Решение № 387 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2011 г.

ВАСVII отделение10.01.2012 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4447 от 28.12.2010 г. по адм. д. № 4103/2010 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Живко Стефанов Кавалов срещу заповед № 2313/159/06 от 03.05.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 387 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Столична дирекция на вътрешните работи - отдел "Пътна полиция" срещу решение № 4447 от 28.12.2010 г. по адм. д. № 4103/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 2313/159/06 от 03.05.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ изземване на свидетелството за управление на МПС № 257526913, издадено от "ОПП" СДВР на Живко Стефанов Кавалов, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Излага се касационно основание за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Представя се копие от наказателно постановление № 142162/25.11.2004 г., от което е видно, че е връчено на на 28.03.2005 г. Ответната страна е представила писмена защита, в която излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава заключение, че жалбата следва да се уважи. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Жалбата подадена от Столична дирекция на вътрешните работи - отдел "Пътна полиция" е подписана от юрисконсулт, който е приложил пълномощно за процесуално представителство от началника на Отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, страна в първоинстанционното производство и издател на акта. Разгледана по същество жалбата е основателна. В мотивите на оспорената пред съда заповед е посочено, че на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959/07 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, на водача са отнети 45 контролни точки с влезли в сила наказателни постановления № 142162/25.11.2004 г. - отнети 4 к. т., № 1494/18.01.2005 г. - отнети 10 к. т., № 52243/01.06.2005 г. - отнети 16 к. т., № 56487/13.06.2005 г. - отнети 9 к. т. и № 2313/1259/06/12.05.2006 г. - отнети 6 к. т. За да отмени оспорената заповед, съдът е изложил мотиви, че съгласно удостоверение рег. № ПО175 от 16.06.2010 г. на ОПП при СДВР наказателно постановление № 142162/25.11.2004 г. е връчено лично на 28.03.2005 г., но доказателства за това не се представят и от писмо рег. № 37893/11.11.2010 г. на РУП Казанлък се установява, че за връчването на наказателно постановление № 1259/2006 г. няма обратна разписка или друг документ, удостоверяващ надлежно връчване на неговия адресат. Съдът е приел, че след като две от наказателните постановления не са връчени, не са годно основание за отнемане на контролни точки на водача - чл. 3, ал. 1 от наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Липсата на основание за отнемане на 10 контролни точки не позволява да се осъществи състава на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като от общо 39 контролни точки, с влезли в сила наказателни постановления на водача са отнети 36 точки. Направен е извод, че с влезли в сила наказателни постановления са отнети само 36 контролни точки, поради което е налице нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 171, т. 4 и чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, представляващо основание по чл. 146, т. 4 за отмяна на оспорената заповед. В касационната жалба се посочва, че както е записано в издаденото удостоверение, срокът за съхранение на административно наказателните преписки е изтекъл и те се архивират. Представено е като доказателство заверено копие от наказателно постановление № 142162/25.11.2004 г., с разписка подписана от Живко Кавалов под текста на постановлението, че е връчено лично на 28.03.2005 г., като се излагат доводи, че с отнетите с него 4 контролни точки жалбоподателят е загубил правоспособност. Писменото доказателство не е оспорено от ответника. С оглед представените доказателства, се установява, че наказателно постановление № 142162/25.11.2004 г. е връчено и е влязло в сила, няма твърдение да е обжалвано, с което е опровергават изводите на съда в тази насока. Няма доказателства за връчването на наказателно постановление № 1259/2006 г., с което са отнети 6 контролни точки, както е приел съда, но с безспорното установяване, че са връчени останалите наказателни постановления, отнетите контролни точки по тях общо са 39, с което е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 4 и чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и издадения административен акт за налагане на принудителна административна мярка се явява законосъобразен. С оглед представените писмени доказателства в настоящото производство, решението на административния съд се явява неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 171