Решение № 1241 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3536/2013 г.

Решение № 1241 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3536/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Павлинка Минева Цонева от гр. Русе срещу решение № 53 от 08.01.2013 г., постановено по адм. дело № 243/2012 г. от Административен съд - Русе.

С касационната жалба се твърди и в съдебно заседание се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответникът - Регионална здравна инспекция - Русе (РЗИ), в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна.

С обжалваното решение Русенският административен съд е отхвърлил предявените от Павлинка Минева Цонева срещу Регионална здравна инспекция - Русе искови претенции да се изплатят следните обезщетения за претърпени вреди:

I. имуществени вреди:

1. Мораторна лихва за забава върху главница от 2550 лв. за периода от 08.07.2010 г. до 01.03.2012 г.;

2. Обезщетение в размер на 1225,98 лв. за направени разходи за лекарства за периода от 08.07.2010 г. до 18.07.2012 г.;

3. Обезщетение в размер на 173,80 лв. за направени разходи за прегледи и изследвания за периода от 08.07.2010 г. до 01.03.2012 г.;

4. Обезщетение в размер на 67,52 лв. за внесени от ищцата здравни осигуровки за периода от 01.03.2012 г. до 30.06.2012 г.;

5. Мораторна лихва върху главниците по т. 2, т. 3 и т. 4 за периода от 20.07.2010 г. до 18.07.2012 г. - датата на завеждане на исковата молба;

6. Законна лихва за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на цялата сума, представляваща обезщетения за имуществени вреди.

II. неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искове за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди от имуществен и неимуществен характер, претърпени в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника в производството - РЗИ - Русе, като лице с надлежна пасивна процесуална легитимация.

Твърдените от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в неправилно оформяне и движение на медицинското й експертно досие (МЕД) от страна на ответника и негови длъжностни лица, съдът е намерил за неоснователни и недоказани, тъй като с оглед събраните по делото доказателства се налагал извод, че Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) - Русе, структурно звено на РЗИ - Русе, съгласно чл. 21, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (наричан за краткост по-долу Правилника) била спазила нормативноустановените изисквания, свързани със съставянето, съхранението и движението на МЕД, като не били допуснати съществени нарушения на процедурата, от които за ищцата да са произтекли неблагоприятни правни последици. МЕД на Павлинка Цонева било съставено в изпълнение на изискванията, като ответникът, съответно длъжностните лица при него, били спазили нормативноустановените си задължения да го предоставят в срок на съответните органи в предвидените от закона случаи. МЕД на ищцата по повод подаденото от нея заявление на 20.07.2010 г. било образувано съгласно изискванията на чл. 57 от Правилника. По делото бил представен и контролен лист за движението на досието - разпечатка от електронния регистър на РКМЕ - Русе. Но дори и да се приемело, че са допуснати нарушения при оформянето и движението на МЕД, с оглед изготвяне на опис или поставяне на съответна номерация, то те не били съществени по своя характер и не са довели до настъпване на неблагоприятни за Цонева правни последици.

Действително на Експертно решение (ЕР) № 0572 от 30.03.2011 г. на специализиран ТЕЛК към СБАЛПФЗ, гр. Велико Търново била поставена заверка от главен експерт на РКМЕ, че същото е влязло в сила на 13.04.2011 г. От това действие обаче за ищцата не били настъпили неблагоприятни последици, тъй като налице било Решение № 1483 от 26.04.2011 г. на Медицинската комисия при РУ "СО", гр. В. Търново за обжалване на ЕР в частта за определения процент нетрудоспособност пред НЕЛК. На основание приетото решение, на 27.04.2011 г. председателят на МК при РУ "СО" - гр. Велико Търново, е обжалвал пред НЕЛК - София ЕР № 0572 от 30.03.2011 г. на ТЕЛК за белодробни заболявания - гр. Велико Търново с искане последното да се измени в частта му относно оценката на трайно намалената работоспособност на лицето Павлинка Цонева, т. е. относно определения процент инвалидност.

Неоснователен бил и доводът на ищцата относно срока за съхранение на медицинските досиета. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Правилника, медицинските експертни досиета и азбучните картони на лицата, на които е определена степен на трайно намалена работоспособност, се съхраняват в регионалната картотека за срок 40 години от последното решение на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК. А съгласно ал. 2, медицинските експертни досиета на лицата, на които не е определен процент трайно намалена работоспособност, се съхраняват в регионалната картотека за срок 5 години. От представените по делото писмени доказателства се установявало, че визираното от ищцата първо МЕД е образувано през 1991 г. с последно експертно решение от 26.06.1996 г., с което ищцата била определена като работоспособна, съответно не й бил определен процент трайно намалена работоспособност. Следователно по отношение на това медицинско досие съществувало задължение да се съхранява 5, а не 40 години.

