Решение № 2447 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9726/2020 г.

Решение № 2447 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9726/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Живкова, от гр. Пловдив, чрез адв. Попова като процесуален представител, срещу решение № 1085 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2356/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район "Централен", община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив отхвърля жалбата на М. Живкова срещу заповед № РД-19-441/16.05.2019 г. на кмета на район "Централен", община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Дървен навес", находящ се в северната част на имот с идентификатор 56784.522.685 по КККР на гр. Пловдив, УПИ IХ-685, кв. 150-нов, 324-стар по плана на Централна градска част, гр. Пловдив, изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Излага съображения за липса на допуснати съществени нарушения от служителите на общинската администрация при провеждане на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура по съставяне на констативния акт. Приема, че се касае за нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който липсват издадени строителни книжа. Като възприема заключението на съдебно-техническата експертиза за изграждане на навеса след 2009 г., обосновава извод за неприложимост на хипотезите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като строителството е извършено след обхванатия от тях период. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следните съображения: Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. На основание чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая в мотивите на оспорената заповед е прието, че незаконният строеж е собственост на М. Живкова и Г. Тенов. Двамата са посочени като адресати на задължението за премахване, поради което се явяват пряко засегнатите от разпоредителната част на акта лица. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на единия адресат. Въпреки че съдебната практика определя като страни в производството по оспорване на заповеди по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ единствено лицето, адресат на акта и административния орган, то това не игнорира правата на останалите адресати на задължението за премахване на незаконния строеж. За конституирането на страните в процеса съдът следи служебно, а постановеното по спора решение се ползва с обвързваща сила за тях съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, от което произтичат и последващите им процесуални права. При подаване на оспорване срещу заповедта по чл. 225а ЗУТ само от единия адресат съдът е следвало да конституира като заинтересована страна и другия при липса на надлежно упражнено от негова страна право на жалба. Неучастието му в съдебноадминистративното производство съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия състав. При новото разглеждане следва да бъде надлежно конституиран като заинтересована страна и неучаствалият в процеса адресат на заповедта Г. Тенов. По искането на касатора за присъждане на разноски дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК в зависимост от изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение