Решение № 336 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2015 г.

Решение № 336 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2015 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Иванов Илиев, представляван от адв. Манова срещу решение № 4 от 9.01.2015 г. по адм. дело № 230/2014 г., постановено от Административен съд гр. Кюстендил /АС/. Със същото е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл. 1 от ЗОДОВ за изплащане на обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди причинени в резултат на неправомерно обработване на личните му данни, от Сдружение Ловно-рибарско дружество "Елен" гр. Кюстендил /СЛРД/. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - Сдружение Ловно-рибарско дружество "Елен" гр. Кюстендил, чрез адв. Хаджийски изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневния срок за касационното обжалване на решението. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е било образувано по предявен от Т. И. И. иск по чл. 1 от ЗОДОВ за изплащане на обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди причинени в резултат на неправомерно обработване на личните му данни, изразяващо се в разкриване на лични данни - трите имена, ЕГН и адрес, съдържащи се в Заповед № 11/27.09.2013 г. на председателя на Управителния съвет на СЛРД "Елен" - гр. Кюстендил, чрез предоставяне на същата на председателя на Ловно-рибарска дружина № 29 - с. Ц., община Невестино и прочитането и пред членове на дружината на 5.10.2013 г., както и чрез залепване на заповедта на прозореца на магазина в с. Илия и на навеса на разклона по пътя с. Илия - с. Ветрен. Административен съд гр. Кюстендил след събиране на надлежни доказателства е приел исковата претенция за недоказана и неоснователна и е отхвърлил същата изцяло. За да постанови този резултат, съдът е счел, че липсва част от задължителните предпоставки за реализиране отговорността на държавата в лицето на Сдружение Ловно-рибарско дружество "Елен" гр. Кюстендил, а именно - претърпени вреди и причинно следствена връзка между тях и незаконосъобразното действие на ответника като администратор на лични данни. С оглед на тези правни изводи, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция и е осъдил Т. И. да заплати деловодни разноски в размер на 370 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, Т. И. не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД физическо лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. За да възникне отговорността по горецитирания текст е необходимо да се установи, че данните са обработени от администратора неправомерно, за физическото лице са настъпили вреди и същите са в причинно-следствена връзка с неправомерното обработване на лични данни. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че в конкретния случай не са налице някои от задължителните елементи за настъпване на отговорността. Видно от Решение № СЛ-67/19.06.2014 г. на Комисията за защита на лични данни /Комисията/ е прието, че обработването на лични данни на И., чрез действия по предоставяне на Заповед № 11/27.09.2013 г., с която му е наложено наказание, на председателя на Ловно рибарска дружина 29 - с. Ц. съставлява неправомерно действие на СЛРД "Елен" - гр. Кюстендил като администратор на лични данни, доколкото е извършено в нарушение на изискванията на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. Действията по разлепване на заповедта на съответните места не е признато за неправомерно обработване на лични данни от Комисията. С оглед на тези констатации, АС Кюстендил правилно е приел, че липсва причинна връзка между претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в "психически тормоз и уронване на престижа и доброто му име в обществото" и действията на СЛРД "Елен" при обработване на личните му данни. Видно от жалбата пред първоинстанциония съд, ищецът е претендирал неимуществени вреди като последица от разпространението на личните му данни, чрез разлепване на заповедта на публични места. Първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че след като действията по разлепване на заповедта не са обявени от Комисията за неправомерно обработване на лични данни, то жалбоподателят неоснователно претендира обезщетение за тях. Правилни са изводите на първоинстанциония съд, че И., не е успял да докаже и реално претърпени неимуществени вреди. Предвид изложеното, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,