Решение № 11538 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ем Ви Адвенс" ЕООД, чрез процесуален представител против решение 1139/16.06.2023г. по адм. д. 2622/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени исковете на дружеството срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА, агенцията) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени имуществени вреди - загуби в размер на 22 500 лв за периода от 05.05.2021г. до 17.08.2022г. и пропуснати ползи в размер на 80 000 лв за същия период, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2022г. до окончателното изплащане, като дружеството е осъдено да заплати и разноски по делото. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението не е съобразено със събраните доказателства, а мотивите му са вътрешнопротиворечиви, за което излага подробни съображения. Иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на исковите суми. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна Изпълнителна агенция Автомобилна администрация чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, при липса на други процесуални пречки, поради което е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение 1139/16.06.2023г. по адм. д. 2622/2022г. на Административен съд Пловдив са отхвърлени исковете на дружеството срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА, агенцията) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени имуществени вреди - загуби в размер на 22 500 лева за периода от 05.05.2021г. до 17.08.2022г. и пропуснати ползи в размер на 80 000 лева за периода от 05.05.2021г. до 17.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2022г. до окончателното изплащане, като дружеството е осъдено да заплати и разноски по делото. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че заповед РД-01-209 от 27.04.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София за отнемане от дружеството на разрешение 1750 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ведно със списъка към него и е прекратен достъпът на лицата Т. Вълков и А. Марински до информационната система на ИА Автомобилна администрация гр. София и посочените лица са заличени от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 от ЗДвП, е отменена с влязло в сила на 08.07.2022г. съдебно решение. Съдът е приел представените от ищеца писмени доказателства и е изслушал един свидетел, както и основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е дало заключение за приходите и печалбата на дружеството през 2020г. и е дало прогноза за приходите и печалбата за исковия период. Установено е, че дружеството е извършвало услуги в пункт за годишни технически прегледи - извършване на годишни технически прегледи на ППС, но същевременно е осъществявало и дейност по изкупуване на стари автомобили. За определяне на възможната за реализиране печалба за времевия период, в който не е работил пунктът за ГТП, вещото лице е изчислило прогнозен размер на приходите, при прилагане на коефициент към декларираните приходи за 2020г. По същия начин е изчислен размерът на съответстващите на приходите разходи (като средно аритметични величини). Установеният оборот за 2020г. от пункта за ГТП е в размер на 107 559,16лв. При така възприетата фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че е налице само първият елемент от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, а именно незаконосъобразен административен акт, който е отменен. Счел е обаче, че за дружеството не са настъпили претендираните вреди в причинно-следствена връзка с отменения акт. Съдът се е обосновал, че заповедта е подлежала на предварително изпълнение по силата на закона и спирането на това предварително изпълнение не е поискано от ищеца. В мотивите съдът е посочил, че заплатената наемна цена за пункта за ГТП не съставлява имуществена загуба за дружеството, тъй като то е осъществявало две икономически дейности, поради което отчетеният разход за наем е общ текущ разход, отнасящ се и до двете дейности. За недоказани са счетени и твърдяните пропуснати ползи, тъй като увеличаването на приходите като следствие от евентуално повишаване на цените и нарастване броя на клиентите не е доказано. Поради това е прието, че не може да се направи извод в твърдяната от ищеца посока, че за периода, в който пунктът за ГТП временно е преустановил функционирането е щяла да бъде реализирана печалба, надвишаваща печалбата за 2020г. Съдът е изтъкнал, че по делото не са представени като доказателства първични счетоводни документи, нито годишни данъчни декларации за 2021г. и 2022г., а отразените във фискалното устройство обороти не могат да се обвържат единствено с дейността в пункта за ГТП. Изводите не вещото лице са счетени за хипотетични и базирани на несравними величини. По тези съображения исковете са отхвърлени изцяло. Решението е правилно в частта за претендираните имуществени загуби и съответно лихвите върху тях и неправилно в частта за претендираните пропуснати ползи и съответно лихвите върху тях. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Съдът правилно е приел наличието на незаконосъобразен акт на ИААА, който формира първия елемент от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, макар впоследствие в мотивите противоречиво да се позовава на предварителното изпълнение на отменената заповед. Неправилен е изводът, че предварителното изпълнение на заповедта, което не е било спряно, е пречка за присъждане на поисканото обезщетение. Незаконосъобразната заповед, която се отменя с обратна сила със съдебно решение, не може да породи законосъобразни правни последици, а още по-малко да бъде законосъобразно изпълнена. Правилни са изводите на Административен съд Пловдив, че наемната цена, заплатена по сключен договор за наем с трето лице не представлява вреда, претърпяна в причинна връзка с отменения административен акт. 3аплащането на тази наемна цена би било дължимо, на база съществуващите търговски правоотношения, по които касаторът е страна и независимо от издаването на заповедта. Поради това решението е правилно като краен резултат в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени загуби. При формиране на изводите относно настъпването на пропуснатите ползи, техния размер и причинната връзка между тях и незаконосъобразното поведение на ответника, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка по спора е останала неизяснена, защото не са давани подробни и конкретни указания на страните по доказателствената тежест, съдът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от принципа на служебното начало при изясняване на спора, а представените доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Ищцовото дружество е търговски субект и като такъв развива търговска дейност. Всяка търговска дейност по закон е свързана с възможността за получаване на търговска печалба, като това е и целта и смисъла за развиване на търговска дейност. 3ащитата на правата по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, съгласно постоянната практика и утвърдени стандарти на защитата на притежанията, установени от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, включва и възможността за обезщетяване на пропуснатите ползи. В тази връзка следва да се посочи § 84 и сл. от решението на ЕСПЧ от 19.01.2017 г. по делото Стамова срещу България. Доколкото касаторът развива търговска дейност, то основателно е твърдението му, че пропуснатите ползи принципно са свързани с невъзможността той да реализира приходи във връзка с тази дейност. Тези нереализирани приходи се измерват на база доказана цена на услугата, която не е могла да бъде осъществена, поради незаконосъобразния акт на ответника. Тази цена е приходът, чието постъпване в патримониума на търговеца е пропуснато. Тъй като този приход не е осъществен, което именно е и причина за завеждане на делото, неговият размер естествено не може да бъде определен с пълна точност. Допустимо е обаче той да бъде определен на база резултатите от търговската дейност на дружеството преди и след исковия период. В тази връзка, и без да са му давани изрични и конкретни указания по доказателствената тежест, ищецът в първоинстанционното производство е положил усилия да докаже твърденията си, именно на база тези резултати. За целта е било изслушано и експертно заключение, което съдът, при допускане на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изцяло не е съобразил. Ищецът надлежно е представил справки декларации по ЗДДС за периода от месец януари до месец декември 2020г. обобщени справки за продажби, извършени от Ем Ви Адвенс ЕООД за обект пункт за ГТП за периода от месец януари до месец декември 2020г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020г. Тези доказателства въобще не са обсъдени от съда, а са само изброени в решението. В същото време изводите на вещото лице, базирани както на тези доказателства, така и на проверката в счетоводството на дружеството, са счетени за неверни, без съдът да е изложил съображения защо. Поради това обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, а делото - върнато на друг състав на Административен съд Пловдив за ново разглеждане и произнасяне. При това на страните следва да бъдат дадени подробни и конкретни указания по доказателствената тежест, съгласно конкретните доказателствени нужди на процеса и предвид конкретните твърдения и възражения на страните. След като съдът е счел, че всички доказателства, по които е работила експертизата трябва да бъдат представени по делото, той е следвало да даде указания за това. След като съдът е счел, че резултатите от търговската дейност за период от една година преди издаване на заповедта не са достатъчни, за да се формира извод за тези резултати за друг бъдещ период, той е трябвало да даде указания на ищеца да представи съответните доказателства. Това следва от задълженията на съда, предвидени в чл. 170, ал.3 АПК и чл.171, ал.5 АПК. Тези задължения не са формални и далеч не се изчерпват с посочването от съда на текстовете на чл.170, ал.1 и ал. 2 АПК. Тези текстове са бланкетни, поради което по всяко конкретно дело указанията, които дава съдът по тежестта на доказване следва да са съобразени с конкретния спор и конкретната фактическа обстановка, нуждаеща се от изясняване. При подобен спор на ищеца следва да се дадат указания за представяне на всички доказателства, свързани с търговската дейност за конкретен период от време, който съдът счита за относими, включително чрез представяне на договори и писмени или гласни доказателства за действията по изпълнението им, както и доказателства, отразяващи отчетността на дружеството, включително фактури и извлечения от счетоводни регистри. На тази база съдът следва да направи извод и за стойността на съответните пропуснати ползи, като има предвид и експертното заключение по делото в тази връзка, както и събрани по повод дадените указания по доказателствената тежест доказателства във връзка с цената на предоставяните услуги, както е посочено по-горе. При формиране на крайните си изводи, съдът следва да има предвид субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 162 ГПК - когато искът е установен по своето основание, той не може да бъде отхвърлен само поради това, че не е установен размерът му, без съдът да е дал съответните указания по доказателствената тежест и без да упражни правомощията, които произтичат за него от принципа на служебното начало. При новото произнасяне съдът следва да изиска уточнение и относно момента, от който се претендира мораторна лихва; според твърденията исковият период за главницата приключва след началния момент, от който се претендира лихвата за забава, което означава неяснота на исковата молба. При този изход от спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, АС Пловдив следва да се произнесе и по дължимостта на всички направени до момента разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение