено и преследване от държавен орган или организация, на която държавата по произход да не може или да не желае ефективно да противодейства съгласно чл.8, ал.3 ЗУБ; чужденецът идва от Турция трета сигурна държава, в която е пребивавал продължително и в която правата му не са застрашени. Въз основа на тези факти, съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Възприел е съображенията на административния орган, изложил е и мотиви за това, че висшият интерес на детето налага то да бъде върнато в Турция. Решението е правилно като краен резултат в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу отказа за предоставяне на статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Чужденецът е напуснал Сирия в ранна детска възраст по причина на водената в тази страна война. По отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Решението е неправилно, в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Постановено е при неизяснена фактическа обстановка, довела до неправилно приложение на материалния закон. Социалният доклад по делото не е приложен в пълнота, поради което не е ясно от кого е съставен и подписан. Същият е схематичен и лаконичен, като в него липсва обсъждане на понятието висш интерес на детето . Обстоятелството, че детето е напуснало адреса на приемателния център и в момента е в неизвестност неправилно е тълкувано от административния орган като аргумент в подкрепа на становището му за неоснователност на молбата за закрила. Преди всичко, към момента на издаване на административния акт чужденецът е малолетен и не може да се приеме, че е в състояние сам да взема решения за живота си и да разбира в достатъчна степен значението на тези решения. Напротив, обстоятелството, че се касае за уязвимо лице по смисъла на §1, т.17 ДР ЗУБ е основание органът да вземе предвид специфичните обстоятелства около това лице. На второ място, няма никакви данни за местонахождението на детето и до настоящия момент. Освен това напускането и промяната на адреса се свързват единствено с последиците по чл.15 ЗУБ и не могат да са основание за отхвърляне по същество на молба за закрила, дори да не се касае за уязвимо лице. Съдът не е отчел, че в решението на административния орган не е извършена надлежна преценка на висшия интерес на детето. Извършената от съда преценка не е съобразена с неговата лична ситуация и възможността за благоденствието му при евентуално връщане в Турция. Не е съобразено, че родителите на детето не се намират в Турция и то няма никакви семейни, социални или културни връзки с тази страна, нито има пълнолетен роднина, който да го издържа там. Няма и никакви изгледи ако детето бъде изпратено в Турция, то да се събере там с родителите си. Съгласно чл. 13, ал.4 ЗУБ, обстоятелството по ал. 1, т. 14, а именно идването от трета сигурна страна / при условия че ще бъде приет в нея/ може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна в ускорено производство единствено ако съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец. Изобщо не е обсъждана възможността за връщане на детето в Сирия при родителите му, но и административният орган, и съдът са приели, че такова връщане, предвид ситуацията в страната на произход, не е възможно. Видно е от данните по делото, че родителите на детето живеят в палатков лагер в Сирия до турската граница. Връщането в Сирия при такива условия на живот би било равнозначно на нарушаването на основните му права до степен на изтезание, предвид несъответствието между специфичните потребности на детето и актуалната ситуация в страната на произход, характеризираща се с нестабилност на политическата система и институциите, бедност и насилие, както е видно и от актуалната справка. При това следва да се има предвид, че информацията за страната на произход следва да бъде преценявана в светлината на уязвимостта на кандидата за закрила. Докато условията в тази страна може да не са толкова драстични, че да представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут или прилагане забраната за връщане по отношение на възрастен човек, то по отношение на малолетно лице тези условия може да обуславят предоставянето на закрила. От член 24, параграф 2 от Хартата на основните права в ЕС, както и от член 3, параграф 1 от Международната конвенция за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 20 ноември 1989 г., към който изрично препращат разясненията относно член 24 от Хартата, следва, че висшият интерес на детето трябва да се вземе предвид не само при преценката по същество на молбите, които се отнасят до деца, но и да окаже влияние върху процеса на вземане на решения, предхождащ тази преценка, посредством специални процесуални гаранции. Всъщност, както отбелязва Комитетът по правата на детето на Организацията на обединените нации, понятието висш интерес на детето по смисъла на член 3, параграф 1 се основава едновременно на материално право, на тълкувателен принцип и на процесуалноправна норма (вж. Общ коментар 14