Решение № 186 от 30.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1085/2011 г.

Решение № 186 от 30.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1085/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД "В." против постановеното от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, решение от 07.07.2011 г. по гр. д. № 305/2011 г., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 03.11.2010 г. по гр. д. № 9387/2009 г., в обжалваната му част, с която са уважени изцяло предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ . К. твърди недопустимост на постановеното въззивно решение, предвид наличието на осъдително решение за обезщетяване търпимите от ищците - С. Х. Р., Е. Р. Р., Е. Р. Р., Р. Р. Х. и Е. А. Х. - вреди, постановено срещу делинквента - Г. П. Г., което изключва правния им интерес от предявяване на преки искове срещу застрахователя на делинквента, за причинените от последния вреди, на основание сключена помежду им задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Касационната жалба се основава единствено на доводи за недопустимост на въззивното решение и не съдържа такива по преценка на правилността му, на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответните страни - С. Р., Е. Р., Е. Р., Р. Х. и Е. Х. - чрез процесуалния си представител адв. А. Д. - оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират възмездяване на понесени в касационното производство разноски. Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение в съответствие с касационните доводи наведени в същата, приема за установено следното: Производството /в частта - предмет на касационно обжалване/ е образувано по активно субективно съединени искове на касаторите, за обезщетяване претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на общ наследодател - Р. Р., настъпила при ПТП, по вина на водача на МПС - Г. Г., на основание сключена за същото задължителна застраховка " Гражданска отговорност " с ответника [фирма]. В образуваното срещу извършителя наказателно производство са уважени гражданските искове на ищците С. Р., Е. Р. и Е. Р. - по 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на всяко от лицата и гражданските искове на Р. Х. и Е. Х. - в размер на по 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди всекиму, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане. Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, са за осъждане ответното дружество да заплати на ищците застрахователни обезщетения, в размер идентичен на присъдения от наказателния съд в тежест на делинквента. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са уважени изцяло предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди, излагайки мотиви за допустимост на исковете, като непротиворечащи на постановление 7/1977 г. и съобразявайки, че липсват доказателства за удовлетворяване на ищците от делинквента, въпреки невъведени от ответника възражения в тази насока. Касационното обжалване е допуснато с определение № 225/03.04.2012 г. по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, при уважен иск за обезщетяване на същите вреди, търпими от ПТП по вина на водача на застраховано по задължителна застраховка " Гражданска отговорност " МПС, срещу делинквента и наличие на изпълнителен титул в полза на пострадалия. По правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, с приемането на ТР № 2/06.06.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, е преодоляна противоречивата съдебна практика. Със същото е прието, че при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента е допустим прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка " Гражданска отговорност ", с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /респ. чл. 407, ал. 1 отм. ТЗ /. Плащането на присъденото по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение е от значение само за основателността - пълна или частична - на предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ / чл. 407, ал. 1 отм. ТЗ /, но не и за допустимостта му. Деликтното и прякото - спрямо застрахователя - право на увредения не съществуват в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, а успоредно, като конкуриращи се, без да се изключват взаимно. Решението по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД няма сила на пресъдено нещо спрямо застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и не е процесуална пречка за разглеждането на иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ спрямо последния. Предвид отговора на процесуалния въпрос, даден с ТР № 2/2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, атакуваното въззивно решение, постановено в съответствие с даденото разрешение, следва да бъде потвърдено . Проверка на други касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, при липсата на изрични доводи в касационната жалба, настоящият състав не дължи. С оглед изхода на делото, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат възмездени понесените от ответните страни разноски - 100 лв. адвокатско възнаграждение, чието договаряне и заплащане е доказано по делото . Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 1 предл. първо ГПК, Върховен касационен съд, второ търговско отделение