Решение № 4809 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2012 г.

Решение № 4809 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Серафимов Мангушев против решение № 536 от 11.04.2012 г., постановено по адм. дело № 46/2012 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт се отмени. Ответникът по касационната жалба, в писмено становище, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на Емил Серафимов Мангушев против решение № 1997/27.12.2011 г. на комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите към Регионална дирекция по горите гр. Благоевград, с което е отказана промяна на предназначението на поземлен имот № 001028 в горска територия - частна собственост на жалбоподателя, за създаване на урегулирани поземлени имоти. За да постанови този резултат съдът е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните норми на Закона за горите. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за отмяна на административния акт. Същият е издаден в съответствие с правомощията на комисията, назначена по реда на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ в Регионална дирекция по горите - Благоевград. Съгласно цитираната разпоредба тази комисия е органът, компетентен да извърши промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на Регионална дирекция по горите - Благоевград. Неоснователни са доводите на касатора, че административният акт е издаден от некомпетентен орган. Комисията по чл. 74 от ЗГ е определена със заповед № РД 49-316/15.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните. В случая е налице колективен орган, в чийто състав са включени представители на регионалната дирекция и на общинската администрация, както и резервни членове, като към заповедта има приложен списък на членовете определени от общинските администрации за комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ и идентичен списък и за резервните членове. Комисията е определена от компетентен орган във връзка с определени функции, посочени в чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ и подробно детайлирани в заповедта на министъра. Спазени са изискванията на закона във връзка с определяне състава на комисията, като замяната на редовен с резервен чл. на комисията не обосновава липса на компетентност на същата. Законосъобразно е и заключението, че оспореното решение на комисията е постановено при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Административният акт е писмен, съдържа разпоредителна част, посочени са фактическите и правни основания за постановяването му и е подписан от председателя на колективния орган. Правилно е преценено, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процедурни нарушения. В съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗГ комисията е назначена със заповед № РД 49-316 от 15.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните и в нея са включени представители на регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождението на имота. Заявлението на жалбоподателя Мангушев за промяна на предназначението на поземлен имот в горска територия с № 001028 в землището на с. Дъбрава, община Благоевград е разгледано на заседание на комисията, проведено на 19.12.2011 г. Обсъдени са представените от заявителя доказателства и след констатация, че описания в заявлението имот е образуван от имот с идентификационен № 001010, придобит от Серафим Мангушев чрез замяна по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) съгласно заповед на министъра на земеделието и горите № РД 49-350/20.12.2006 г. комисията е приела, че за имота се прилага забраната за промяна на предназначението, предвидена в § 3, ал. 1 вр. ал. 2 от ПЗР на ЗГ (протокол № 1/19.12.2011 г.) и с решението, предмет на оспорване е отказала да промени предназначението на описания в заявлението имот. При правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е направен и извода, че при постановяване на административния акт са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Разпоредбата на § 3, ал. 1 вр. ал. 2 от ПЗР на ЗГ въвежда забрана за промяна на предназначението по реда на този закон и за извършване на строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", като ограничението се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата (§ 3, ал. 2 от ПЗР на ЗГ). В случая описания в решението имот в горска територия е образуван от поземлен имот с № 001010 в землището на с. Дъбрава, придобит от Серафим Мангушев чрез замяна от държавата по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) на основание заповед № РД-49-350/20.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите и е включен в списъка по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (ДВ бр. 24.06.2011 г.), а в последствие върху имота е извършена делба. При тези данни законосъобразно съдът е преценил, че изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ са изпълнени - имотът, на който се иска промяна на предназначението е придобит чрез замяна от държавата и това е направено до обнародване на ЗГ, влязъл в сила на 9.04.2011 г., поради което същият попадат в приложното поле на забраната по цитирания текст. Ето защо като е приел, че решението, с което на основание § 3, ал. 1 вр. ал. 2 от ПЗР на ЗГ е отказана промяна на предназначението на описания в акта имот, е издадено в съответствие с материалноправните норми и на това основание е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил акт в съответствие със закона. Доводът на касационния жалбоподател, че в случая § 3, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗГ не могат да намерят приложение, тъй като разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 от ЗГ допуска промяна на предназначението на имоти в горска територия, когато това се иска за създаване на нови или разширяване на строителните граници на урбанизирани територии, когато има приети общи устройствени планове, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗГ урежда различните хипотези и целите, за чието осъществяване се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии и се отнася за имоти, за които не съществува принципно ограничение в тази насока. В случая процесния имот попада в обхвата на забраната за промяна на предназначението, предвидена в § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, поради което за него общите разпоредби на закона не могат да намерят приложение. Следователно нормата, въвеждаща забрана за промяна на предназначението, като специална изключва приложението на общите правила, а не обратното, в какъвто смисъл са възраженията на касационния жалбоподател. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се обосновават от представените доказателства (заповед, протокол, решение), които установяват създаването на комисията, нейния състав, проведеното заседание и взетото решение. Представените по делото писмени доказателства относно придобиването на процесния имот (заповед за замяна, скици, протоколи да делба, нот. акт) обосновават изводите на първоинстанционния съд, че описания в административния акт имот попада в приложното поле на § 3, ал. 1 вр. ал. 2 от ПЗР на ЗГ и предназначението му не може да бъде променено, поради което без значение са доказателствата, сочещи, че процесния имот попада в предвижданията за застрояване на общия устройствен план на община Благоевград. Тези доказателства обосновават решението на съда за законосъобразност на административния акт и неоснователност на подадената жалба. Касационният довод за допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на административния акт на основанията, посочени в чл. 146 от кодекса. Решението е постановено след обсъждане и преценка на представените по делото релевантни доказателства. Взети са предвид всички приложени доказателства за начина и времето на придобиване на процесния имот. Представените доказателства във връзка с обстоятелството, че имота попада в предвижданията за застрояване на общия устройствен план на община Благоевград са ирелевантни за изясняване на правния спор с оглед направеното по-горе тълкуване на законовите норми. Ето защо обстоятелството, че тези доказателства не са обсъдени подробно от съда не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е основание за отмяна на съдебния акт. Последният е постановен и в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, като съдържа съображения, обосноваващи направените от съдебния състав изводи. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касатора касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,