Решение № 9813 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕВРО 07" АД, ЕИК: 130433439, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя А. Н. Д., чрез пълномощника адв. Илиев, срещу решение 129 от 09.01.2023 г., постановено по адм. дело 4607/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването по жалба вх. 2997/17.05.2022 г. на "ЕВРО 07" АД против разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-84/27.04.2022 г. на заместник председателя на Държавна Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА ДРВВЗ) и са присъдени съдебни разноски. По съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното разпореждане на заместник-председателя на ДА ДРВВЗ. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", в писмен отговор чрез процесуален представител Дукова и в съдебно заседание чрез гл. юрисконсулт Киров изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е законосъобразността на разпореждане Р-12-84 от 27.04.2022 г. за създаване на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което е разпоредено на "ЕВРО 07" АД да създаде запаси за извънредни ситуации от котелни горива в размер на 104.366 тона за периода 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. Със същото разпореждане е разпоредено привеждане нивото на запасите за извънредни ситуации в съответствие с определеното му, като създаде до 01.07.2022 г. количествата нефтопродукти при спазване условията по чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН. Разпоредено е да съхранява запасите за извънредни ситуации за срок до 30.06.2023 г., като създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации. Съдът е приел за установено, че разпореждането е издадено от заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с делегирани правомощия съгласно заповед РД-10-150/29.05.2017 г. на председателя на ДА ДРВВЗ, посочена като номер и дата в разпореждането. Установено е също така, че разпореждането е издадено въз основа на фактите, отразени в изрично посочените в него документи, съдържащи информацията по чл. 4, ал. 2, ал. 3, ал. 5 т. 2 от ЗЗНН: писмо с вх. 1592/02.03.2022 г. от НСИ с приложени документи; справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН от дружеството за 2021 г.; удостоверение от ТД "Митница" София от 12.12.2021 г.; писмо до дружеството с изх. 1472/25.02.2022 г. относно констатирани несъответствия в декларацията и КП 590/24.03.2022 г. за извършената проверка; писмо с вх. СП-4/03.02.2022 г. от Агенция "Митници"; докладна записка 2532/21.04.2022 г. на главен директор на ГД ДРВВЗ; изчисления по Методиката, утвърдена със заповед РД-10-214/04.08.2020 г.; общо разпореждане от 21.04.2022 г. за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ и негова заповед РЗЛ-11/21.04.2022 г. за вписване в регистъра на задължените лица за процесния период. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е достигнал до извод, че обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия със заповед РД-10-150/29.05.2017 г. на председателя на ДА ДРВВЗ, в изискуемата писмена форма и с необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Правилно първостепенният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемите форма и съдържание и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН в приложимата редакция, председателят на агенцията определя индивидуалните нива на запасите на Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и на задължените лица за всеки период на съхраняване, а според чл. 8, ал. 5 от с.з. председателят на агенцията може да делегира правомощията си по ал. 2, т. 3 на заместник-председателя на агенцията. Посочените правомощия в конкретния случай са делегирани на заместник-председателя на ДА ДРВВЗ с представената по делото заповед РД-10-150 от 29.05.2017 г., която е посочена и в процесното разпореждане. Заповедта има характер на акт за делегиране на правомощия, каквато възможност специалният ЗЗНН допуска, съгласно чл. 8, ал. 5 вр. ал. 2, т. 3. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, и ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В обстоятелствената част на оспореното пред административния съд разпореждане са посочени източниците на информация, данните от които са послужили за определяне на индивидуалните нива на запаси - представената справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, информацията от Агенция "Митници" и данните от НСИ, докладна записка 2532/21.04.2022 г. от главен директор на ГД ДРВВЗ и "Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти съгласно чл. 12 от ЗЗНН", утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ. Механизмът на определяне на нивата на ЗИС от нефтопродукти е изяснен в докладната записка, в съответствие с посочената и в разпореждането Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент ЕО 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт , утвърдена със заповед РД-10-214/04.08.2020 г. В разпореждането са посочени и правните основания, послужили за издаването му. Относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд единствено е посочил, че дружеството не оспорва фактическите констатации и не твърди, че количеството и вида на горивото са неправилно изчислени или че не следва да е адресат на такъв акт, както и че липсата на изписано в разпореждането указание за приложението на чл. 18 от ЗЗНН не води до материална незаконосъобразност на акта. Тези изводи са правилни, но съдът не е изложил мотиви, относно обстоятелствата дали дружеството има качеството на икономически оператор и задължено лице по смисъла на § 1, т. 10 и т. 11 от ДР на ЗЗНН, както и дали дружеството попада в някоя от хипотезите на посочените в акта разпоредби на чл. 12 и чл. 23 от ЗЗНН. Касационният жалбоподател е навел възражения за несъответствие на оспорения от него административен акт с практиката на СЕС, с целта на Директива 2009/119/ЕО и принципа на пропорционалност. Според касатора задължението за създаване, съхраняване и поддържане на ЗИС от котелно гориво създава за него значителна финансова тежест, тъй като трябва да го закупи и съхранява без да може да го използва в дейността си. Жалбоподателят счита, че задължението е непропорционално, финансовата тежест не е съобразена с икономическото състояние на дружеството и може да доведе до неблагоприятни последици и до нарушаване на принципа на свободната конкуренция. Съгласно диспозитива по т. 2 на решение от 30.04.2024 г. на СЕС по съединени дела С-395/22 и С-428/22, членове 3 и 8 от Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение A към Регламент 1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146. Според диспозитива по т. 3 от решението разпоредбите на Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, във връзка с членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение A към Регламент 1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан с нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие че посоченото задължение е пропорционално. Съгласно т. 90 от решението на СЕС е допустимо налагането на задължение на икономическия оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с продукти, които не са свързани с упражняваната от него дейност дори когато изпълнението на това задължение създава значителна финансова тежест за оператора, освен ако не се установи друго при преценката за неговата пропорционалност. В т. 86 от решението е посочено, че относно задълженията по отношение на запасите, които могат да бъдат наложени на икономически оператори въз основа на такова национално законодателство, доколкото задълженията се отнасят до нефтопродукти, които са различни от използваните от тези оператори при дейността им, запитващата юрисдикция следва да оцени тяхната пропорционалност, като извърши цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства по споровете в главните производства. Конкретни насоки за обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид и обсъдени от съда при преценката на пропорционалността на задълженията за създаване и съхранение на ЗИС, са посочени в мотивите по т. 87 - т. 89 от решението. В процесния случай в първоинстанционното решение изцяло липсват мотиви, относно спазването на принципа на пропорционалност. С оглед гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение трябва да се отмени, а делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото АССГ следва да извърши проверка относно материалната законосъобразност на административния акт, съобразно мотивите на настоящото решение, както и да извърши преценка на пропорционалността на наложените задължения на оспорващото дружество с оглед насоките, дадени с решение на СЕС от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22. В този смисъл е и практиката на шесто отделение на Върховния административен съд по сходни случаи, обективирана в решение 304 от 13.01.2025 г. по адм. д. 9576/2022 г. и решение 305 от 14.01.2025 г. по адм. д. 3076/2023 г. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,