Решение № 4253 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3380/2015 г.

Решение № 4253 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3380/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът - Началникът на Митница Столична моли да бъде отменено като неправилно решение № 535/2.02.2015 г. по адм. д. № 10623/2014 г. на АССГ, с което е отменено решение № С-47-0626/19.08.2014 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 491/3.10.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и е върната преписката на началника на Митница Столична за ново произнасяне. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението на началника на Митница Столична да бъде потвърдено. Ответникът по касационната жалба - "Сулааф" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени решение № 535/2.02.2015 г. по адм. д. № 10623/2014 г. на АССГ, с което е отменено решение № С-47-0626/19.08.2014 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 491/03.10.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и върне преписката на началника на Митница Столична за ново произнасяне с указания да се определи нов допълнителен код по ТАРИК и преизчисляване на транспортните разходи, административният съд е приел, че върху фактурата за доставка на керамичните чаши е направена декларация по приложение II от Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 г. на Съвета от 13 май 2013 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китайската народна република /Регламент № 412/2013 г. на Съвета/. Страните не спорят, че е извършен внос на порцеланови чаши от КНР, деклариран е режим допускане до свободно обращение на 4920 бр. порцеланови чаши по ЕАД № 13BG005800Н00089060/10.07.2013 г. от "Сулааф" ЕООД с износител "Вестсъб" - Гуанджоу. В ЕАД е посочен номерът на контейнера СНU3672314 и транспортни разходи 184,18 лв., а също номерата на товарния автомобил, извършил транспорта до София. Приложена е доставната фактура на износителя от 29.05.2013 г. с декларация, че 4920 бр. керамични чаши, които се внасят в ЕС по тази фактура, са произведени от "Зибо фуксинг порцелан Ко" ООД - Китай, като е декларирано, че информацията в тази декларация е пълна и вярна. Положен е подпис, без да е посочено името на служителя, липсва и печат на доставчика, издал фактурата. С Регламент № 412/2013 г. на Съвета е наложено окончателно антидъмпингово мито върху керамични изделия за кухня, произведени в КНР, каквито са процесните чаши, като в т. 7.2 от мотивите за дружествата производители и износители, оказали съдействие при разследването, е определено окончателно мито 17,9%, а за всички останали дружество - 36,1%. По т. 229 от мотивите на Регламента е посочено, че специалните мерки включват представяне на валидна търговска фактура пред митническите органи на държавите членки, която отговаря на изискванията, изложени в приложение II към настоящия Регламент. Към вноса, който не е придружен от такава фактура, се прилага остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за всички други износители. По т. 232 от мотивите на Регламента е прието, че антидъмпинговото мито следва да се прилага не само за неоказалите съдействие производители износители, но и за онези производители, които не са имали никакъв износ за Съюза през периода на разследването. С чл. 1, § 2 от Регламента е определено окончателно антидъмпингово мито за дружествата посочени в приложение I в размер 17,9%, а за всички други дружества - 36,1 %. Според чл. 1, § 3 от Регламента индивидуалните антидъмпингови ставки, определени за дружествата, посочени в § 2, се прилагат, ако пред митническите органи на държавите членки се представи валидна търговска фактура, която отговаря на изискванията в приложение II. Ако такава фактура не се представи, се прилага митото, приложимо за "всички други дружества". В приложение II, т. 1 към Регламента има изискване в декларацията към търговската фактура да е посочено името и длъжността на служителя на субекта, издал търговската фактура. В случая това изискване не е изпълнено, поради което не е налице декларация върху фактурата, съставена по изискванията на приложение II, и на основание чл. 1, § 3 от Регламента правилно митническите органи са определили антидъмпингово мито в размер 36,1 % порцелановите чаши, като произведени от всички други дружества. Неправилно съдът е приел, че декларацията от неизвестно лице може да установи произход на чашите от производител, вписан в приложение I към Регламента, като оказал съдействие при разследването. Решението в тази част е неправилно. В частта за транспортните разходи митническите органи са включили в облагаемата стойност разходите за транспорт от КНР до Солун с контейнер, посочен в ЕАД в размер 1087,18 лв., в който размер са фактурирани на вносителя от спедитора по транспортната фактура. Съдът е приел, предвид отбелязването в корабната товарителница, че 1990 кг товар заемат една четвърт от контейнера, че процесните чаши не са единствената стока по вносната ЕАД и заплатените транспортни разходи следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност само за една четвърт. Изводът е напълно необоснован. Видно от ЕАД процесните 4920 бр. чаши имат тегло 1990 кг, каквото тегло е отбелязано в корабната товарителница за контейнера и е взето предвид при определяне на транспортните разходи. Основателен е доводът на касатора, че липсват доказателства да е имало други стоки в контейнера. В представената ЕАД не са посочени други внесени стоки, както неоснователно поддържа ответникът. Правилно органите по приходите са включили в митническата облагаема стойност доказаните транспортни разходи по фактурата на спедитора. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено. Общо решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против решението на началника на Митница Столична. На касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение 565,36 лв. за първата инстанция. В касационното производство не е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,