Решение № 1019 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2016 г.

Решение № 1019 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Т. Г. В. от гр. Х. срещу решение № 2320/08.04.2016 г. по адм. д. № 3132/2015 г. по описа на Административен съд-С. град. С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ ангажира становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началникът на ДНСК за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № РД-14-1488/10.11.2006 г. на зам. началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж "гараж" в УПИ ХI-53 и УПИ II-53,кв. 7 по плана на с. К., общ. Х.. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след подробен анализ на изяснената по делото фактическа обстановка, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК- давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната с получената надлежно Покана за доброволно изпълнение с изх. № ХС-198-01-261 от 20.11.2012 г., а Удостоверение за търпимост № 16/03.06.2013 г., издадено по § 16 от ПР на ЗУТ е неотносимо. Така постановеното решението е правилно и законосъобразно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК и издадено след влизане в сила на заповедта Удостоверение за търпимост № 16/03.06.2013г, след изработване на изм. на ПУП и придобиване собствеността върху съседния УПИ, в който навлиза разпоредения за премахване "гараж". Това удостоверение обаче не сочи на неизискуемост на задължението за премахване на незаконния строеж, тъй като е издадено по реда на § 16 ПР на ЗУТ, след влизане в сила на заповедта за премахване, т. е. при безспорно установен с влязъл в сила административен акт незаконен строеж /заповед № РД-14-1488/10.11.2006 г. на зам. началника на ДНСК/. Освен това нормативно визираната относимост на удостоверението за търпимост е само и единствено в нотариалното охранително производство за сключване на сделка за прехвърляне на собствеността върху строежа. Следователно удостоверението за търпимост не съставлява основание по чл. 292 от АПК, сочещо на неизискуемост на изпълнението по влязлото в сила изпълнително основание /заповед № РД-14-1488/10.11.2006 г. на зам. началника на ДНСК/ . Това е така, тъй като удостоверението за търпимост не е относимо към законосъобразността на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/, поради нормативно въведеното задължение на ДНСК да изследва търпимостта на строежа в производството по чл. 225 ЗУТ. Обоснован е и извода на административният съд за прекъсване на давността по чл. 285, ал. 1 АПК с изпратената Покана за доброволно изпълнение изх. № ХС-198-01-261 от 20.11.2012 г., връчена надлежно на адресата на заповедта на 21.11.2012 г. Съгласно спец. норми на чл. 285 във вр. с чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК, с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК, в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство, се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК, изпълнителното производство е висящо и давност не тече. Неоснователни са възраженията по касационната жалба досежно приетата по делото тройна графологична експертиза, назначена след оспорване на единичната такава. Експертизата сочи категорично, че положения подпис на известие за доставяне № ИД PS 630000CWP8V е на Т. Г. В. Заключението е обсъдено по реда на чл. 202 ГПК във връзка с подадена последваща молба от Вълчев до началника на ДНСК на 10.12.2012 г. за отлагане на изпълнението, в която изрично се сочи, че искането е във връзка с получена Покана за доброволно изпълнение изх. № ХС-198-01-261 от 20.11.2012 г. С оглед на изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,