Решение № 1244 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2011 г.

Решение № 1244 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Елена Атанасова Богданова, от с. Бързия, община Берковица, против решение от 21.01.2011 г., постановено по адм. д. № 96/2010 г. по описа на Административен съд гр. Монтана в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против решение № 6/05.01.2010 г. на финансов контрольор в Община Берковица, с което е отказан достъп до обществена информация по т. 1, 5 и 8 по заявление вх. № 009/8.12.2009 г. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на Елена Атанасова Богданова против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление на касаторката в частта му по т. 1, 5 и 8, а именно: не са предоставени възражение на Куздо Георгиев Каменов от 18.09.2009 г.; скица с виза от 4.04.2009 г. и разрешение за строеж от 4.09.2009 г. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че исканата информация няма характер на обществена по смисъла на ЗДОИ. По несъмнен начин по делото е установено, че Елена Атанасова Богданова е поискала достъп до обществена информация, като в заявлението е посочено, че иска да и бъдат представени копия от документи, отнасящи се до извършено надстрояване на жилищна сграда в УПИ ХI-232 в кв. 27 по плана на с. Бързия. С оглед характера на исканата информацията правилно съдът е приел, че в случая не е поискан достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ, поради което е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителката е поискала достъп до информация, която има частен характер. Възражението на физическо лице по повод започнало спрямо него административно производство не е обществена информация по смисъла на закона. Същото е лично становище, депозирано пред административния орган по повод издаване на административен акт, поради което не е обществена информация. Искането за предоставяне на скица с виза и разрешение за строеж, относими към надстрояване на жилищна сграда, собственост на трето физическо лице също не е искане за предоставяне на обществена информация, тъй като такава не се съдържа в исканите документи. Същите са неотносими към обществения живот в страна и не могат да дадат възможност на жалбоподателката да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект. Самата касаторка твърди в касационната жалба, че с непредставянето на информацията са засегнати правата й като съсед и е лишена от възможността да провери дали съседа й е спазил законовите изисквания при извършване на строителството и дали не са нарушени нейните права и законни интереси. Следователно касаторката не е поискала информация, която може да й даде възможност да си състави собствено мнение относно дейността на съответния държавен орган, т. е не е поискала достъп до обществена информация по смисъла на закона, поради което същият е неприложим. Поисканата информация касае единствено жалбоподателката и съседа й и не е свързана с обществения живот в страната. Ето защо като е направил извод, че оспорения акт е съответен на материалноправните норми на ЗДОИ първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Доводите на касаторката за неспазване на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, са неоснователни. Съгласно цитираната норма при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Посочената хипотеза е приложима, когото се иска достъп до обществена информация, което в случая не е налице. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,