Решение № 13198 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8198/2020 г.

Решение № 13198 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8198/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Нгуен, с [гражданство], представлявана от адвокат Тошева против решение № 822 от 11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 13216 по описа за 2019 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед рег. № 5364 з-1971 екз. 8 от 2.10.2019 г. на директор на дирекция "Миграция", с която е наложена принудителна административна мярка "Отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България". Твърди неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в две насоки - твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като в присъственото заседание на 5.02.2020 г. не е имало преводач от виетнамски, поради което е самостоятелно основание за отмяна и второто е относно неизясняване на реалната фактическа обстановка относно продължителния /повече от 6 години/ отсъствие от страната, което е послужило за отнемане статута на постоянно пребиваващ. Иска решението да бъде отменено и да отмени заповедта на директор на дирекция "Миграция", евентуално иска да бъде отменено решението на административния съд и делото да бъде върнато на административния съд, друг състав за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски по делото. По делото е постъпила писмена защита от директор на дирекция "Миграция", чрез процесуалния представител юрисконсулт Миланова, в която се застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на административния съд за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение неоснователност на касационната жалба. Развива и доводи за недопустимост, поради липса на пълномощно на адвоката Тошева, която е представлявала лицето, тъй като по представеното пълномощно е вписано, че предствлява лицето по адм. дело № 8104 от 2020 г., а не по 8198/2020 г. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по изложените в нея оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед рег. № 5364 з-1971 екз. 8 от 2.10.2019 г. на директор на дирекция "Миграция", с която е наложена принудителна административна мярка "Отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България". Производството е било образувано по жалба на К. Нгуен, [гражданство], чрез адвокат Тошева. С разпореждане от 29.11.2019 г. АССГ, І отделение, 19 състав е оставил производството без движение и е указал на оспорващата да представи платежен документ и пълномощно на адвокат Тошева като съобщението за указанията са били връчени на адвокат Тошева. Изисканите документи са представени по делото с молба от 20.12.2019 г. като договора за правна защита и съдействие е подписан от клиента. В подадената жалба няма искане за назначаване на преводач. С определение от 20.12.2019 г. на АССГ съдията докладчик е насрочил делото в открито заседание на 22.01.2020 г. - 11 ч., определил е страните и е изпратил копие от жалбата за становище от ответника. В съдебен протокол от 22.01.2020 г. жалбоподателката не се е явила лично, представителя - адвокат Тошева е направила изявление за желанието на оспорващата лично да присъства в съдебното заседание и тъй като не разбирала български - да доведат и преводач. Съдът е приел това изявление и не е дал ход на делото, отложил е разглеждането за друга дата и е предупредил страната, че неявяването й както и това на адвоката няма да е пречка за разглеждане на делото. В съдебното заседание на 05.02.2020 г. са се явили лично жалбоподателката и адвокат Тошева. Нямало е възражения по хода на делото и съдът е констатирал, че няма пречка за даване ход на делото, направил е доклад съгласно разпоредбите на АПК и ГПК, констатирал е, че е разпределена доказателствената тежест, дал е възможност за пледоарии на страните и е обявил делото за решаване. Така е постановено обжалваното решение. Въпреки явното пасивно процесуално поведение на жалбоподателката и нейния представител в съдебното заседание на разглеждане на спора по същество, съдът е бил длъжен, при изявлението в предишното съдебно заседание за незнание на български, да попита страната за изрично изявление - разбира или не български до каква степен, както и дали желае преводач. Съдебните заседание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ГПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК са със съдебен език - български. Съгласно ал. 2 на същата норма, когато в делото участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда. Поради което, в настоящия случай, независимо от присъствието на адвокат и неговото пасивно поведение, явяването на страната, която е заявила вече веднъж, че не знае български език задължава съда да извърши определи процесуални действия, които да гарантират, че чуждестранното лице разбира действията на съда. Като не е разгледал този процесуален въпрос, съдът е допуснал съществен пропуск, който е довел до такова нарушение на процесуалната норма, че се налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Въпросът с разноските за страните следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 пр. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение