Решение № 763 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11374/2018 г.

Решение № 763 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11374/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП срещу решение № 4460 от 2.07.2018 г., постановено по адм. дело № 9223 по описа за 2016 г. на Административен съд – София град, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-29002915005126-091-001 от 5.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, в частта му, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит на Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" по всички фактури касаещи доставки на стоки и СМР услуги за данъчните периоди м. 01.2009 г., м. 05. 2009 г, м. 07.2009 г., м. 11.2009 г., м. 12.2009 г., м. 04.2010 г., м. 07.2010 г., м. 08. 2010 г., м. 01.2011 г., от м. 04.2011 г. до м. 01.2012 г., от м. 06.2012 г. до м. 12.2013 г. С решението административният съд е осъдил Дирекция "ОДОП" – София да заплати на Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" разноски в размер на 21 159, 50 лева. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения развива в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част като се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 46 118, 14 лв., или по 23 059, 07 лева за всяка инстанция. Ответникът - Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез адв. Вучева, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението в оспорената му част и да бъдат присъдени разноски сторени пред административен съд, като оспорва претендираното юрисконсултско възнаграждение като прекомерно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд – София град е отменил Ревизионен акт № Р-29002915005126-091-001 от 5.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, в частта му, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит на Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" по всички фактури касаещи доставки на стоки и СМР услуги за данъчните периоди м. 01.2009 г., м. 05.2009 г, м. 07.2009 г., м. 11.2009 г., м. 12.2009 г., м. 04.2010 г., м. 07.2010 г., м. 08.2010 г., м. 01.2011 г., от м. 04.2011 г. до м. 01.2012 г., от м. 06.2012 г. до м. 12.2013 г., като е отхвърлил жалбата в частта относно доставките, извършени от нерегистрирани по ЗДДС лица. Решението в отхвърлителната му част не е оспорено и е влязло в сила. Съдът е отменил РА в горепосочена част, като е приел за реално осъществени доставките по фактури с предмет различни стоки, издадени от "БЕЙЦ" ЕООД (четки за смазване на ЖП стрелки, батерии, дискове за рязане, кирки, лопати, брадви, книги за инструктаж и други); "ХАЙ ТЕК КОНСУЛТ" ЕООД /отчетни документи, формуляри и гребла за сняг; "ЛАВИСКО - СИ" ЕООД (метли, болтове, конвектори и други стоки); "КУЕЛ ИМПЕКС" ЕООД, /различни видове маркучи, конвектори и други/; "Д. ДС" ЕООД, ръкавици, сапунена каша за ръце, гребла, стъргалки, метли; "ИМПУЛС БГ" ЕООД предмет - мегер(уред за измерване съпротивлението на изолацията); "ЯНИЦА КОМЕРС" ЕООД /инструменти и материали/; "КЛАСИКО ПРОЕКТ" ЕООД, (снегорини, медикаменти за санитарните чанти и други). Този извод е обоснован въз основа на представените по делото договори за доставка, двустранно подписани приемо - предавателни протоколи, складови разписки, както и на заключението на ССЕ. По отношение на доставките на услуги съдът е установил, че през процесните периоди във връзка с извършените доставки на СМР жалбоподателят е представил снимков материал в електронен вид за някои от обектите - гара Белозем, гара Долна махала, гара Карлово, гара Плачковци, гара Якоруда, гара Разделна, от който се установява състоянието им след извършените СМР, както и протоколи образец 19, протоколи за установяване годността за ползване на строежа и разрешения за ползване. По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че доставките на СМР са извършени реално, като липсата на сключени трудови или граждански договори и евентуалните нарушения на трудовото законодателство от страна на доставчиците, не могат да обосноват извод за нереалност на доставката. Решението в оспорената част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Според касатора неправилен е изводът на съда за наличие на реално осъществени доставки на стоки и услуги с аргумент за недоказана материална, техническа и кадрова обезпеченост на изпълнителите и липсата на положена грижа на добрия търговец от страна на ревизираното предприятие. Тези възражения са неоснователни предвид следното: Предмет на спора в случая e изпълнението на доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. От приложените по делото доказателства се установява, че Национална компания "Железопътна инфраструктура" осигурява експлоатацията на железопътната инфраструктура, включително извършване на дейности по развитието, ремонта и поддръжката на железния път, съоръженията и сградите. Като разпоредител с бюджетни средства ответникът по касация е избирал доставчиците посредством процедура за избор на изпълнител по реда на ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП, сега отменена), като в административната преписка не се съдържат данни за незаконосъобразно проведени обществени поръчки. Доставчиците са декларирали ресурсна и кадрова обезпеченост, както и липса на задължения към бюджета, за което са представяни удостоверения за липса на данъчни задължения. Към момента на сключване на договорите и издаване на процесните фактури (с изключение на малка част от тях, по отношение на доставките на които съдът е отхвърлил жалбата) доставчиците са били регистрирани лица по ЗДДС, те не са били включени в регистъра на длъжниците по чл. 182, ал. З, т. 2 от ДОПК. Според касатора спорът се свежда до въпроса не дали доставките са извършени, тъй като от събраните доказателства се установява, че те са извършени, а от кого са извършени, като счита, че по делото не са ангажирани доказателства, че издателите на фактурите са имали възможност и са действителните извършители на СМР и доставчици на процесните стоки. Доводите в жалбата за липса на съответната обезпеченост у преките доставчици е ирелевантен за резултата по делото, предвид доказаното осъществяване на услугите и получаване на стоките. Следва да се допълни още, че при доводи за изпълнение на услуги от доставчици, различни от посочените във фактурите, отказът на правото на приспадане на кредита е обусловен освен от доказателства за изпълнението и от установяване на съществуващото дължимо знание у получателя по доставката за злоупотреба чрез измама с ДДС по веригата от доставките. Знанието за данъчна измама не може в процесния казус да бъде аргументирано с липса на наети от доставчиците лица или с източника на възникналото между тях и доставчика правоотношение. Идентични са мотивите на СЕС, съдържащи се в т. 46 - 53 от решението му по дело С-342/11, според които когато ".... доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган.... " /т. 53/. Цитираното становище е възпроизведено и в т. 61 и т. 62 от Решението на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11. В т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11 е посочено също така, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без органът да е доказал въз основа на обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В процесния казус правилно съдът е приел, че не е установена недобросъвестност на ревизираното лице. Същевременно са представени множество доказателства, установяващи обективното извършване на доставките. Видно от т. 1 от заключението на ССЕ процесните фактури са придружени от допълнителни документи, които дават ясна представа за нейния предмет, специфични изисквания за извършването й /когато се касае за услуга/, както и нейното приемане от получателя. Не е спорно, че доставките са свързани с основната дейност на ответника по касация, като в този смисъл е и т. 2 от заключението на ССЕ, същите са заплатени, а получените стоки са заприходени по см. 302. СТЕ потвърждава, че процесните СМР са реално изпълнени, като в табличен вид подробно са посочени предмет на фактурите, доказателства съпътстващи сделката – договори, протоколи обр. 19. Не се установяват обстоятелства, от които да е видно, че ответникът е разполагал с информация за липсата на нает персонал на доставчиците си, нито че е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че сделките може да са част от данъчна измама. Напротив, установена е нуждата от извършване на СМР, проведена е необходимата процедура по ЗОП или НВМОП (отм), доставките са изпълнени, сумите са разплатени. От страна на приходната администрация не са ангажирани доказателства, че сделките са извършени от лица различни от посочените във фактурите издатели. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които е платило данъчните основи има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. С оглед на изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като процесните СМР услуги са реално извършени, а стоките са получени от РЛ, административният съд е постановил правилно решение, което в оспорената част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Неоснователна е претенцията на адв. Вучева заявена пред касационната инстанция в с. з. от 5.12.2018 г. за присъждане на разноските направени пред административен съд. След прихващане с първонстанционното решение в полза на Национална компания "Железопътна инфраструктура" са присъдени разноски в размер на 21 159, 50 лв. /22 489, 50 лв. – 1330 лв. юрк. възн. /. Не са ангажирани доказателства за направени разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,