С оглед на изложеното първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното следствие ищцата не е доказала фактите и обстоятелствата от значение за спора, а именно елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е отхвърлил предявените от нея искове като неоснователни. След като исковете за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди били неоснователни, то не се дължала и претендираната мораторна и законна лихва върху всяка от главниците, тъй като същите имали акцесорен характер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В условията на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В настоящия случай действително първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за обезщетение на претърпени в следствие незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган и длъжностни лица при него вреди. Правилно съдът е приел, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест да докаже наличието на незаконосъобразно действие и/или бездействие. Поддържаното от жалбоподателката твърдение за липса на опис на документите, съдържащи се в нейното МЕД, поради която липса, част от документите били изгубени, не се подкрепят от данните по делото. Видно от представените по делото доказателства, във връзка с дадени от административния съд указания РЗИ - Русе е представила по делото цялото МЕД на Павлинка Минева Цонева, допълнение към него и всички писма, подадени от жалбоподателката, ведно с техните отговори, като е представен и опис на документите, съдържащи се в досието. Следователно опровергава се твърдението за липсата на опис на документацията. Още повече, че Павлинка Цонева твърди липса на документи от преписката, но не е посочила конкретно липсващ документ. Съгласно чл. 56, ал. 6, изр. 1 от Правилника, действащ към момента на завеждане на исковата молба, при изгубено медицинско експертно досие РКМЕ насочва лицето за преосвидетелстване с медицинската документация, която се съхранява от него, и в пенсионната му преписка, която се съхранява в НОИ. Съдът е изискал и по делото е представена и цялата пенсионна преписка на касаторката, съхраняваща се в ТП на НОИ - Русе. Поради това не може да се приеме твърдението на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства като и подробно ги е обсъдил. Стигнал е до обоснован извод за спазване на нормативната уредба за съхранение и движение на документацията от страна на административния орган и негови длъжностни лица. Не може да се установи нарушение на правилата за съхраняване на МЕД, поради което и не са налице основания за ангажиране на отговорност вследствие на неправилно администриране, поддържане и съхраняване на досието.

Неоснователно се явява и твърдението на касаторката, че досието й от 1991 г. е следвало да се съхранява 40 години, поради наличието на експертни решение по него, с които същата е била призната за неработоспособна. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредба № 36 за експертизата на трайната нетрудоспособност (отм. на 29.07.2000 г.), медицинските експертни досиета и азбучният картон на лицата, на които е определена група инвалидност, се съхраняват в картотеката за срок 40 години от последното решение на ТЕЛК (ЦТЕЛК). Според ал. 2 на същия текст, медицинската документация на лицата, на които не е определена група инвалидност, се съхраняват в картотеката за срок от пет години. От тълкуването на правната уредба относно сроковете за съхранение на МЕД, която е идентична с тази на последващите Наредба за експертизата на работоспособността и действащия към момента Правилник, се стига до извод, че досиетата, приключващи с експертно решение с което не е определена група на инвалидност, респ. степен на трайно намалена работоспособност се съхраняват 5, а не 40 години. В конкретния случай в периода от 07.03.1991 г. до 26.06.1996 г. на Павлинка Цонева първоначално е определена група инвалидност, а впоследствие е установено, че е трудоспособна. С оглед съдържанието на последното по време решение на органите на медицинската експертиза и правилата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от действащата към онзи момент Наредба № 36 за експертизата на трайната нетрудоспособност, пренесени впоследствие в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за експертизата на работоспособността и в чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от Правилника, не може да се приеме, че са налице условията за съхранение на МЕД в по-дългия 40-годишен срок, както правилно е приел и първоинстанционният съд. С приемането на решение, че лицето е трудоспособно, това досие се закрива. С молба от 20.07.2010 г. жалбоподателката е поискала първично освидетелстване, с което е открито и ново досие.

По отношение на направената върху експертно решение № 0572/30.03.2011 г. заверка, че същото е влязло в сила, правилно съдът е приел, че това не може да наруши правата на касаторката. Влизането в сила на ЕР е условие за признаване на правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от НОИ, поради което незаконосъобразното отбелязване не може да препятства упражняването му.

С оглед на изложеното не е налице първата предпоставка от кумулативно изискващите се в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен без да е необходимо да се разглежда наличието или липсата на останалите елементи от фактическия състав на законовата разпоредба. Като е стигнал до този правен извод, Русенският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,