Решение № 3387 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13317/2009 г.

Решение № 3387 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13317/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Величка Борисова Дойчева и Ирина Стаменова Менчева, двете от с. Иваняне, район "Банкя" - СО, чрез пълномощника им - адв. Мирела Станкова, против Решение № 57/19.08.2009 г. по адм. дело № 7561/2008 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - началника на Столична РДНСК, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторите, против Заповед № ДК-02-СО-156/17.10.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, е наредено премахването /възстановяването/ на незаконен строеж: "Масивна плътна ограда с височини от 2.26 м. до 2.46 м.. и 2.60 м."/ с възстановяване оградата с височина до 2.20 м., съобразно издаденото от главния архитект на район "Банкя" - СО, Разрешение за строеж № 92/17.12.2007 г., на основание чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, за ограда с височина до 2.20 м./, изграден между УПИ ХIV-92 и УПИ ХIII-93, кв. 19а по плана на с. Иваняне, район "Банкя" - СО. При анализ на доказателствата, вкл. и на приетата без възражения съдебно-техническа експертиза, е направен извод, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, в частта му над изградената височина от 2.20 м., извършен в несъответствие с издаденото разрешение за строеж. Налице е позоваване на разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която при денивелация на терена височината на оградата се смята от страната на по-ниския терен-в случая откъм УПИ ХIV-92, поради което законосъобразно е постановено премахването му. Така постановеното решение е правилно. По делото са налице безспорни данни, че процесната "масивна плътна ограда" е изградена в УПИ ХIII-93, кв. 19а на с. Иваняне, в несъответствие с издаденото Разрешение за строеж № 92/17.12.2007 г., съгласно което е разрешено строителството й, с височина до 2.20 м., при условията на чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. На място, по данни от съставения Констативен акт от 14.08.2008 г. и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, е установено, че оградата е изградена в съществено отклонение от тази височина, като по цялата й дължина височината е в рамките от 2.26 м. до 2.46 м. и 2.60 м., което е достатъчно основание за квалифициране на същата като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3, във вр. с т. 2 от ЗУТ, в отсъствие на строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж за ограда с височина над 2.20 м.. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в цитирания констативен акт не са оборени в хода на съдебното производство, както и липсва оспорване на приетата експертиза. Съдът не е изложил съображения за търпимостта на строежа, по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ, като пречка за премахването, но с оглед годината на изграждането му 2007-2008 г., разпоредбата е неприложима, поради което и не е обсъждана. Поради тази причина не са налице и предпоставките за узаконяването му, след датата 25.01.2004 г., поради което изводите на съда за наличието на незаконен строеж, подлежащ на премахване на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, са законосъобразни и обосновани. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон, поради това, че откъм страната на УПИ ХIII-93, височината на оградата съответства на издаденото разрешение за строеж, установено от вещото лице - инж. Дечков, както и че денивелацията между двата терена, е на 0,50 м. от оградата. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 5, изр. 2 от ЗУТ, на която се е позовал и решаващия съд, при денивелация на терена между съседни УПИ-та, височината на плътната част на оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен, като в случая отчитането е откъм терена на УПИ ХIV, който е по-нисък, с което е спазен закона. В заключението на вещото лице Дечков липсва констатация за денивелация между двете УПИ-та, както и за отстояние на новата ограда на 0,50 м. от старата, респ. от терена на УПИ ХIV. Изложеното налага извода за отсъствие на касационни основания основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,