Решение № 683 от 23.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 491/16.05.2022г., постановено по административно дело 1263/2021г. на Административен съд- София-област, с което е отменено като незаконосъобразно решение 23/07/2/0/00298/3/01/03/01 в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ по договор BG06RDNP001-7.008-0008-C01 от 14.12.2019г. в размер на 1935,15 лева за доставка и монтаж на осветително тяло; на слънчев колектор в размер на 5930,70 лева и на соларен контролер в размер на 607,38 лева.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3, предл.1 и 3 от АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Претендира се присъждането на направените по делото съдебни разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност процесуалният представител прави и възражение за прекомерност на заплатения от ответната страна адвокатски хонорар.

Ответникът- община Костенец, счита касационната жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като взе предвид направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Производството пред Административен съд- София-област е образувано по жалбата на община Костенец срещу решение 23/07/2/0/00298/3/01/03/01 в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ по договор BG06RDNP001-7.008-0008-C01 от 14.12.2019г. по отношение на следните позиции- 1935,13 лева за доставка и монтаж на осветително тяло- тип LED панел 60х60 см; на 5930,70 лева за доставка и монтаж на слънчев колектор и на 607,38 лева за доставка и монтаж на соларен контролер. Решението е постановено по подадена заявка за окончателно плащане 23/07/2/0/00298/3/01 от 10.09.2021г. в размер на 186 466,50 лева по проект Ремонт и реконструкция на общинска сграда в град Костенец с цел подобряване на енергийната ефективност. Посоченият проект е финансиран по мярка 7- Основни услуги и обновяване на селата в селските райони, подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура чрез процедура за подбор на проектни предложения BG06RDNP001-7.008- Енергийна ефективност Реконструкция, ремонт, оборудване и/ или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност.

След подаване на заявлението за окончателно плащане, на 06.10.2019г., е извършена проверка на място от инспектори от РТИ-София. При проверката е установено, че част от разходите за строително-монтажни дейности по административен договор BG06RDNP001-7.008-0008-C01 от 14.12.2019г. не са изпълнени в обема и съгласно техническите характеристики, одобрени от ДФЗ-РА. Констатираните несъответствия са отразени в контролен лист, връчен на кмета на община Костенец на 19.10.2021г. На община Костенец е предоставен 14-дневен срок за възражения във връзка с констатираните нередности. В предоставения срок общината не е направила възражения по направените от експертите на РТИ констатации.

Относимите към предмета на спора констатации за допуснати несъответствия са по отношение на следните дейности:

• Доставка и монтаж на осветително тяло тип LED панел 60*60 см, комплект с енергоспестяваща лампа 36W/220V- при одобрено количество 95 броя в действителност са изпълнени 74 броя;

• Монтираният слънчев колектор е с различни технически характеристики от одобрените от ДФЗ- РА;

• Поставеният соларен контролер също е с различни технически характеристики от одобрените от ДФЗ-РА.

В рамките на съдебното производство е изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза, което е изцяло кредитирано от съда при преценката на доказателствения материал. Вещото лице сочи, че след извършената проверка на място е установило, че в сградата са монтирани 95 броя осветителни тела. По отношение на монтираните слънчев колектор и соларен контролер вещото лице сочи, че констатациите му относно техническите им характеристики съвпадат напълно с резултатите от проверката на място, отразени в контролния лист. Според вещото лице изградената соларна система доближава или надвишава параметрите на предвидената такава в първоначалното задание. По отношение на ри разпита си в с.з. вещото лице пояснява, че параметрите на монтираните уреди напълно съответстват на целта на инвестицията.

При тези доказателства административният съд е стигнал до извод, че направените промени не са от такова естество да променят предназначението на инвестициите, нито водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности. Поради това е приел, че решението на административния орган в оспорената му част е постановено в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което го е отменил.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неговата необоснованост.

В частта, с която е отказано частично изплащането на финансова помощ по договора, сключен с община Костенец, решението на административния орган е обосновано с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Наредбата). Съобразно цитираната норма, Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ, когато одобреният проект е изпълнен неточно, включително когато бенефициентът е придобил активи и/или изпълнил дейности предмет на подпомагането, с технически параметри, различни от одобрените от ДФЗ РА, или от Управляващия орган на ПРСР 2014 2020 г. или в отклонение от количествено-стойностна сметка, когато констатираните различия/отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи, или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията, съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ и/или в административния договор, съответно заповедта за предоставяне на финансова помощ.

След подаденото искане за окончателно плащане, в съответствие с чл.17, ал.2 от Наредбата е извършена проверка на място, при която са установени редица несъответствия на изпълненото с одобрения проект. Установено е, че вместо заложените по проект 95 броя осветителни тела тип LED панел 60*60 см, комплект с енергоспестяваща лампа 36W/220V, са монтирани 74 броя, т.е монтирани са с 21 броя по-малко от предвидените и от отразените в документацията осветителни тела от посочения тип. Тези констатации са отразени в доклад, изготвен съобразно чл.17, ал.4 от Наредбата, който представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила в съответствие с чл. 179 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Спазени са и разпоредбите на чл.17, ал.5 и 6 от Наредбата- докладът е връчен на кмета на общината и в уведомителното писмо изрично е посочена възможността и срокът за депозиране на възражения и становище по него. Липсват доказателства, че в дадения срок общината е депозирала възражения, свързани с констатациите в доклада. Остават недоказани твърденията на жалбоподателя, че изпълненото количество отговаря на заложеното в КСС и са доставени и монтирани 95 броя осветителни тела от посочения вид. Следва да се уточни, че именно установеното по време на проверката на място е относимо към издаването на оспорения административен акт. Констатациите на вещото лице, че в обекта са монтирани посоченият брой осветителни тела не оборват установеното при проверката на инспекторите от РТИ, доколкото вещото лице е извършило проверката си на място много след подаването на заявката за окончателно плащане и издаването на акта.

Констатациите, че изпълнените слънчев колектор и соларен контролер са с технически параметри, различни от предвидените в одобрения проект, също не са оборени от събраните по делото доказателства. Напротив- вещото лице е констатирало същите несъответствия между изпълнените на място и предвидените в проекта слънчев колектор и соларен контролер. По делото липсват доказателства, че общината е уведомила ДФЗ-РА за възникнали трудности за доставка на активи с одобрените технически параметри, което налага замяната им с активи с различни технически параметри. Ето защо следва да се приеме, че описаните по-горе несъответствия водят до необоснованост/недопустимост на заявените за подпомагане дейности или разходи и обосновават наличието на предпоставката за отказ за частично изплащане на финансовата помощ, посочена в т.2 и цитирана по-горе в решението.

Като е стигнал до противоположни изводи, които не се обосновават от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено поради наличието на касационното основание по чл.209, т.3, предл. ІІІ от АПК.

Тъй като не са налице предпоставките по чл.222, ал.2 от АПК, спорът следва да бъде решен по същество.

Във връзка с изложеното по-горе съдът намира, че постановеният административен акт в оспорената му част не страда от пороците по чл.146 от АПК. Актът е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания, мотивирали издаването му и при спазване на визираната в Наредбата процедура. По изложените по-горе съображения касационната инстанция приема, че актът съответства на материалния закон и неговата цел. При липсата на основания за отмяна на акта, предявеното от община Костенец оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора, своевременно предявената от касационния жалбоподател претенция за присъждане на разноски се явява основателна. От страна на ДФЗ са направени разноски за заплащане на държавна такса за касационната жалба в размер на 67,78 лева. На основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на Държавен фонд Земеделие следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда на чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25 от НЗПП. С оглед стойността на материалния интерес, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за всяка една инстанция. Общият размер на разноските възлиза на 467,78 лева.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,