Решение № 4414 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2013 г.

Решение № 4414 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ТП на НОИ Хасково, представлявано от директора против решение № 228 от 18.12.2012 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 314/2012 г. С него се отменя решение № Ж-53-1 от 8.10.2012 г. на директора на РУ "СО" Хасково ведно с потвърденото от него разпореждане № 261-00-162-5/3.09.2012 г. от началник сектор "ПОБГВ" при РУ "СО" Хасково. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост поради което се иска отмяната му. Подробни съображения са развити в жалбата и писмено становище. Ответникът - Наталия Ивановна Сазонова-Пеева от гр. Хасково взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред административния съд е решение № Ж-53-1/8.10.2012 г. на директора на РУ "СО" Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 261-00-162-5/3.09.2012 г. от началник сектор "ПОБГВ" при РУ "СО" Хасково. С последното е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. За да отмени административния акт съдът е приел за установено, че Наталия Сезонова-Пеева е подала искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО на 13.01.2012 г. Установено е, че са налице разпореждания за спиране и възобновяване на обезщетението като с обжалваното решение е потвърдено разпореждане, с което се отказва отпускане на парично обезщетение, тъй като е придобито право на пенсия за старост в друга държава. Установено е, че производството за придобиване право на пенсия в друга държава - Украйна е започнало през 2011 г., за което административният орган е имал информация и за което придобиване право на пенсия е бил уведомен през месец август 2012 г. При установените факти съдът е приел, че правото на обезщетение за безработица по чл. 54а ал. 1 от КСО е било налице към момента на подаване на заявлението. Това право съдът приема, че е налице до момента на уведомяване на административния орган за възникналото право на пенсия за старост в друга държава. При тези данни съдът от правна страна е приел, че административният орган е следвало да издаде разпореждане съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО за прекратяване изплащане на паричното обезщетение, не за отказ за отпускане на такова със задна дата като отменя предходно разпореждане, което не е било обжалвано нито по административен, нито по съдебен ред. При тези фактически и правни констатации обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Хасково е отменено. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, имат регистрация като безработни в агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за старост в друга държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. На тези изисквания на закона Наталия Ивановна Сазонова-Пеева е отговаряла към момента на подаване на заявлението на 13.01.2012 г. до директора на РУ "СО" Хасково. Това право е било налице и до момента на постъпване на информацията от пенсионния фонд на Украйна, съобщено на българските осигурителни органи на 24.08.2012 г. При това положение в правомощията на административния орган не се включва правото да отменя предходно свое разпореждане и като го е направил е постановил нищожен акт, както и да се произнася отново като откаже вече отпуснатото обезщетение за безработица. В правомощията му е да прекрати изплащането му на основание чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО, както правилно е приел в мотивите си и съда в обжалваното решение. Създалото се положение за един и същи период да се получава пенсия и обезщетение следва да се разреши по друг ред от административния орган които въпроси са предмет на друго административно производство и не са предмет на настоящето. По изложените съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение,