Решение № 6117 от 8.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и на административен ръководител градски прокурор на Софийска градска прокуратура против решение 11231 от 07.12.2022 г. по адм. дело 5204/2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение по т. 1 от протокол 17/11.05.2022 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на Б. Атанасов, следовател в Следствения отдел при Софийска градска прокуратура, е наложено дисциплинарно наказание намаляване на основното трудово възнаграждение от 20 (двадесет) на сто за срок от 1 (една) година. Жалбоподателят Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет излага доводи за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му в противоречие с материалния закон. Касационният жалбоподател административен ръководител на Софийска градска прокуратура освен съображения за противоречие на съдебния акт с материалния закон и необоснованост, поддържа и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите молят решението на тричленния състав да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Атанасов против решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да бъде отхвърлена. Административният ръководител на Софийска градска прокуратура прави и евентуално искане след отмяната делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът Б. Атанасов оспорва касационните жалби и моли решението на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно приема, че оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е издадено от компетентен по смисъла на чл. 320, ал. 2 ЗСВ орган, прието е с необходимото съгласно чл. 320, ал. 6 ЗСВ мнозинство и при спазване изискванията за форма. Съображенията за постановяването му са изложени в решението на дисциплинарния състав и се съдържат и в изказванията на членовете на прокурорската колегия, които са го подкрепили. По същността си това са мотивите за издаване на акта. В този смисъл е разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ. Заключението на тричленния състав за допуснати при издаване на обжалваното решение съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до противоречие с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Наказанието е наложено за две групи нарушения, които по същността се си свеждат до изявления на Б. Атанасов, следовател в Следствения отдел при Софийска градска прокуратура в предаването Делници по телевизия Евроком на 19.02.2020 г. и в декларация от 23.07.2019 г. (статия от 19.02.2020 г. във в. Монитор), дадена до съда в Ню Йорк САЩ по повод дело по закона Рико. В тези изявления привлеченият към дисциплинарна отговорност говори за корупция и безпринципност в съдебната система, за отсъствие на разделение на властите, за хаос в управлението на държавата и за зависимост на съдебната система от политици и олигарси, които назовава персонално. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет възприема изцяло становището на дисциплинарния състав и на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ с обжалваното решение налага на Б. Атанасов, следовател в Следствения отдел при Софийска градска прокуратура, дисциплинарно наказание намаляване на основното трудово възнаграждение от 20 (двадесет) на сто за срок от 1 (една) година за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ действие, довело до нарушаване на правилата, регламентирани в раздел II, чл. 1, чл. 1.4, чл. 2, чл. 2.1, чл. 3, чл. 3.3, чл. 3.5, чл. 4, чл. 4.3, чл. 5, чл. 5.3, чл. 5.4, чл. 5.5, чл. 5.8 и раздел IV чл. 9.1, чл. 9.2 и чл. 9.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което накърнява престижа на съдебната власт. При съобразяване с доказателства за проведеното дисциплинарно производство тричленният състав правилно приема, че наказанието е наложено без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разпоредбите на чл. 318, ал. 3 ЗСВ и на чл. 35 АПК са изпълнени формално. В нарушение на цитираните норми от страна дисциплинарния състав не установени всички факти и обстоятелства, свързани с преценката за наличие на дисциплинарно нарушение. Констатациите на Комисията по професионална етика за допуснати от Атанасов нарушения на правилата на КЕПБМ са приети за безспорни, а на привлечения към дисциплинарна отговорност не е дадена възможност да ги опровергае. Не са събрани поисканите от Атанасов писмени и гласни доказателства, въпреки твърденията, че изявленията му се основават както на медийни публикации, така и на обективни факти, на които е бил непосредствен наблюдател. Не се приобщени и доказателствата по образувани против следователя преписки, свързани с предмета на дисциплинарната проверка, въпреки направеното от Атанасов искане. По този начин правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност е ограничено, а решението на дисциплинарно наказващият орган е издадено в нарушение принципа за истинност, тъй като не са преценени всички факти и доводи от значение за случая и административният акт не се основава на тях (чл. 7, ал. 1 и ал. 2 АПК), а също и в нарушение на принципа за равни процесуални възможности за защита по чл. 8 АПК. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като са се отразили или биха могли да се отразят на съдържането на взетото от дисциплинарно наказвания орган решение. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на административния акт. В случая, както тричленният състав правилно приема, нарушенията на административнопроизводствените правила са довели до издаване на решението на Прокурорската коления на Висшия съдебен състав и в противоречие с материалния закон. В допълнение към изложените от първоинстанционния съдебен състав мотиви следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ е приложена формално въз основа на интерпретирани едностранно доказателства, без анализ на действията на привлечения към дисциплинарна отговорност съобразно цитираните в акта разпоредби на КЕПБМ и без да е установено виновно поведение от страна на следователя. Освен това при определяне на наказанието не е съобразено цялостното поведение на привлечения към дисциплинарна отговорност. Служебната дейност на Атанасов не е обсъдена, а от цитираните два акта за налагане на дисциплинарно наказание, единият не е влязъл в сила. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. Съдебният акт е постановен при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК извършена е цялостна проверка на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от кодекса. Тежестта на доказване е разпределена съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, а изводите на съдебния състав са направени въз основа на всички доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган и пред съда. Съдебният акт е със съдържанието, посочено в чл. 172а,ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на направените изводи, а доводът на административния ръководител на Софийска градска прокуратура в обратен смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено погоре настоящата инстанция приема, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,