Решение № 8212 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2014 г.

Решение № 8212 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Венцислав Василев Найденов, гр. Враца, срещу Решение № 375 от 18.07.2014 г., постановено по адм. дело № 225/2014 г. по описа на Административен съд Враца, в частта му, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 500 лева до претендираната сума от 3000 лева и искът за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 54,90 лева до претендираната сума от 200 лева. Твърди се, че решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което са изложени подробни съображения Претендира се отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважат в цялост исковите претенции. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан предявения от Венцислав Василев Найденов гр. Враца, против СДВР иск предявен на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за причинени неимуществени вреди за сумата от 500 лв. и имуществени вреди за сумата от 54,90 лева, произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт, заповед за задържане № 04-1351/29.04.2013 г., издадена от полицейски орган при 04 РУП СДВР, ведно с лихва върху сумата до окончателното и изплащане. В останалата част до претендирания размер за неимуществени вреди от 3000 лв. и имуществени вреди от 200 лева, предявените искове са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, като незаконосъобразен, налице са причинени от него вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди в размер от 500 лв. и имуществени в размер на 54.90 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Венцислав Найденов от гр. Враца, против СДВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал да му бъдат присъдени претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева, изразяващи се в преживян физически и психически дискомфорт и страдание, причинени от временно ограничаване на правото му да се движи свободно, за срока на задържане, както и имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи транспортни разходи, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковете, до окончателното им изплащане. Твърдените вреди се основават на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - заповед за задържане № 04-1351/29.04.2013 г. на полицейски орган при 04 РУП-СДВР, отменена с влязло в сила Решение № 501 от 29.01.2014 г., постановено по адм. дело № 5068/2013 г. по описа на Административен съд София-град. За установяване основателността и размера на предявените искове от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове. Неоснователно е твърдяното в касационна жалба, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характера му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение, като е съобразен периода на задържането, предприетите въз основа него действия и отражението им върху състоянието на жалбоподателя. Предявеният иск за неимуществени вреди не се основава на фактически състояния, налагащи лечение. Останало е и недоказано твърдението, че задържането е оповестено във вестник "Монитор", в резултат на което неограничен кръг от хора са разбрали за този факт. На обезщетяване подлежат вътрешните и душевни състояния, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. Въз основа на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е определил правилно размера на вредите в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване именно с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди и в тази част напълно се споделя от настоящата инстанция. Несъстоятелно е соченото в жалбата твърдение, че първоинстанционният съд, като не е обсъдил в дълбочина свидетелските показания на изслушания свидетел, е допуснал съществено процесуално нарушение. В оспореното решение съдът подробно е изложил установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Състоянието на ищеца е установено от показанията на допуснатия и разпитан по делото свидетел, от чиито показания е установено обективното му състояние, което обуславя основателност и доказаност на претенцията в приетия от съда размер. Неоснователна е касационната жалба на Венцислав Найденов против решението на административния съд и в частта му, с която частично е отхвърлен предявеният иск за причинени имуществени вреди. Решението по отношение на частичното уважаване на иска за имуществени вреди до размера, подкрепен с доказателства, е правилно и обосновано. Настоящата инстанция споделя мотивите на обжалваното решение в тази му част, поради което не следва да ги преповтаря. Не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недадени указания от съда, за надлежно удостоверяване на датата върху представените писмени доказателства. Съдът е дал допустимите от закона указания, а именно за кои факти и обстоятелства доказателствената тежест е на ищеца, като е недопустимо в хода на съдебното производство да извърши преценка дали представените такива основават исковата претенция по размер. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение