Решение № 14782 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2011 г.

Решение № 14782 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Петко Василев Цолов и Райна Иванова Цолова от гр. София против решение № 2436/20.05.2011 г. по адм. дело № 8473/2009 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД 09-349/29.11.2007 г. на кмета на Столична община - район "Овча Купел", с която на основание чл. 65, ал. 1, алтернатива първа от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено изземването по административен ред на имот - общинска собственост, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите, редовно призовани, се представляват в съдебно заседание от адвокат Николова, която от тяхно име поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - кметът на Столична община - район "Овча Купел", редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в писмен вид изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото и в настоящето съдебно заседание писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните не е имало сключен валиден договор за наем, а само настанителна заповед № 2046/11.08.2000 г. на директора на "СКГТ Трамкар" ЕАД по отношение на процесният недвижим имот. С решение № 1040 този апартамент е бил предаден на Столична община и за него е бил съставен акт за общинска собственост. С писмо изх. № ЖД-9400-32/15.06.2007 г. кмета на общината е отправил писмено едномесечно предизвестие за прекратяване на наемните правоотношения и освобождаване на жилището. С акт № 1/10.09.2007 г. е било констатирано, че жилището не е освободено. С това основанието за държане на този имот е отпаднало и за административния орган, след даден срок за доброволно предаване, неизпълнено от жалбоподателите, е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС да приложи административна мярка, позволена от закона - принудително изземване на имота. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че процесният недвижим имот е общинска собственост и че по отношение на него между страните са съществували наемни правоотношения, които са били прекратени. Следователно, като е констатирал, че касаторите държат общинска недвижима вещ без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кметът на общината правилно е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на тях и е отхвърлил жалбата им против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,