Решение № 8607 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2015 г.

Решение № 8607 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. и с. - з. п." ООД - гр. С. срещу решение № 31/23.07.2015 г., постановено по адм. дело № 19/2014 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 041301147/17.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., потвърден с решение № 581/16.12.2013 г., издаден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 160 323,45 лв. по фактури, издадени от 14 бр. доставчици - "В. 2010" ЕООД, "Т.-Ю." ЕООД, "Т. 64" ЕООД, "И. 03" ООД, "В. Г. Т." ЕООД, "С. Ф." ЕООД, "Д. 2010" ЕООД, "Е.-Т. 2011" ЕООД, "Н. Е. Г." ЕООД, "ГК П. 2009 ЕООД, "У." ЕООД, "Г. П. 01" ЕООД, "ГС П." ЕООД и "Щ. О." ЕООД и въз основа на това определен ДДС за внасяне в размер на 30 214,12 лв., както и за извършена корекция на финансовия резултат по ЗКПО и определен корпоративен данък за внасяне за 2008 г. в размер на 2 921,88 лв. и лихви - 1 339,53 лв.; за 2009 г. в размер на 6 531,34 лв. и лихви - 2 462,34 лв., от които лихви върху авансови вноски 37,65 лв.; за 2010 г. в размер на 5 363,09 лв. и лихви - 1 674,09 лв. и за 2011 г. в размер на 19 019,75 лв. и лихви - 2 913,60 лв. чрез увеличение на финансовия резултат по фактури, издадени от "В. 2010" ЕООД, "Т.-Ю." ЕООД, "Т. 64" ЕООД, "ГК П. 2009 ЕООД, "И. 03" ООД, "В. Г. Т." ЕООД, "С. Ф." ЕООД, "Н. Е. Г." ЕООД, "У." ЕООД, "ГС П." ЕООД и "Щ. О." ЕООД на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК, без да е налице обосновка на тези оплаквания. Касационната жалба, която представлява повторение на първоинстанционната жалба съдържа оплаквания, насочени срещу действията на органите по приходите, като се твърди, че не е следвало ревизията да се извършва по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Според касационния жалбоподател ревизионният акт страда от порок на формата му, тъй като възможността направените заключения в констативно-съобразителната част на ревизионния доклад да бъдат привнесени в ревизионния акт, е следствие от принципа за процесуална икономия и не е обвързваща за определения компетентен орган да издаде ревизионния акт. Друго оплакване е, че не е изпратено от приходния орган уведомление до дружеството, че ревизията ще премине от общия към особения ред на облагане - по реда на чл. 122 ДОПК. Оплаквания има и относно това, че в нито един от протоколите за насрещни проверки на доставчиците липсва фигурата на свидетел, като основен елемент по чл. 32 ДОПК, както и липсва време на извършената проверка. Останалите оплаквания са свързани със събирането и преценката на доказателствата от органа по приходите, а не от съда. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП чрез депозирания по делото писмен отговор от юриск. И. Р. я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 105,31 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Б. и с-ие - з. п." ООД за непризнатото право на данъчен кредит в общ размер от 160 323,45 лв. и вследствие на това определен ДДС за внасяне в размер на 30 214,12 лв. по доставки от "В. 2010" ЕООД, "Т.-Ю." ЕООД, "Т. 64" ЕООД, "И. 03" ООД, "В. Г. Т." ЕООД, "С. Ф." ЕООД, "Д. 2010" ЕООД, "Е.-Т. 2011" ЕООД, "Н. Е. Г." ЕООД, "ГК П. 2009 ЕООД, "У." ЕООД, "Г. П. 01" ЕООД, "ГС П." ЕООД и "Щ. О." ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките на резервни части, ремарке, ремонтни услуги, торове, пшеница и дизелово гориво. За отделните доставчици мотивите на съда са следните: Относно доставката от "В. 2010" ЕООД по фактура № 168/4.10.2010 г. с предмет "резервни части" съдът е приел, че още в ревизионното производство ревизираното дружество не е представило оригинала на фактурата, както и не са ангажирани доказателства за реалното изпълнение на предмета на доставката. Посочено е от съда, че тази доставка не е била обект на проверка от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и затова законосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит поради неизпълнение на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 25, чл. 71, т. 1 ЗДДС, поради което е прието, че е налице основанието за отказ от данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно доставките по 4 бр. фактури, издадени от "Т.