Решение № 7054 от 30.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15073/2008 г.

Решение № 7054 от 30.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15073/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мим ойл" ЕООД, гр. Дебелец, срещу Решение № 365/30.10.2008 г., постановено по ахд № 396/2008 г. на Административен съд - Велико Търново, трети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 1035/01.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 156/25.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, с което му е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) за м. 12.2006 г., в размер на 70 616, 20 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, присъждане на разноски и лихви. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с процесния РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчен период м. 12.2006 г. в размер на 70 616,20 лв. по фактура, издадена от "Евротрейд 04" ЕООД, гр. София за покупко - продажба на краварници на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) поради неизползването на краварниците за последващи облагаеми доставки и поради завишената цена над пазарната по фактурата, което води до наличието на основанието по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) - начисляване на ДДС без основание. Решението е необосновано и материалноправно незаконосъобразно. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че закупената стока - краварници се използва и ще бъде използвана за последващи облагаеми доставки. Видно от приетото в съдебно заседание заключение на СИЕ и доклад за извършена експертна оценка на същите имоти, съдържащ се в кредитното досие на дружеството, краварниците се използват като складови помещения - краварник № 4 - като склад за семена, а краварник № 3 се преустройва в производствено хале за производство на циментови изделия, а краварник № 5 е бил използван до скоро като свинарник. Няма възможност за отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.). Не е налице основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) - ДДС е начислен с основание - прехвърлено е вещно право на собственост върху краварници срещу заплащане на фактурираната цена, съвпадаща с цената по нотариален акт. Липсват основания по чл. 29 и чл. 30 от ЗДДС (отм.) за коригиране на данъчната основа. В чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) и чл. 30, ал. 1 ЗДДС (отм.) са уредени случаи на продажба при занижена цена, какъвто не е настоящият, чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.) се отнася до продажба на МПС. Не е налице и нито една от хипотезите по чл. 30, ал. 3 от ЗДДС (отм.) - в частност никой не твърди дружествата да са свързани лица. Поради липсата на основания за отказ на право на приспадане на данъчен кредит и безспорното наличие на всички предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникването му, решението следва да бъде отменено, да се отмени РА в обжалваната част и на касатора да се присъдят всички разноски по делото в размер на 2075 (две хиляди седемдесет и пет) лева. В настоящето производство не могат да бъдат присъдени лихви за неправомерното невъзстановяване на ДДС за възстановяване за м. 12.2006 г., такива могат да се претендират в производството по издаване на акт за прихващане и възстановяване. С оглед изхода на делото на дирекция "ОУИ" не може да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение