Решение № 13992 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3519/2017 г.

ВАСII отделение20.11.2017 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7400 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 2716/2016 г. по описа на Административен – съд София-град. ОСЪЖДА Митница Столична да заплати на [фирма] разноски пред касационната инстанция разноски в размер на 340 (триста и четиридесет) лева Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13992 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3519/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 7400 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 2716/2016 г. по описа на Административен – съд София-град. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, [фирма], чрез процесуалния си представител, в представени писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град [фирма] е оспорило решение № РЗМ-5800-4/32-3434/6.01.2016 г., на началника на Митница Столична към ЕАД № MRN15 BG005807 Н0230890/26.11.2015 г., потвърдено с решение № Р-65/16.07.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което са променени тарифните кодове на стоки № 7, 8 и 9 от цитирания ЕАД и е определено допълнително мито в размер на 1300, 52 лева и ДДС в размер на 260, 11 лева. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което е отменил същия. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че внесените стоки са били поставени под митнически режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС". Описаните в ЕАД стоки под № 7 –"неокомплектована настенна разпределителна кутия" с деклариран код 8538 10 00 90, под № 8 -"оборудвана настенна разпределителна кутия" с деклариран код 8537 10 10 90, стока под № 9 "свръзки и контактни елементи за проводници и кабели, оптична муфа" с деклариран код 8536 90 10, като стоките са декларирани с държава на произход и изпращане Китай и държава на получаване България. Обосновано съдът е приел, че процесните стоки от ЕАД не следва да бъдат класирани в позиция 3926 "Други изделия от пластмаси и изделия от другите материали от № 3901 до 3914". Видно от приетите по делото писмени доказателства, включително заключението по съдебно-техническата експертиза, декларираните стоки с № 7, 8 и 9 представляват съединителни елементи към оптични кабели и за тяхната класификация е определящо предназначението им, а не материалът, от който са изготвени. С оглед изложеното и поради липса на твърдените в касационната жалба основания за отмяна, решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски. Обаче с оглед фактическата и правна сложност на делото, възражението за прекомерност на адвокатския хонорар се явява основателно. Претендираният адвокатски хонорар от 840 лева е необоснован. Предвид присъдените разноски от първоинстанционният съд, ако той бъде присъден в пълен размер, общата сума за адвокатско възнаграждение за двете инстанции би надхвърлила материалния интерес по делото от 1560,63 лева, а това не е целта на съдебното производство. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 340 лева - минималното за този вид дела, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1