Решение № 2075 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2011 г.

Решение № 2075 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пирин Русланов Соколов от гр. София против Решение № 466/4.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4721/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 8060/4.06.2010 г. на началника на 07 РУ "Полиция" - СДВР, с която е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на пистолет "Макаров" кал. 9 х 18 мм, № ВГ 5035 и револвер "ZKR" кал. 22LR, № 0330014317. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на 07 РУ "Полиция" - СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на Пирин Русланов Соколов от гр. София срещу Заповед № 8060/4.06.2010 г. на началника на 07 РУ "Полиция" - СДВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, отменен, (ЗКВВООБ отм.) му е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на пистолет "Макаров" кал. 9х18мм, № ВГ 5035 и револвер "ZKR" кал. 22LR, № 0330014317. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по ЗКВВООБ , отм. е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и при всяко искане за издаване на разрешение по ЗКВВООБ , отм. - първоначално или последващо, в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че предотвратяването на евентуални или потенциални посегателства не може да мотивира издаването на разрешение, нито продължаването на действие на вече издадено такова. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ , отм., разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящият случай, в административния акт се сочи основанието "недоказана необходимост". В нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е предвидено, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Анализът на тези разпоредби налага извода, че в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, е да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно решение. Издаденото в полза на Соколов Разрешение № 321/02.02.2007 г. е със срок на действие до 2.02.2010 г., с изтичането на който се погасяват учредените в негова полза права. След като действието на акта е ограничено със срок и условията за издаването му са свързани с личността, то правото, произтичащо от административния акт се погасява с изтичането на този срок. Подновяването на издадено разрешение се извършва в самостоятелно и независимо производство, което съществува отделно и производството по издаването му не е зависимо и от резултата на вече приключилото такова по издаване на първоначалното разрешение. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост на заявителя от носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие. В хипотезата на подновяване срока на вече издадено разрешително, органът също не е длъжен да установява, че необходимостта от носене на оръжие за заявителя е недоказана или отпаднала. Изложеното налага извода, че при всички случаи на първоначално издаване или продължаване срока на вече издадено разрешително за дейности по ЗКВВООБ отм., в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. В искането на Соколов от 19.04.2010 г., при вече изтекъл срок на издаденото разрешение, липсват и заявени обстоятелства сочещи на данни за конкретна необходимост. При тази фактическа обстановка правилно административният орган е отчел, че в случая липсват факти, които да могат да се приемат като пораждащи правото му за носене на оръжие. Приемането на обратна теза би довело до пожизненото право на лицето да носи и съхранява оръжие и би било в противоречие с въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,