Решение № 5016 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2021 г.

Решение № 5016 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. К., от гр. София против решение № 6907/03.12.2020 година, постановено по административно дело № 3999/2020 година по описа на Административен съд - София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на всички доказателства по делото и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на задълбочена преценка на събраните доказателства, постановен е в съответствие с приложимите материалноправни норми и не са налице наведените от касатора основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 6907/03.12.2020 г., по адм. дело № 3999/2020 г. Административен съд - София-град е отхвърлил оспорването по жалба на И. К., от гр. София срещу решение № 2153-21-80/16.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/83/01.11.2019 г., на ръководител "ПО" при ТП на НОИ с което е отказано на лицето отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 от КСО. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН] / 11.04.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ София - град на И. К. е била отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 от КСО за 71 % трайно намалена работоспособност от датата на инвалидизиране – 22.11.2012 г., до определения от органите на медицинската експертиза срок на инвалидността – 01.03.2016 г. С разпореждане от 03.05.2016 г. срокът на изплащане на пенсията е продължен до 01.03.2019 г., въз основа на експертно решение за преосвидетелстване на ТЕЛК № 0613/22.03.2016 г. При последващото освидетелстване на лицето, е издадено експертно решение на ТЕЛК № 0579/26.02.2019 г., с което органите на медицинската експертиза са определили трайно намалена работоспособност 50 %. С разпореждане № [ЕГН] / 01.04.2019 г. получаваната от К. социална пенсия за инвалидност е била прекратена на основание чл. 96 от КСО, считано от 02.03.2019 г. поради отпадане на основанието за получаването й, тъй като определеният процент трайно намалена работоспособност е под минимално изискуемия за правото на този вид пенсия. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-21-161/30.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ София – град. По последващо заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО жалбоподателят е посочил информация за два трудови договора от периода 2009 г. – 2010 г. с работодатели ТД"Хари 1" и "ТД "Стебо". При извършена справка в регистъра на осигурените лица е било установено, че за периода 01.01.2009-30.04.2010 г. за И. К. са били подадени данни от фирма "Хари 1", като информацията е била подадена еднократно за цялата 2009 г. на 20.03.2010 г., а уведомлението за сключен трудов договор е било подадено на 30.03.2010 г. В Регистъра на трудовите договори и в Регистъра на осигурените лица на НОИ няма информация за сключен трудов договор и осигуряване от фирма "Стебо - 95". За удостоверяване на осигурителния стаж и осигурителния доход на К. на 03.05.2019 г. длъжностното лице по "ПО" е изискало проверка от контролните органи в ТП на НОИ на посочените осигурители, която е била извършена и е установила нарушения на осигурителното законодателство от двете фирми, за което са били уведомени разследващите органи. Контролните органи на ТП на НОИ са приели, че няма данни и относими доказателства за процесния стаж. С писмо изх. № 1012-21-637#1/31.05.2019 г., жалбоподателят е бил уведомен, че следва да представи в едномесечен срок документи за преценка правото на пенсия (удостоверение за отбита редовна военна служба или военна книжка), както и че след изтичане на указания срок длъжностното лице по "ПО" дължи произнасяне по същество по наличните редовни документи, съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. (НПОС). В определения едномесечен срок не са били представени изисканите документи. По делото е постъпило писмо от Министерството на отбраната, Централно военно окръжие, с приложен към него отговор, в който е посочено, че трудови договори за отбиване на военна служба за периода 1984 г. относно включения под № 625 И. К. в Учрежденския архив на Централно военно окръжие не се съхраняват. Представени са УП-13 № 5506-09-3304#1/18.07.2019 г. за осигурителен стаж и УП-15 № 5506-09-3304#2/18.07.2019 г. за осигурителен доход за отработените дни за м. 09, м. 10 и м. 11. 1984 г. в МК "Кремиковци", издадени от НОИ като в образците е посочено, че за периода м. 01. 1983-м. 08. 1984 г., както и за м. 12. 1984 г. за И. К. липсват данни. От представените пред първоинстанционния съд образци УП 13 и УП 15, както и разплащателни ведомости, се установява, че И. К. притежава три месеца осигурителен стаж в МК "Кремиковци" – м. 06, м. 07, м. 08. 1984 г. Съобразявайки, че данните за периода 2009 – 2010 г., подадени към персоналния регистър от осигурителите на жалбоподателя не са потвърдени при извършената проверка, заявени са при условията на нарушения по чл. 5, ал. 4 КСО, чл. 62, ал. 3 КТ, чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, чл. 63, ал. 1 КТ, законосъобразно и обосновано е дало основание на пенсионните органи и административния съд да не цени като доказан този осигурителен стаж. За периода няма внесени осигурителни вноски, няма данни жалбоподателят да е извършвал трудова дейност. Обоснован е извода на административния съд, че общият осигурителен стаж на И. К., придобит преди датата на инвалидизиране е по-малък от 5 години. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, за лицата над 30-годишна възраст - 5 години. С атакуваното решение Административен съд - София-град законосъобразно е отхвърлил жалбата на И. К. срещу с решение № 2153-21-80/16.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/83/01.11.2019 г. издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ София- град, с което е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 от КСО. За да отхвърли оспорването, съдът правилно е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Жалбоподателят е освободен от заплащането на ДТ, но дължи деловодните разноски на насрещната страна в случаите на неоснователност на предприетото от него оспорване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение