Решение № 5702 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Г., чрез процесуалния си представител адв. Кръстанов, против Решение 1873 от 26.02.2025г., постановено по дело 31/2025г. по описа на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р-02000224002157-091-001/02.10.2024 г., издаден от органите по приходите, потвърден с решение 133/17.12.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решение е направилно, поставено при притиворечие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди, че земеделският производител следва да бъде приравнен на ЕТ и има право да се ползва от държаваната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Оспорва извода на първата инстанция досежно законосъобразността на отказа на приходната администрация за признаване данъчното облекчение за периода 2018г. 2021 г. В тази връзка, излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на осъществените разноски. Ответникът - директор на дирекция ОДОП- Бургас, чрез пълномощника си юрк. Монев, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, изслушани са свидетели, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Бургас е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-02000224002157-091-001/02.10.2024 г., издаден от органите по приходите, потвърден с решение 133/17.12.2024 г. на директора на дирекция ОДОП, с който в тежест на Д. Г. са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2018 г. в размер на 10 057,00 лева и лихви 6057,38 лева; за данъчен период 2021 г. в размер на 10 345,00 лева и лихви 2905,81 лева и за данъчен период 2022 г. в размер на 25 161,00 лева и лихви 4336,81 лева, или общо 58 863,00 лева. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Не са спорни обстоятелствата, че Д. Г. е регистриран земеделски стопанин в Областна дирекция по Земеделие Бургас, с регистрационна карта от 24.02.2015 г., а считано от 06.04.2015 г. е регистриран и по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС - регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. За обследваните периоди Г. е подал декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, като в Приложение 2 от тях декларирал облагаем доход и годишна данъчна основа от стопанската си дейност като земеделски производител по реда, по който се определя облагаемия доход на ЕТ. По този начин той е ползвал преотстъпване 60 на сто от дължимия данък, както следва: за 2018 г. в размер на 10 057,58 лева, за 2021 г. в размер на 10 344,94 лева и за 2022 г. в размер на 25 160,79 лева. Административният съд е отрекъл правото на ревизираното лице на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във вр. чл. 189б ЗКПО. Според решващия състав ревизираното лице е извършвало стопанската си дейност като земеделски производител по чл. 29а ЗДДФЛ, който не е регистриран като едноличен търговец, следователно за него не е била налице възможност преотстъпване на данъка за 2018 г., 2021 г. и 2022 г., с оглед изричната забрана на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ, която е приложима от 01.01.2014 г. Позовавайки се на приетото с Решение на СЕС по дело С-481/17, решението С/2011/863 от 11.02.2011 г. на ЕК, е счел, че ревизираното лице в качеството си на физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а, поради липсата на регистрация като едноличен търговец, не изпълнява критериите, поставени с нормата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Неоснователни са изложените твърдения в касационната жалба, че земеделският производител, регистриран по ЗДДС, следва да бъде приравнен на ЕТ и има право да се ползва от държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Обоснован и съответстващ на закона е стореният от първоинстанционния съд анализ на разпоредбите на чл. 29а и чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ в относимата му за делото редакция. Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер на 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. От словесното съдържание на нормата следва, че преотстъпването на данъка като вид данъчно предимство е функция на проявлението на три основни фактора: 1/ ползващият предимството да бъде регистриран като ЕТ в АВ; 2/ в качеството си на едноличен търговец той да е регистриран като земеделски стопанин; 3/ преотстъването е допустимо единствено за доходи от онази стопанска дейност на формално регистрирания едноличен търговец, които произтичат от дейността му по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Видно от книжата по делото се констатира, че Д. Г. е подал декларация вх. 025171500131912/22.12.2015г. по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, с която е упражнил правото си на избор за облагане на доходите от стопанска дейност с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, считано от 2016г. От друга страна, Г. е подал ГДД по ЗДДФЛ за 2018г., 2021г. и 2022г., определяйки данъчната си основа по реда на чл.29а, ал.2 във връзка с чл.28 от ЗДДФЛ, като доходите са квалифицирани като такива от стопанска дейност на ЕТ, макар и да липсва формална регистрация за това в ТР. В случая касаторът не е регистриран като ЕТ, а само е избрал по изискуемия се от законодателя правно-технически способ доходите му да бъдат обложени като такива от стопанска дейност. Извод, че Д. Г. не може да се ползва от данъчното предимство по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и в качеството си на физическо лице, което е регистрирано като земеделски стопанин, следва от разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ, която урежда изключването на физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ от обхвата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Както правилно е заключил решаващият състав, земеделският производител, извършващ стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ като физическо лице, а не като регистриран ЕТ по ТЗ, не следва да се ползва от преотстъпване на данък върху годишна данъчна основа, независимо, че е изпълнил условията на чл. 189б от ЗКПО. Поради това за процесните периоди и съгласно относимите редакции на материалния закон за 2018 г., 2021 г. и 2022 г. ревизираното лице, в качеството си на физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а, което не е регистрирано като едноличен търговец, няма право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във вр. с чл. 189б ЗКПО. В контекста на гореизложеното е Решение на СЕС по дело С-481/17, решението С/2011/863 от 11.02.2011 г. на Европейската комисия (ЕК), което следва да се тълкува в смисъл, че държава-членка може да откаже предоставяне на помощ в рамките на посочената схема, поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, независимо, че посоченото решение не предвижда изрично такова условие. Настоящият състав е запознат с цитираната в касационната жалба съдебна практика на ВАС, обаче възприетото в нея касае неприложими към процесния казус редакции на материалния закон. В тази насока са Решение 13132 от 04.12.2024г., постановено по дело 6202/2024г. и Решение 4730 от 03.05.2023г., постановено по дело 588/2023г., Решение 12637 от 15.12.2023г., постановено по дело 7847/2023г. по описа на ВАС и др. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 5 359, 04 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,