-Ю." ЕООД за месец декември 2010 г., първоинстанционният съд е приел, че не е доказано да е осъществен предметът на доставките "ремонт на хидромотор ТК 150", "ремонт на хидромотор на комбайн Кейс 1460", "култиватор М5", "ремонт на култиватор" "ремонт на двигател Т150 и ходова част", тъй като освен фактурите, не са представени никакви съпроводителни документи, установяващи изпълнението на доставките. Според съда въпроси относно фактурите на посочения доставчик не са поставяни на съдебно-счетоводната експертиза. По повод на изслушаната съдебно-техническа експертиза за тези доставки, първоинстанционният съд е счел, че въпреки, че е установено от нея, че дружеството-жалбоподател притежава техника и прикачен инвентар, които кореспондират със съдържанието по фактурите, само по себе си не доказва действително извършени ремонтни услуги на тази техника и то от "Т. Ю." ЕООД. Относно доставките на стоки, съдът е направил извод, че не е доказано предаването им, правно ирелевантно за съда е извършеното плащане по доставките. Относно доставката по фактура № 482/6.06.2008 г., издадена от "Т. 64" ЕООД с предмет "ремарке 4, т., шаси 23268" съдът въпреки представения при ревизията приемателно-предавателен протокол и фискален бон към фактурата, е прието, че не е налице реална доставка. Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, в която вещото лице е описало тракторно ремарке РСД-4, но е направен извод от съда пак въз основа на това заключение и представените в съдебното производство инвентарни книги от дружеството-жалбоподател, че такъв актив е вписан едва през 2014 г., а дата на придобиване е посочена датата 30.07.2007 г. с първоначална стойност 9 850 лв. Относно доставките по 7 бр. фактури, издадени от "И. 03" ЕООД за данъчен период на месеците септември и октомври 2011 г. с предмет "ремонт на хедер на комбайн", "ремонт на трактор", "ремонт на валяци за слята повърхност" и "ремонт на култиватор", като три от фактурите са за "аванс САС-60 т". За фактурите с предмет ремонтни услуги, посочени по-горе, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е представил договор за ремонт на селскостопанска техника, приемателно-предавателен протоколи с дати на издадените фактури и фискални бонове, но от тях съдът не е направил извод за реално осъществени услуги. Според съда не е доказано какъв ремонт е извършен, нито е доказано твърдението, че всички ремонтни услуги са извършени от управителя на дружеството-доставчик. Съдът се е позовал и на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че за посочените ремонтни услуги не са представени калкулации по икономически елементи, от които да се установи какви материали са вложени, какъв е разходът за труд, за външни услуги или други разходи, отчетени във връзка с извършените ремонти. За фактурите с предмет "аванс САС - 60, т. " съдът е приел, че въпреки представения договор за доставка и аванс, от тях не е установена реалността на доставката. Освен това съдът се е позовал на обяснение от управителя на "И. 03" ЕООД, че към момента на извършване на насрещната проверка стоката все още не е доставена. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че авансовото плащане не съществува само по себе си, след като законът не го определя като данъчно събитие и затова винаги следва да се държи сметка при наличие на такова, извършена ли е съответната доставка на стока и/или услуга, като са посочени решения по дела на СЕС в Люксембург С-19/11 ("Е." ЕООД), С-549/11 ("О." ЕООД) и С-107/13 ("Ф." ООД). Относно доставките по фактури № 1000000007/31.07.2009 г. и № 10000000010/11.09.2009 г., издадени от "В. Г. Т." ЕООД за "пшеница 100000 кг" и "САС тор-20000 кг.", съдът е приел, че не е доказана реалността и на двете доставки, като не са ангажирани доказателства, вкл. и в съдебната фаза за предаване на пшеницата и САС тор (амониева селитра), нито за тяхното транспортиране и заприхождаване, като е според съда не е достатъчно осчетоводяването на двете фактури при жалбоподателя. Относно приемателно-предавателния протокол за пшеницата съдът е приел, че от него не се установява реалността на доставката, тъй като за доставчика липсват доказателства, че притежава съответната складова база, където на съхранява пшеницата, както и фактурираната амониева селитра, а по отношение на последната от типовия протокол не фигурират имената на "В. Г. Т." ЕООД и на предходния доставчик "К." ЕООД. Относно доставките по 11 бр. фактури (пет от тях са за амофос общо за 70, т. и две за тор за 40, т.), издадени от "С. Ф." ЕООД през данъчни периоди на месеците декември 2011 г., февруари и март 2012 г., решаващият съд представянето само на фактури и фискални бонове към тях не установяват реалност на доставките. Същото не се установява според съда и от наличието на договор от 30.11.2011 г. за тор, както и доказателства за съхранение, транспортиране, предаване и приемане на стоките. Относно доставките по 11 бр. фактури, издадени от "Д. 2010" ЕООД с предмет "тор", съдът отново е приел, че представянето само на фактури и фискални бонове към тях не установяват реалното изпълнение на доставките. Относно доставките от "Е. Т.-2011" ЕООД по 3 бр. фактури с предмет "амофос - общо 27,5, т." важат горните мотиви за доставките от "С. Ф." ЕООД и "Д. 2010" ЕООД. Относно доставките по фактури № 641/11.10.2007 г., № 1075/28.07.2008 г. и № 1176/31.08.2008 г., издадени от "Н. Е. Г." ЕООД с предмет "дизелово гориво" според съда по време на ревизията са представени фактури и фискални бонове към тях, а само по фактура № 1176/31.08.2008 г. и товарителница № 4414 с превозвач дружеството-жалбоподател и пътен лист № 0025210, но според съда от тях не обективират реално извършени доставки. От съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че жалбоподателят е разполагал с 14 бр. пластмасови контейнери по 1000 литра за течен тор, които е ползвал за съхранение на гориво, а не цистерни за гориво. Относно доставките по 3 бр. фактури, издадени от "ГК П. 2009" ЕООД с предмет "евродизел" за данъчни периоди на месеците юли и септември 2009 г. съдът е установил, че макар да са представени към фактурите приемателно-предавателни протоколи и вносни бележки, не доказват реалното изпълнени не на доставките. За да направи този извод съдът е счел, че нито една от страните по процесните доставки не е представила доказателства за транспортиране на горивото, нито обяснения как е станало това. Липсата на доказателства каква база е притежавал доставчикът, позволяваща му извършването на продажба на гориво на едро, нито пък данни и твърдения за извършването на транзитни продажби, при които доставчикът на практика действа като посредник. Относно приемателно-предавателните протоколи съдът е отчел, че в тях не е посочено мястото на предаване, като за последното липсвала информация и в останалите представени доказателства. Относно доставките по 39 бр. фактури, издадени от "Г. П. 01" ЕООД с предмет "дизелово гориво" за данъчни периоди на месеците февруари, юни и октомври 2012 г. решаващият съд е изложил мотиви, че не е доказано реалното изпълнение на тези доставки поради липсата на доказателства за предаване на горивото, транспортирането и неговото съхранение. Представените от доставчикът договори за наети бензиностанции (три от които в гр. С. и една в гр. М.) не са убедили съдът в реалността на фактурираните доставки. Относно доставките по 3 бр. фактури, издадени от "ГС П." ЕООД с предмет "евродизел" за данъчен период на месец юли 2011 г. съдът е приел, че от представените договор за наем на бензиностанции и договор за наем на МПС, ведно с представените фактури не могат да доведат до извод за реално изпълнени доставки. Съдът се е позовал и на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице по която е констатирало различие между данъчните основи по покупко-продажбите по справки-декларации от тези, посочени в дневниците за продажби, респ. за покупките. Относно доставката от "У." ЕООД по фактура № 2000000010/28.07.2010 г. с предмет "дизелово гориво" 15920 л., въпреки че били представени фактурите и приемателно-предавателни протоколи, съдът е приел, че не е доказана реалността на тази доставка. Този извод на съда е обусловен от представените от ревизираното лице и неговия доставчик различни протоколи за приемане, респ. предаване на горивото, като в този представен от жалбоподателя е без подписи, а само с негов печат, а в този, представен от доставчика макар наличието на подписи, съдът не го е кредитирал, поради липсата на достатъчно доказателства, че процесното гориво действително е предадено поради лисата на данни за транспортирането му, а и нито една от страните по доставката не е дала обяснения как е станало това. Относно доставките от "Щ. О." ЕООД и издадените от този доставчик кредитни известия, първоинстанционният съд е приел, че не се доказва предаване на горивото и неговото транспортиране от представените банкови извлечения, товарителници, трудов договор на водача на товарен автомобил МАН, рег. № СА 2129 АВ - собственост на "Г. 2011" ЕООД и писмени обяснения, че процесното гориво се закупува от "Д. 3" ЕООД, "БГ О.-01" ЕООД и "П. О. ПСГ" ЕООД. За представените товарителници, съдът е приел, че те не доказват транспортирането на стоката, тъй като са оспорени от приходната администрация, и превоза не е потвърден от превозвача. Първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на приходните органи за увеличение на финансовия резултат на дружеството-жалбоподател със сумата 29 218, 82 лв. по отчетени разходи по фактури от "Н. Е. Г." ЕООД, и "Т. 64" ЕООД за 2008 г.; 65 313,35 лв. по отчетени разходи за материали по фактури, издадени от "В. Г. Т." ЕООД и "ГК П. 2009" ЕООД за 2009 г.; 45 057,36 лв. по отчетени разходи за материали и услуги по фактури, издадени от "Т.-Ю." ЕООД, "У." ЕООД и "В. 2010" ЕООД за 2010 г. и 190 197,57 лв. по отчетени разходи за материали и услуги по фактури, издадени от "С. Ф." ЕООД, "И.-03" ЕООД, "ГС П." ЕООД и "Щ. О." ЕООД. Основанието за увеличението е чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Мотивите на съда са, че след като не е установена реалността на доставките, същите не са обективират документално обосновани разходи. Относно установените с ревизионния акт лихви в размер на 271,30 лв. съдът е определил, че не са за невнесени в срок авансови вноски на основание чл. 89 ЗКПО за 2009 г., 2010 г., 2011 г. Относно непризнатото с ревизионния акт декларирано от жалбоподателя преотстъпване на корпоративния данък в размер на 857,35 лв., съдът е приел, че правилно приходните органи са приели, че не е изпълнено условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО в приложимата редакция относно инвестирането на преотстъпения данък в нови сгради и земеделска техника, необходими за извършването в посочената в ал. 1 дейност в срок до края на годината, следваща годината, в която с ползва това преотстъпване. Съдът е приел, че от жалбоподателя не са изложени конкретни възражения в тази акт и съответно не са ангажирани доказателства за опровергаването на тази констатация в ревизионния акт. Обжалваното решение е правилно постановено. По оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати процесуални нарушения при издаването на ревизионния акт, те са неоснователни. Оплакването, че ревизионният акт страда от съществен порок на формата жалбоподателят не е уточнил. Преди издаването на ревизионния акт е съставен ревизионен доклад съобразно, който съдържа необходимите реквизити по чл. 117 ДОПК. С последния се предлагат за определяне съответните данъчни задължения и той не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, като законодателят е дал възможност на задълженото лице да възрази срещу него съгласно чл. 117, ал. 5 ДОПК пред органите, извършили ревизията, като след това се издава и ревизионния акт, с който се определят данъчните задължения - чл. 118 ДОПК. Реквизитите на ревизионния акт са посочени в чл. 120 ДОПК и процесния ревизионния акт ги съдържа. В този смисъл оплакването за нарушение на формата на ревизионния акт не са състоятелни. Оплакването, че не са били налице основанията за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122 ДОПК, също е неоснователно. Няма законна пречка ревизия, която е започнала по общия ред да премине по особения - чл. 122 и сл. от ДОПК. Невръчването на уведомление на ревизираното лице за преминаване на ревизията по особения ред е нарушение, но не от кръга на съществените, които могат самостоятелно да доведат до отмяна на ревизионния акт. Защитата си задълженото лице може да осъществи, както във фазата на административното обжалване на акта пред решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК, така и по съдебен ред. Същото се отнася и за всички извършени административнопроизводствени действия от приходните органи по време на ревизията. При обжалването на ревизионния акт задълженото лице е длъжно с всички допустими доказателствени средства да докаже благоприятните за него факти и обстоятелства, които твърди, поради което всички възражения за нарушения при ревизията, свързани със събирането на доказателства, не могат да доведат до отмяна на ревизионния акт на процесуално основание, тъй като това е недопустимо. Съдът като съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК е длъжен да реши спора, като установи дали са дължими установените с ревизионния акт данъчни задължения. С оглед изложеното оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето на ревизионния акт, са неоснователни. В частта по ЗДДС. Правото на данъчен кредит е обвързано от реалността на доставката на стоки и/или услуги, като основна предпоставка за законосъобразното му упражняване. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС, според която доставката на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката или извършване на услугата. При наличието й правото на данъчен кредит представлява съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС приспадане на ДДС, който получателят по доставката заплаща на своя доставчик, а последният макар да не е платеца на данъка, има задължението да го внесе в републиканския бюджет, като по този начин той посредничи между получателя и държавата относно задължението за ДДС. Т. е мястото да се посочи, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. Затова и законодателят за данъчни цели в ЗДДС употребява понятието доставка, а не сделка. Следва да се посочи също така, че съществува различие между доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата). Българският закон държи сметка да се прехвърли правото на собственост на съответната стока, а Директивата изисква прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и Директивата изисква да се установи реалното предаване на стоките. Наличието на фактури и договори за предмета на фактурирането, не представляват доказателства, които сами по себе си установяват реалното изпълнение на доставките. Те са доказателства само за наличието на възникнали облигационни взаимоотношения между доставчика и неговия получател, но не представляват пряко доказателство, че тези доставки са реално осъществени. В тази връзка законосъобразни са изводите на съда, че не е доказана реалност на доставките и правилно приходните органи са отказали на жалбоподателя правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактурите, издадени от "В. 2010" ЕООД, "Т.-Ю." ЕООД, "С. Ф." ЕООД, "Д. 2010" ЕООД и "Е.-Т. 2011" ЕООД поради представянето само на фактури и фискални бонове към тях. Както вече се посочи по-горе фактурите не са доказателство за реалното изпълнение на доставките, а само за възникнали облигационни правоотношения между страните по тях. Плащането, което се установява от фискалните бонове не е въздигнато от законодателя като предпоставка за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит, поради което тези бонове не са доказателство за реалното изпълнение на доставките. По доставката по фактура № 482/6.06.2008 г., издадена от "Т. 64" ЕООД с предмет ремарке, правилна е преценката на съда, че не е доказана реалността на доставката. Липсата на доказателства къде и по какъв начин е станало предаването на ремаркето, неговото съхранение и транспортиране, обосновано е обусловило съда да приеме, че не е доказана реалността на тази доставка. Като косвено доказателство, подкрепящо този извод е и съдебно-счетоводната експертиза, от която е установено, че жалбоподателят е вписал в инвентарните си книги такова ремарке едва през 2014 г. с вписване на датата на придобиване 30.07.2007 г., което означава, че преди това такова не е придобивано на 6.06.2008 г. За фактурираните от "И. 03" ЕООД ремонтни услуги на хедер на комбайн, на трактор, на валяци и на култиватор, законосъобразно съдът е направил извод, че те не са доказани, тъй като макар да са представени приемателно-предавателни протоколи, не е установено твърдяното от задълженото дружество, че тези услуги са извършени лично от управителя на дружеството-издател на фактурите за ремонтите. Липсата на калкулиране на отделните ремонтни дейности по отделните им икономически показатели, установено от вещото лице на съдебно-счетоводната експертиза допълнително е убедило съда, че не са налице категорични доказателства, установяващи осъществяването на тези услуги. За фактурите с предмет "аванс САС - 60, т. ", издадени пак от "И. 03" ЕООД законосъобразни са изводите на съда, че от представения договор, реалност на доставката не може да се установи. Както вече беше посочено в настоящето решение наличието на договор установява само, че е възникнало облигационно правоотношение между страните по доставката, че желаят той да породи правните си последици. Според ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., действащ и понастоящем чл. 25, ал. 6, за да се приспадне данъчен кредит по авансови плащане (по отменения ЗДДС авансовите плащания бяха данъчни събития), следва към момента на тези плащания всички елементи на данъчното събитие, което както правилно е отбелязъл и първоинстанционния съд следва вече да са известни и стоките и/или услугите да са точно определени в момента на плащанията. Това означава, че авансовото плащане не съществува само за себе си, след като законът не го определя като данъчно събитие и затова винаги следва да се държи сметка при наличие на такова, извършена ли е съответната доставка на стока и/или услуга. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, както и цитираната в обжалваното решение такава на СЕС в Люксембург - решения по дела С-19/11 ("Е." ЕООД), С-549/11 ("О." ЕООД) и С-107/13 ("Ф." ООД). Наред с това следва да се посочи, че още в писмените обяснения на доставчика пред ревизиращите органи той е заявил, че към момента на тези обяснения процесния тор все още не е доставен на жалбоподателя, поради което и данъчния кредит за авансово незаконосъобразно е упражнен. Затова и изводите на съда относно фактурите за авансови плащания, изцяло се подкрепят от настоящия касационен състав. По фактури № 100000007/31.02009 г. за "пшеница 100000 кг." и № 10000000010/11.09.2009 г. за "САС тор-20000 кг.", издадени от "В. Г. Т." ЕООД при липсата на доказателства за предаване, транспортиране и заприхождаване на стоките единственият обоснован извод, който е направил и първоинстанционния съд, че не незаконосъобразно от жалбоподателя е упражнено правото на данъчен кредит по процесните 2 бр. фактури. Без значение в такъв случай е и осчетоводяването на фактурите в счетоводството на жалбоподателя, още повече, че ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. не въвежда осчетоводяването на фактурите като предпоставка за правото на данъчен кредит. Относно доставките на горива по фактурите на "Н. Е. Г." ЕООД, "ГК П. 2009" ЕООД, "Г. п. 01" ЕООД, "ГС П." ЕООД, "У." ЕООД и "Щ. О." ЕООД, касае се за специфична стока, тъй като при горивата са налице изисквания по Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол и с оглед посочения чл. 12 от нея съпроводителен документ, които трябва да придружават стоката при всяка една от нейните доставки, а именно декларация за съответствие, каквато по процесните доставки не е представена. Друг съпроводителен документ е акцизният документ, който придружава стоката и спомагат да се установи движението на стоката от производителя до крайния потребител. Дори да не е представен акцизният документ, при наличието на декларацията за съответствие, ведно с доказателствата за приемане, респ. предаване на горивото може да се направи извод, че те установяват реалността на доставката. В настоящия случай по доставките на дизелово гориво от посочените доставчици, посочените документи не са представени нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство. Такива са налице само относно предходните доставчици на "Г. П. 01" ЕООД, но това не освобождава от задължението прекия доставчик също да представи такива, тъй като в тях съгласно чл. 12 от посочената по-горе Наредба за качеството и контрола върху горивото задължително се вписват количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция. След като получателят упражнява материалното право на данъчен кредит, негово е задължението да се снабди с тези документи, а такива по всички преки доставки за гориво не са ангажирани. По фактура № 1176/31.08.2008 г., издадена от "Н. Е. Г." ЕООД наистина са представен товарителница и пътен лист, но съдът правилно е приел, че от тях не може да направи извод за осъществената доставка на горивото, тъй като не е установено предаването му от доставчика на получателя. При недоказване от последния, че притежава или е наел специализирани транспортни средства, с които да се превозва горивото, останала е недоказана и реалността на фактурираната доставка. Наред с това обосновано съдът се е позовал съдебно-техническата експертиза, която е установила, че жалбоподателят притежава с 14 бр. пластмасови контейнери по 1000 л. за съхранение на тор, но в тях не може да се съхранява гориво. За останалите доставчици "ГК П. 2009" ЕООД, "Г. п. 01" ЕООД, "ГС П." ЕООД, "У." ЕООД и "Щ. О." ЕООД важат горните мотиви, тъй като не е установено по категоричен и несъмнен начин предаването на горивото, неговото транспортиране и съхранение, предвид спецификата на горивото като стока. Освен това съдебно-счетоводната експертиза е установила и различие в данъчните основи на покупко-продажбите в справките-декларации и дневниците за покупки, респ. за продажби по доставките от "ГС П." ЕООД. По доставките на гориво, по които са представени приемателно-предавателни протоколи, правилно съдът не ги е кредитирал като годни доказателства, установяващи доставките, тъй като при едни липсват подписи на страните, при други място на натоварване, респ. разтоварване и предаване на горивото и с какъв транспорт са извършени тези доставки, а за други въобще не са представени доказателства за приемането на горивото. Касационният жалбоподател излага доводи, че още в ревизионното производство по-голяма част от доставчиците са представили доказателства за доставките. Представянето на доказателства, от които не се установява реалното предаване на стоките или извършване на услугите, не могат да послужат за установяване реалното изпълнение на процесните доставки, поради което не е налице допуснато нарушение от първоинстанционния съд при тяхната преценка. Неправилно се твърди, че съдът не е кредитирал безспорни факти, като предмета на дейност на "Н. е. г." ЕООД. Този факт наистина не може да бъде безспорен, но той сам по себе си не установява реалното изпълнение на доставките на гориво, а само възможността такива да бъдат осъществени, което не е равнозначно на практическата реализация на фактурираните доставки. Не се спори по делото също така и относно безспорното обстоятелство, че ревизираното дружество като регистриран земеделски производител използва в дейността си закупено гориво, но това не го освобождава да доказва при условията на пълно насрещно доказване реалността на всяка една доставка. Относно доводите за начисляването на ДДС по доставките ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., за разлика от отменения закон, не предвижда като предпоставка за законосъобразното упражняване на данъчен кредит начисляването от доставчика на ДДС, а наличието му е само индиция, при наличието на останалите доказателства за изпълнение на необходимите предпоставки, досежно реалното изпълнение на доставките, да се признае посоченото материално право на получателя на фактурите. В тази смисъл правилно правното основание за непризнаване на правото на данъчен кредит е това по 70, ал. 5 ЗДДС. Нито в ревизионния акт, нито в решението на горестоящия орган и на съда се съдържат мотиви за участие на ревизираното дружество в данъчна измама, поради което оплакванията в тази насока са несъстоятелни. С оглед гореизложеното в посочените по-горе обжалвани части на решението в частта по ЗДДС, решението на пъровинстанционния съд е постановено без да са допуснати сочените от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В частта по ЗКПО. При недоказване реалността на процесните доставки по фактурите от "Н. Е. Г." ЕООД, и "Т. 64" ЕООД за 2008 г.; от "В. Г. Т." ЕООД и "ГК П. 2009" ЕООД за 2009 г.; от "Т.-Ю." ЕООД, "У." ЕООД и "В. 2010" ЕООД за 2010 г. и от "С. Ф." ЕООД, "И. 03" ЕООД, "ГС П." ЕООД и "Щ. О." ЕООД, законосъобразно първоинстанционният съд е подкрепил констатациите на приходните органи за увеличение на финансовия резултат с отчетените разходи по доставките от посочените доставчици на дружеството на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗКПО и е определен за довнасяне корпоративен данък за посочените ревизирани години. Не може при неустановена реалност на доставките, както е в процесния случай, да се признаят и отчетените разходи по тях. Конкретни възражения в тази част не са изложени от касатора. За лихвите върху невнесените авансови вноски, правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са се позовали на чл. 89 ЗКПО. Относно непризнатото с ревизионния акт декларирано от жалбоподателя преотстъпване на корпоративния данък в размер на 857,35 лв., законосъобразно съдът е приел, че правилно приходните органи са приели, че не е изпълнено условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Според тази разпоредба преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Касационният жалбоподател не е доказал, че е изпълнил това условие, поради което правилно не е признато правото му на преотстъпване на корпоративния данък. Конкретни възражения в тази част, не са изложени в касационната жалба. С оглед гореизложеното и в частта по ЗКПО решението на съда е правилно постановено при правилно прилагане на материалния закон, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка, са направени и правните изводи на съда, което сочи и на обоснованост на решението и затова същото и в тази част на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответникът по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 3 828,98 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение