Решение № 6207 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2008 г.

Решение № 6207 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Дьонмез Февзи - гражданин на Република Турция, подадена срещу решение № 801 от 2.07.2008 г., постановено по адм. дело № 2064 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че е постановено при нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалба на Дьонмез Февзи, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № ЗДМ-673 от 2.08.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, за отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец, постановена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства съдът е приел, че жалбата е неоснователна и обжалваната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че лицето Дьонмез Февзи не е пребивавало най-малко 6 месеца и един ден на територията на Република България през предходната календарна 2006 г. От данните на информационните масиви на МВР е видно, че чужденецът е пребивавал само 20 дни на територията на страната, видно от справката на пътуванията му и от предложение рег. № 18079 от 20.07.2007 г. на група "Миграция" при ОДП - Шумен. Доказателствата са събрани редовно в производството пред административния орган и на основание чл. 171, ал. 1 АПК имат сила и пред съда. Данните за пребиваването на чужденеца в Република България през календарната 2006 г. не са оспорени пред съда от жалбоподателя, който е поддържал като основание за отмяна на заповедта процесуално нарушение, допуснато от административния орган - нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, и влошено здравословно състояние, налагащо системни грижи и значителни финансови средства, които следва да се преценяват като основателни и обективни причини, за да не може чужденецът да пребивава на територията на Република България през календарната 2006 г. При така установените обстоятелства по административния спор правният извод на съда, че жалбата е неоснователна, е обоснован и законосъобразен. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на жалбоподателя за започване на административното производство и за налагане на принудителната административна мярка, видно от представените две съобщения с рег. № 17015 от 9.07.2007 г. и № 19485 от 8.08.2007 г., като при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както законосъобразно е приел съдът. Обосновано съдът е приел за установено, че обжалваната административна заповед се основава на действителни факти от значение за случая. Административният орган е установил, че жалбоподателят не е пребивавал в страната през предходната календарна година (2006 г.) най-малко 6 месеца и един ден, което обстоятелство е достатъчно законово основание, за да се издаде заповед на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ за отнемане на правото на пребиваване на чужденеца в Република България. Тази законова разпоредба е императивна и административният орган действа като обвързана администрация, както законосъобразно е приел съдът. Административният орган не следва да преценява и обсъжда причините (основателни или неоснователни), поради които чужденецът не е могъл да пребивава на територията на страната. Административният орган следва да установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден, което законово изискване е установено и не е оспорено от адресата на заповедта за конкретния административен спор. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,