Решение № 3940 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 591/2021 г.

Решение № 3940 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 591/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Видин, чрез процесуален представител, срещу решение № 197 от 20.11.2020 г., постановено по административно дело № 79/2020 г. на Административен съд Видин/АС-Видин/, с което е отменена негова заповед № ПО-02-16-19/09.03.2020 г. С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение с И. С., на длъжност Началник отдел, с ранг V-ти старши, в община Видин, отдел "Общинска собственост" на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, поради съкращаване на длъжността, считано от 10.03.2020 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – И. С., чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмен отговор. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира се адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на С. адвокат П. П. по реда на чл. 38 ЗА. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административен съд Видин е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежната писмена фирма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно като краен резултат. От приетите по делото доказателства се установява, че: И. С. до 09.03.2020 г. е заемала длъжност "Началник отдел", отдел "Общинска собственост", дирекция "Финансово-стопанска дейност" в община Видин. Съгласно действалото към тази дата длъжностно разписание в на общинска администрация-Видин, дирекция ФСД се състои от пет отдела, между които отдел "Общинска собственост" (с 8 щатни бр., от които 1 щ. бр. за длъжността "Началник отдел", заемана от С.). На основание влязло в сила решение № 3 по протокол № 2/07.02.2020 г. на ОбС Видин, с което е утвърдена структура на общинската администрация- Видин, от кмета на община Видин е утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 09.03.2020 г., според което специализираната администрация в общината се състои от девет отдела, при запазване общата численост на администрацията (166 щ. бр.), между които отдел "Управление, придобиване, и разпореждане с общинска собственост и жилищен фонд", "(с 8 щатни бр., от които 1 щ. бр. за длъжността "Началник отдел", свободна към датата на издаване на оспорения акт, и заета от 11.03.2020 г. от служителя А. Б. при условията на чл. 16, ал. 1 ЗДСл - до назначаването на служител на незаетата длъжност, но за не повече от 6 месеца, при обявен конкурс за заемането й). Именно този отдел, съгласно цитираното по-горе решение на ОбС-Видин, е създаден вместо съществувалия отдел "Общинска собственост" при премахване на съществувалите дирекции ФСД към общата и специализирана администрация, съгласно утвърдена структура на общинската администрация- Видин, утвърденото ново длъжностно разписание и Устройствен правилник на общинската администрация –утвърден със заповед от 26.03.2020 г. на кмета на община Видин. В процесния случай извършената промяна попада в обхвата на правомощията на кмета на община Видин да утвърждава длъжностното разписание на общинската администрация, след утвърдената от Общинския съвет структура на тази администрация. Преценката относно начина на организиране на администрацията с цел оптимизиране работата й при спазване нормативните изисквания е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, а ЗДСл не съдържа изискване за органа по назначаването да извърши подбор в такава хипотеза. Същевременно на осн. чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, какъвто е процесния, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Обхвата на този контрол включва задължението на съда да изследва дали оспореният административен акт в конкретния казус е издаден с цел, различна от целите на непосредствените приложими нормативни актове, и при превратно упражняване на властнически правомощия, което в случая е сторено от АС-Видин. В настоящия случай след съпоставката между поименните разписания на длъжностите в общинска администрация-Видин в сила до 08.03.2020 г. и от 09.03.2020 г., анализа на длъжностните характеристики за длъжности "Началник отдел", отдел "Общинска собственост", дирекция "Финансово-стопанска дейност" в община Видин, и "Началник отдел" "Управление, придобиване, и разпореждане с общинска собственост и жилищен фонд", е видно, че разликата в длъжностните характеристики относно обема и характера на изпълняваните функции, е несъществена и се състои в добавяне на нови функции по защита на личните данни. Последицата обаче от промените в общинската администрация, изразени в описаните по-горе реорганизации и сведени съобразно настоящия случай до прекратяване служебното правоотношение на С. поради съкращение в щата, което извършено на органа по назначаване, макар сторено в рамките на оперативната самостоятелност на органа, не цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесния новосъздаден отдел, а освобождаване на служител от заеманата от него длъжност при наличие на свободна такава, която безспорно може да се заеме от И. С. От значение за процесния казус е и факта, че съгласно посочените длъжностни характеристики изискванията за заемане на двете длъжности относно минимална образователна степен(бакалавър), професионален опит(над 4 години) и допълнителни квалификации(компютърна грамотност) са идентични, а относно "професионална област" и двете длъжности включват областите публична администрация и право, които изисквания относно специалността "публична администрация" служителката притежава. При тези факти освобождаването от длъжност на служителката в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл при наличие на създадена нова длъжност "Началник отдел" в отдел "Управление, придобиване, и разпореждане с общинска собственост и жилищен фонд", изключително сходна с премахнатата длъжност "Началник отдел" в отдел "Общинска собственост" без намаляване на общата щатна численост за длъжностите по служебно правоотношение както в рамките на общинската администрация-Видин, така и при наличието на свободна щатна бройка за длъжност "Началник отдел" в създадения такъв "Управление, придобиване, и разпореждане с общинска собственост и жилищен фонд", и съобразно обстоятелството, че тази длъжност е свободна, не преследва най-доброто функциониране на общинската администрация, т. е. на целта, заложена от законодателя, а на други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни, защото имат за последица единствено освобождаване от длъжност на държавен служител, която последица нарушава принципа на стабилитет при изпълнение на държавна служба по чл. 18 ЗДСл. По този начин заповедта за прекратяване служебното правоотношение на И. С. засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което същата е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на кмета на обща Видин в качеството му на административен орган по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. Съобразно изложеното следва да се приеме, че в случая изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение не са спазени, съответно налице е основанието по чл. 146, т. 5 АПК за отмяна на оспорената пред АС-Видин заповед, както правилно е приел първостепенния съд. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане с молба от 15.03.2021 г. от процесуалния представител на ответната страна И. С. за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на адвокат П. П. от АК Видин следва да се определи възнаграждение в размер на 500 лв. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА вр. чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 8, ал. 3, от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение