Решение № 11079 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 325/2011 г.

Решение № 11079 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 325/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София срещу решение № 3301 от 27.10.2010 г. по адм. дело № 1323 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. С него по жалба на Санофи Пастьор СА, Франция, чрез процесуалния представител адв. Константин Стамболов, е отменен АПВ № 900289 от 3.11.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 4 от 4.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и постанови решение по съществото на спора, като се присъдят направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Санофи Пастьор СА, Франция, чрез процесуалния представител адв. Александър Стефанов, оспорва същата като неоснователна лично и представя писмени бележки. Претендира присъждане на съдебна разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил АПВ № 900289 от 3.11.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 4 от 4.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Производството пред административния орган е започнало по искане за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице вх. № 96-00-62 от 18.05.2009 г., предявено пред ТД на НАП-гр. София и е по реда на Наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. (отм.) за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността. Като дейност на заявителя са посочени дейности, свързани с изследване, разработване, използване на продукти с биофармацевтичен произход, предназначени за използване в хуманната медицина. Искането е за данъчните периоди от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г. и е за възстановяване на данък в размер на 67 016.12 лв. По повод ИПДПОЗЛ от 7.10.2009 г., с писмо от 22.10.2009 г. са представени договор за предоставяне на услуги, подписан между Санофи Пастьор СА, Франция като получател и "Санофи Авентис България" ЕООД като доставчик, със срок на действие от 2.05.2007 г. до 31.12.2008 г. Предметът на договора е предоставяне на услуги, включително реклама и промоция на ваксини, консултантски услуги, услуги по събиране, обработване и анализ на информация и други съгласно приложение А и Б към договора. Представени са фактурите, по които се претендира възстановяването на данъка, с приложени към тях справки с описание на вида на фактурираната услуга и формиране на цената, фактури, издадени на "Санофи Авентис България" ЕООД от доставчици на стоки и услуги, включително такива за наем, наем на външна реклама, такса паркинг и пр. Направено е обяснение, че през 2008 г. са издавани на дружеството-получател и молител фактури с данък върху добавената стойност за два вида услуги - свързани с поддържане на досиета на ваксини и осъществяване на контакти с изпълнителната агенция по лекарствата по повод регистрация на ваксини, издаване на разрешения за употреба и продажба, отчитане на нежелани лекарствени реакции. Другата категория са услуги по организиране на симпозиуми, национални конгреси и конференции на медицинска и фармацевтична тематика. При тези събрани в административното производство доказателства е прието, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби на доставчика "Санофи Авентис България" ЕООД. С оглед съдържанието на договора, е прието, че не са налице основанията за възстановяване на ДДС, като съображенията са, че предмет на част от процесните доставки са услуги, които попадат в хипотезата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "б" (рекламни услуги), б."в" (услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услуги по преработка на софтуер) и б."г" (обработка на данни или предоставяне на информация) от ЗДДС. Според тази разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуги, (изброени по-горе) е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, т. е. процесните доставки са с място на изпълнение извън територията на страната и там където е седалището на получателя Санофи Пастьор СА, Франция. За друга част от процесните доставки е прието, че са такива за заплати и премии на персонала, за социални осигуровки, за командировки, за консумативи и пр., които не са свързани с осъществяваната икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС. От фактическа страна е направено и позоваване на обстоятелството, че в справките към фактурите, както и в самите фактури, услугите не са диференцирани по видове, а са отразени общо, което възпрепятства разделянето на сумите по видове услуги, както и че не може да се установи по категоричен начин дали за отделните видове услуги са налице всички изискващи се условия за възстановяване на данъка върху добавената стойност, предвидени в наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. (отм.) за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността и конкретно на чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "б" от нея. С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е прието, че данъкът добавена стойност се явява начислен неправомерно, съответно не е налице право на данъчен кредит. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора и е направен извод за незаконосъобразност на обжалвания пред него акт за прихващане и възстановяване. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се възстановява платеният данък на данъчнозадължените лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната. Според ал. 2 на същата разпоредба, редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите. Това е цитираната по-горе наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, издадена от министъра на финансите, (обн., ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), отм. с § 2 от ПЗР на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., (обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.). В случая спорът се свежда дали са налице предпоставките, визирани в законовата разпоредба, за да се възстанови платения данък. По делото не са били спорни първите две изисквания от нея, а именно, че данъчнозадълженото лице не е установено на територията на страната, но е установено и регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Спорно е последното изискване, закупените стоки, в случая получените услуги да са с място на изпълнение на територията на страната. Административният орган е обосновал извод с оглед характера и съдържанието на договорите, и фактурите към него, че те са с място на изпълнение там, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, т. е. процесните доставки са с място на изпълнение извън територията на страната и там където е седалището на получателя Санофи Пастьор СА, Франция. Така основният спорен момент се явява този дали процесните услуги, за които са издадени фактури от "Санофи Авентис България" ЕООД са такива по чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, в която разпоредба са уредени изключенията от общия принцип по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС относно място на изпълнение при доставка на услуга, което не е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, а е мястото където се намира седалището на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност. Настоящият съдебен състав не възприема изложеното в мотивите на обжалваното решение относно анализирането на процесните видовете услуги. Въпреки направеното отграничен поради фактът, че е претендирано възстановяване само за услугите, свързани с медицинската дейност, а не тези за рекламни и консултански услуги, по които не е претендирано възстановяване, не може да се приеме, че процесните услуги са с място на изпълнение по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Това се установява от съдържанието на самия договор, като в чл. 1 услуги са изброени услугите, които българското дружество като доставчик ще предостави на чуждестранното търговско дружество като получател. Това са т. А - реклама и промоция на ваксините, т. Б - предоставяне на консултански услуги във връзка с продажбата на ваксините, т. В - услугите, свързани с обработване, анализ и предоставяне на информация, т. Г - дейности, свързани с информация за нежелани лекарствени реакции. Това се установява и от представените фактури, издадени на българското дружество - доставчик, с предмет "наем външна реклама", "рекламно каре", "участие в национална конференция", за "самонавиваща се изложбена конструкция", "рекламен щанд и презентация". Представени са копия от покани и обяви в интернет за различни конференции за място и дата на провеждане и условия за участие в конференции, симпозиуми и експертни срещи, организирани от национални лекарски сдружения и пр. Във връзка с това основателно е възражението на касатора, че не става въпрос за организирани от доставчика услуги по организиране на конгрес, симпозиум или експертна среща, а организиране на участие в такива конгреси и симпозиуми по покана на организаторите с рекламна цел - презентация на продукти на френското дружество или ползване на щанд за представяне на негови продукти. По делото не са представени доказателства за предоставяни услуги във връзка с медицинската дейност по договора (т. Д от договора), както се твърди и конкретно такива за администриране на услуги по регистрация и поддържане на досиетата на лекарствените продукти. По повод представените разрешения за употреба на лекарствен продукт и промяна на разрешение за употреба, издадени от изпълнителната агенция по лекарствата, макар и неоспорени от процесуалния представител на приходната администрация, не може да се приеме за установено извършването на медицинска и регистрационна дейност от страна на дружество-доставчик. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се постанови решение по съществото му. При този изход от делото на касатора се следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК в размер на 1 790.00 лв., за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение