Решение № 251 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 133/2010 г.

Решение № 251 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 133/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. А. В. против присъда № 421 от 2.12.2009 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2176/09 г. Изтъкват се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК с искане за оправдаване на подсъдимия или алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че деянието е несъставомерно и по делото са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание защитникът (адв. Иванов) поддържа жалбата и доводите, които са изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 421 от 2.12.2009 г. по в. н. о. х. д. № 2176/09 г. Софийският градски съд е отменил оправдателната присъда от 21.01.2009 г. по н. о. х. д. № 8057/06 г. на Софийския районен съд и е признал подсъдимия А. А. В. за виновен в това, на 1.10.2004 г. в гр. С., в офиса на фирма "Нюман" ООД да е възбудил и поддържал у С. Г. заблуждение и с това да му е причинил имотна вреда в размер на хиляда и петстотин лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е постановил присъда по чл. 209, ал. 1 НК, в чиито диспозитив липсва задължителен признак - специалната цел на дееца, която законът изисква за посоченото престъпление. Съображения за наличието на този признак в мотивите на присъдата също няма. Принципно е положението, че съдът може да осъди подсъдимия само ако е констатирал всички признаци от състава на престъплението в обективно и субективно отношение. Допуснато процесуално нарушение има съществен характер и само по себе си е достатъчно основание за отмяна на присъдата. При това положение не е необходимо да се отговаря на останалите доводите, изложени от защитника. Може само да се отбележи, че за да е налице престъплението измама деецът трябва да е изграждал и/или поддържал неправилна представа за съответните факти от действителността у лицето, което е направило имущественото разпореждане. Освен това, съдът по същество е свободен в оценката на доказателствените средства, но неговите правомощия не са безгранични - преценката на свидетелските показания не може да почива на изолирани изрази, а на техния действителен смисъл и съдържание. С оглед на посочените аргументи за допуснато съществено процесуално нарушение присъдата на въззивния съд следва да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК